Девета глава

                                    

                                          

Чувството ми за тази вечер е доста...негативно настроено.
                          
С големи усилия опитвам да не гледам към сърдития поглед на Хари върху нас. Едва докосвам храната тази вечер. И Даниел не веднъж забеляза това. 
                          
- Искаш ли да излезем за малко? - пита Даниел. Честно, би ми дошло добре малко чист въздух. Да освежи мозъка ми и бурята в мен да стихне. Кимам. Ставам от масата а Даниел ме чака търпеливо. Вървя след него и излизаме извън ресторанта.
                          
Седим така, в мълчание, може би от минута-две... Не знам какво да кажа. Не знам как да го заговоря. Мислите ми са около Хари и държанието му тази вечер.
                          
- Сигурна ли си, че си добре? - пита отново и се доближава до мен. - Ако искаш, мога да те върна във вас, няма проблем! - уверява ме.
                          
- Не, добре съм! Просто...чувствам се...леко изморена от днешния ден... Но наистина ми е приятно тук, във вашата компания, господин Сийви! - казвам и усмивката огрява лицето му.
                          
- Да...и на мен също... - продумава и се обръща към пътя. И двата гледаме без да кажем и дума повече
                          
Вътре сякаш минутите се превръщаха в часове. Погледа на Хари изгаряше всяка част от тялото ми. Чувствата ми бяха толкова смесени. Някои го мразят, други леко се огъват при неговата поява.
                          
- Искаш ли да влизаме? Тук стана студено? - предлага Даниел. Кимам и тръгваме обратно към масата.
                          
Виждам масата. Виждам хората. Виждам и стола на Хари, който е празен. Очите ми оглеждат ресторанта, но не го виждам. Ако си е тръгнал? Това би трябвало да е добре за мен...нали? Така вече, без неговото наблюдение, ще съм по-спокойна.
                          
***
                          
- Сериозно ли? Това е толкова глупава грешка! - почти не извиквам. Откакто Хари го няма се чувствам много по-свободна да говоря.
                          
От час и нещо говоря с Даниел на много различни теми и ми е забавно с него. Мил е. Доста мил. Обсъждахме и проекта с колегите ни. Оказа се, че почти всички са от семейството на Хари и Даниел. Запознах се с бабата на Даниел. Баща му, майка му и сестра му. Доста добри хора. Бащата на Хари както и майка му бяха там. Говорехме си, смяхме се и всичко вървеше страхотно. 
                          
- И аз бях шокиран...да обърка цял строеж е доста шокираща новина... - добавя бащата на Даниел, Джеймс. 
Усмихвам се и поемам глътка от водата.