^40^

                                    

                                          
~На следващия ден~ 
                          
Г.Т. Т/И
                          
Събудих се от миризмата на нещо изгоряло. 
                          
- Боже, моля те Джънгкук да не е запалил кухнята. Моля!- казах си на глас, след което седнах на леглото и си потърках очите. 
                          
Отвих се и стъпих на земята. Изправих се и излезнах от стаята си. Слезнах надолу по стълбите, след което влезнах в кухнята и видях Джънгкук да седи пред котлона и да се опитва да направи нещо. 
                          
- Какво правиш?- попитах аз и тръгнах към него. 
                          
- Палачинки!- отвърна весело той и аз погледнах към тигана пред него. Имаше палачинка, която беше по-черна и от къщата. 
                          
- Това наричаш палачинка?- попитах аз учудено. 
                          
- Да!- каза той весело, а аз погледнах към чинията отстрани. Имаше поне 5 палачинки, които не изглеждаха по-добре от тази в тигана. 
                          
- Спри котлона!- казах аз, а Джънгкук ме погледна объркано. 
                          
- Защо?- попита ме неразбираемо. 
                          
- Ще видиш!- казах аз и той ме послуша. Изключи котлона, а аз оставих палачинката от тигана при другите. 
                          
Отчупих малко парче палачинка и я насочих към устата на Джънгкук. 
                          
- Отвори си устата!- казах аз и той си я отвори. Оставих парчето палачинка в устата му, а той започна да дъвче и да прави странни физиономии. Накрая изплю палачинката. 
                          
- Това е много гадно!- каза той. 
                          
- Ааа, не думай! Тези палачинки са по-черни и от въглищатата! Как може да ги изгориш чак толкова?!- попитах аз като взех чинията и хвърлих всичките палачинки в коша. 
                          
- Гледай и се УЧИ как се правят ПАЛАЧИНКИ!- казах аз, като натъртих на "учи" и "палачинки". 
                          
Сипах малко от сместа за палачинки в тигана и започнах да чакам да стане готова от едната страна, за да я обърна. След като реших, че е готова я обърнах, а Джънгкук гледаше в удивление. 
                          
- Как се справяш толкова добре?- попита той учудено. 
                          
- Години практика и много палачинки в боклука!- отвърнах и се засмях. 
                          
- Ако се беше опитвал да си правиш поне закуската, сега щеше да ти се стори като детска игра това да правиш палачинки!- продължих аз, а той не каза нищо.