Chapter 4.2: Alessandro Fuckin' Marona

                                    

                                          
Добре. Седях пред огледалото и слагах златните си топчести обици, дадени ми от Били. Сложих ги и се погледнах за последно в огледалото на стаичката за тоалети и прически на Били. Изглеждах.... добре за жена, която беше на път да получи нервен срив. Бялата ми рокля с дълбоко сърцевидно деколте създаваше добър контраст между нея и златистата ми кожа. Косата ми беше пусната на свободни къдрици. Хубавото беше, че не изглеждах твърде официално, но все пак имах един сериозен вид.
-Спаркс, готова ли си?- извика Блейк от другата страна на вратата. Въздъхнах. Погледнах се, пооправих косата си, напръсках се с парфюм и отново въздъхнах. Погледнах себе си с вълнение, страх и амбиция.
-Ще го направиш.- прошепнах на себе си. Сложих си една голяма усмивка и излязох от стаята.
-Готова съм.- казах и се усмихнах още по- широко.
-Изглеждаш доста щастлива за човек, който отива при човека, който мрази най- много на този свят.- огледа ме Роб. Аз завъртях очи.
-Не съм щастлива. Просто не трябва и да съм тъжна. Ще се справя, ще видите.- възкликнах и пристъпих към Блейк.
-Искам да се успокоиш. Вярвай, че ще се справиш. А дори и да не се, винаги имаме резервни...- той започна, но аз го погледнах кръвнишки и той спря.- Както и да е. Просто дишай. Мисли си, че там не те чака Алесандро, а Питър. Помни, че Питър е там.
-Добре.- казах и се принудих да се усмихна. Погледите на всички бяха прикрепени към мен. Но поне знаех, че ме гледат с подкрепа и загриженост.
-Ела тук.- каза Раян и ме придърпа в прегръдка. Всички се нахвърлиха върху мен. Чувствах топлината на телата им, но знаех, че след малко единственото нещо, което щях да почувствам е самота. Сива, задушаваща самота. Не беше проблем за мен, бях свикнала със самотата. Не е нещо ново.
-Колко много ще ми липсваш!- въздъхна Джейн, заровила глава в сгъвката между рамото и врата ми. Аз се засмях.
-И ти на мен, Черна вдовице.- погалих я по главата и тя се засмя. Казваме на Джейн ,,Черна вдовица", защото много прилича на ,,Черната вдовица" от Отмъстителите.
-Да се пазиш, малката. Не искам да трябва да идвам на мисия да убивам Марона.- пошегува се Георги, но знаех, че всъщност има капка истина в това, което казва. Беше способен да го направи.