- Оливия, вдигай си задника от леглото. - Едуард вече се беше върнал отдавна, а аз дори не бях станала и до тоалетна.
Спеше ми се. Много. Главата ми щеше да се пръсне. Явно вчерашната разходка под дъжда не ми подейства добре. Бях настинала, а дори не си направих труда да отида при личния си лекар, или поне да му звънна.
- Уморена съм. - свих се, завивайки се през глава.
- Ставай, по дяволите! Отиваме в болницата. - дръпна завивката и хвана ръката ми, издърпвайки ме от леглото.
- Задник! - изплюх се в лицето му и с лениви стъпки се насочих към банята.
Изнух си лицето и зъбите. Изпишках се, защото мехурът ми вече щеше да се пръсне, взех си много бърз душ и когато се върнах в стаята, Едуард седеше в края на леглото, забил поглед в телефона си. Нещо не беше наред.
- Какво става? - прозвях се, изваждайки си дрехи.
- Нищо, обичай се. - хвърли ми бърз поглед и се изправи.
Извъртях очи и си облекох черно бельо, а отгоре черна свободна рокля. Обух си бели кецове, взех си телефона, портфейла и чантата и последвах Ед.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Той ме огледа за кратко и явно одобри тоалета ми, защото не каза нищо, а ми направи път. Примирих се и тръгнах като послушно кученце. Бела и Кейти бяха излезли още преди часове и къщата беше напълно празна.
