^57^

                                    

                                          
Г.Т. Джънгкук 
                          
След малко започнах да оставям целувки по устните на Т/И, а тя да отвръща на всяка една, докато Техьонг не нахлу в стаята. 
                          
- Мили приятели време е за... Ооо, аз май прекъсвам момента!- каза той и излезна от стаята. 
                          
- Няма да се научи, че като се влиза в нечия стая се чука!- казах аз ядосано, а Т/И се засмя. Защо се смее? 
                          
- Защо се смееш?- попитах аз учудено. 
                          
- Много си сладък когато си ядосан... но и малко плашещ.- отвърна Т/И, а аз я целунах по носа. 
                          
- Страхуваш ли се от мен?- попитах аз, а тя кимна. Не искам да се страхува от мен! 
                          
- Понякога си плашещ когато се ядосаш. В компанията когато се ядосаше изглеждаше много плашещ и понякога дори служителите ги беше страх да влезнат в кабинета ти.- отвърна тя. 
                          
- Не искам да се страхуваш от мен! Няма да ти сторя абсолютно нищо, което не искаш.- казах аз и тя се усмихна. 
                          
- Знам!- отвърна тя и аз целунах челото й, след което я прегърнах силно. 
                          
Поседяхме известно време в тишина, докато Т/И не я развали. 
                          
- Трябва да слезем долу.- каза тя и аз въздъхнах. 
                          
- Добре.- примирих се аз и станахме от леглото. Т/И мина през банята, след което излезнахме от стаята. Започнахме да вървим по дългия коридор, след което стигнахме до стълбите. 
                          
Слезнахме на първия етаж, след което се запътихме към хола. Отново момчетата бяха пред телевизора и играеха игри. Предполагам, че момичетата са в кухнята. 
                          
- Момичетата в кухнята ли са?- попита Т/И. 
                          
- Да!- отвърна Намджун. Т/И ми се усмихна и ме целуна, след което тръгна към кухнята, а аз седнах на дивана при момчетата. Взех един джойстик, след което започнах да играя. 
                          
- Само да не се забравите пак.- предупредих аз момчетата. 
                          
- Няма!- казаха всички в един глас. Надявам се, че няма да забравят, че иначе... 
                          
Не след дълго чух как Ивайла се провикна от кухнята, че вечерята е готова. 
                          
- Момчета...- казах аз. 
                          
- Да!- казаха всички в един глас без да отделят погледа си от телевизора. 
                          
- Момичетата ни викат на вечеря.- отвърнах аз и те въздъхнаха, след което се самоубиха в играта.