-Обещавам.
    Роб вдигна глава от прегръдката и погледна Блейк. Блейк кимна и Роб отново се върна към груповата прегръдка. Сякаш си говореха с очи. Такива разговори съм провеждала само с Джейн, когато един път бяхме на мисия под прикритие и аз трябваше да заловя едни крадци в магазин за дрехи. Малка, но забавна мисия.
-Роб?- прошепнах, но той не ми отговори. Протегнах ръка, до колкото ми позволяваше рамото на Джейн и го ударих.
-Какво?- той попита на висок глас.
-Шшшт!- възкликнах.
-Добре де.- каза този път тихо.
-Какво си говорихте с Блейк?- прошепнах и той ме погледна с объркване. Изпуфтях.- Какво си говорихте с Блейк с очи?- попитах по- ясно. На него изглежда му просветна.
-А, това ли? Нищо.- отвърна след време. Погледнах го скептично. Имаше ли смисъл да крие? Така и така щях да разбера от някъде.
-Роберто...- започнах и той въздъхна.
-Добре, не ме заплашвай веднага, моля.- той се спря и ме погледна право в очите.- Вярваш ли ми, че в момента Блейк е на тръни?- попита изневиделица. Моля? 
-Ъм, предполагам. Това какво общо има?- казах.
-Праща втори агент на такава мисия. Питър е спечелил доверието му, а ти едва ли ще го направиш. Той се притеснява, защото ако те хванат това е краят. Е, не точно, но ще стане лошо.- каза на един дъх и аз го погледнах уплашено. Добре, официално вече мога да се страхувам. Щом Блейк го е страх, не си представям колко опасна и важна е тази мисия. Мамка му, защо трябваше да избират мен?!
-Господи!- прошепнах и усещах как ставам слаба. Сълзи напираха в очите ми, но нямаше да им позволя да се стекат. Все пак няма да цивря пред тях. Сълзите са за вкъщи.
      С приятелите ми се разделихме и се усмихнахме. Видях сълзи в очите на Джейн.
-Джей- Джей,  не плачи, моля те!- възкликнах и я придърпах в силна, задушаваща прегръдка.
-Не мога.- каза, докато беше заровила глава в сгънката на рамото ми.
-О, хайде де, ще се видим съвсем скоро.- казах и сълзите отново замъглиха очите ми. Ами ако не се видим повче?...
-Да...- каза с неувереност. Побиха ме тръпки. Явно и тя мислеше същото, каквото и аз. А това ме плашеш, те също вероятно знаеха, че няма да се измъкнем без последствия. Аз я пуснах и й се усмихнах.