5) понеделник, 31.10.2022

                                    

                                          
  В Училището по изкуства в Хейстингс на Хелоуин учениците - поне повечето от тях - се обличат като любими свои персонажи от книги, групи, филми, видеоигри и подобни. Реших, че мога да се опитам да косплейвам Хейзъл Ланкастър от "Вината в нашите звезди"*¹. Обаче единственото подходящо облекло, което имах - все пак нейното беше доста женствено - беше тъмносиня горница, черен клин и черни кецове.
За моя радост, мога да хвана директен автобус от вкъщи до училище. Качих се в кабинета по литература без произшествия. Малко ми беше неприятно изкачването по стълбите с кислородната бутилка, но поне не се пребих. Бях подранил и стаята беше почти празна. Извадих тетрадката и започнах да драскам рамка на днешната страница. 
След няколко минути съучениците ми от групата по литература заприиждаха. Най-впечатляващите костюми бяха на един албинос на име Блейк, който бе облечен като Ален Уолкър от D.Grey-Man*², и на Ребека, представяща се за Естер от "Училище за добро и зло"*³.
Скоро часът започна. Учителят е 30-годишен мъж, който някога е бил актьор, но явно нещо не му се бе получило с актьорската кариера. Та сега е леко кисел учител (е, не всички са такива). Облича се ужасно официално - все едно със строга ученическа униформа - и косата му е зализана назад с гел. С проницателните си бледозелени очи може да накара езикът ти да се завърже. 
  - Днес ще си четете есетата и ще ги обсъдим всяко поотделно. За оценка, разбира се - рече г-н Хендрикс с кисела усмивка. Той огледа учениците и погледът му се спря върху мен. - Нека започнем с г-н Кол. Вземете си есето и застанете пред класа, ако обичате.
Тъй като есето ни бе дадено миналата седмица, го бях написал. Взех го и внимателно се замъкнах към дъската. За да мога да говоря, трябваше да сваля маската, което никак не ми бе приятно. Когато съм пред хора, носът ми се запушва повече. Като за първо есе за годината трябваше да опишем наша любима книга и жанра й към годината, в която е написана. Бях избрал "Моето нещо", която четох, докато бях в болницата. Беше изключително вдъхновяваща за това как трябва да намериш своето нещо, което те удовлетворява, и как не бива да се отказваш от него. Докато четях есето, чух кискане, най-вероятно идваше от Лукас Хил, който ме тормозеше в основното училище. 
Като приключих, Хендрикс започна да ме разпитва и да прави коментари. Изглеждаше доволен от есето и отговорите ми, но се подсмихваше, все едно ме мислеше за женчо. Освен това въпросите му валяха като порой. Бях забравил, че винаги изпитва ужасно дълго. И тъй като бях под напрежение, започнах да се задъхвам. 
  Учителят тъкмо щеше да зададе поредния си въпрос, но забеляза измъченото ми изражение и затрудненото ми дишане. Намръщи се с крива усмивка и рече: - Г-н Кол, какво сте се задъхали. Та вие дори не сте дебел.
В момента не, помислих си горчиво. Честно казано, липсва ми да бъда. 
  - Имам проблеми с белите дробове - рекох. 
  - Рак, може би - повдигна вежда той. - Вярно, че днес е Хелоуин и явно се представяте за героинята от "Вината в нашите звезди", но моля запазете си представленията за междучасието. 
  - ХОББ всъщност и щях да бъда щастлив, ако беше само представление... - задави ме силна кашлица и носът ми потече. Обърсах го в една платнена кърпичка и като кашлицата утихна, продължих: - И наистина се нуждая от тази маска.
Хендрикс не изглеждаш убеден или доволен, не можах да разбера, но все пак рече: - Добре тогава. Май ви зададох достатъчно въпроси. Есето ви е задоволително и получавате отличен. Може да си седнете.
Почувствах невероятно облекчение, като сложих маската и концентрираният кислород нахлу през ноздрите ми. Върнах се на мястото си, избягвайки да срещам погледа на Лукас. Мизерникът и Карл от основното училище години наред ми бяха стъжнявали живота. И заради болните амбиции на родителите си Лукас ме бе последвал в гимназията. Но досега го бе страх от Пиърс и затова стоеше настрана. Обаче сигурно "приятелите" ми вече ме бяха отписали. И все пак Лукас много би загазил, ако нападне болно момче. Така че не се притеснявам особено.