^52^

                                    

                                          
~Skip time~ 
                          
Г.Т. Т/И
                          
Събудих се от някакъв шум и след това писъкът на Ивайла, малко по-късно и писъкът на Джин. 
                          
Първото нещо, за което се сетих беше, че вкъщи има крадец. Чу се още едно праскане, след което бурен смях. Какво се случваше долу? 
                          
Погледнах към Джънгкук и видях, че и той беше буден и гледаше объркано. 
                          
- Да проверим ли какво се е случило долу?- попитах аз и той само кимна. Станах от леглото и отидох до вратата. Джънгкук хвана ръката ми и натиснахме дръжката. 
                          
Отворихме вратата и излезнахме от стаята. Започнахме бавно и внимателно да крачим към стълбите. Не след дълго стигнахме до стълбите и слезнахме на първия етаж. Тръгнахме към хола и щом влезнахме в стаята видяхме всички да седят на диваните. 
                          
- Какви бяха тези писъци?- попитахме с Джънгкук в един глас и всички започнаха да се смеят като луди. 
                          
- Дали са добре? Да не би да са откачили?- попита Джънгкук притеснено, а аз повдигнах рамене в знак, че не знам. 
                          
- Ивайла видя буболечка...- започна да казва Йешим. 
                          
- И после падна на земята и се развика, защото буболечката тръгна към нея...- продължи Юнги. 
                          
- После Джин видя бубилечката и се развика...- каза Техьонг през смях. 
                          
- И накрая убих буболечката!- завърши Намджун и всички отново избухнаха в бурен смях. 
                          
- Трябваше да го видите!- каза Дияна и избърса сълзите си. 
                          
- И заради това ни събудихте?- попита Джънгкук ядосано, а останалите не го отразиха. 
                          
- Гладна съм!- оплака се Саша. 
                          
- Да ядем!- каза Джимин и вдигна ръце във въздуха, след което всички станаха от дивана и се запътиха към кухнята. 
                          
- Трябва ли и ние да готвим?- попита Джънгкук намусено. 
                          
- Трябва!-  отвърнах аз и той се намръщи. 
                          
- Ще готвя ако... получа целувка!- каза той и аз се засмях, след което го целунах, а той задълбочи целувката. 
                          
След малко се отделихме задъхани. Джънгкук хвана ръката ми и отидохме в кухнята. 
                          
- Джънгкук- зеленчуците, Т/И- пред котлона.- каза Джин без да ни погледне. Джънгкук започна да реже зеленчуците с Техьонг, а аз започнах да пържа.