Реколтата е много добра, а плодовете са качествени, но производителите ни влизат в неравна битка с румънските си колеги за реализация на продукцията

В разгара на лятото огромни купчини от дини са натрупани в магазини, пазари и крайпътни сергии. Тази година производителите от Добруджа се радват на добра реколта. Разбира се, типично по нашенски, не липсват и проблеми. Основният идва от Румъния, откъдето неконтролируемо плодова продукция „залива" родните пазари. Да, ще кажете, че като в страни от Европейския съюз има свободно движение на хора, стоки и т.н. Но не е съвсем така. Всички страни, естествено, с изключение на България, предприемат мерки, с които от една страна „ограничават" чуждите стоки, а от друга – подпомагат собствените производители. Пак подчертаваме, всички, освен нас!

Този сезон се сблъскваме с проблема румънски дини, казва Милена Петрова, производител на дини в Добруджа. Особено тежка беше ситуацията по отношение на супер ранното и ранно производство. Освен това според нас

продукцията е нерегламентирана и с

компромисно качество на плодовете,

но въпреки това се предлага. При една по-висока себестойност на родното производство, нормално е нашите дини да са по-скъпи. А ние сме близо до румънската граница, без проблем лесно и достъпно се вкарва всякаква земеделска продукция, която подбива нашата. Ситуацията е неконтролируема.

През последните няколко години площите с дини, а и пъпеши в Добруджа неколкократно са се увеличили. Много от лавандуловите насаждания се превърнаха в бостани, но и не само. Интересът към дините е не само следствие от добрата им реализация, и то на прилична цена, но и на по-адекватното подпомагане на културата.

Образно казано производителите на дини в Добруджа, а се предполага, че не само там, могат да се разделят на три групи. Първата включва истинските производители, отглеждащи дини от много години, за които

това е сериозен бизнес, от който очакват приходи,

и съответно полагат необходимите грижи за насажденията. Втората са големи зърнопроизводители, които създадоха бостани, но те не са им приоритет, по скоро малко за сеитбооборот, повече за субсидия. И третата група са откровените субсидиари, те „отглеждат" дини единствено и само за получаваните пари.

Напоследък площите с дини и пъпеши в Добруджа доста се увеличиха, казва Милена Петрова. Безспорно по-доброто подпомагане през последните години също оказа влияние за това. Знаете, че щом към дадена култура се насочат средства, то тя моментално става привлекателна за някои производители, макар че едва ли трябва да се наричат така. Въпреки по-големите площи не може да се каже, че има сериозно увеличение на производството, защото много от наслажденията не са създадени, за да се прибира реколта от тях. Просто се засяват, има някакви растения, но практически в тези полета не се достига до сериозни добиви, т.е. до реализация на продукцията.

Както казахме, реколтата от дини в Добруджа тази година е много добра, а плодовете са с отлично качество. Това е на полетата, където са положени необходимите грижи, естествено. Не че и

развитието на културата не премина през много

перипетии, които дори продължават и в момента

Разбира се, става въпрос за неблагоприятните климатични условия, които съпътстват културите почти през цялата им вегетация. Кратката ретроспекция показва, че и дините са сред силно повлияните култури. Април беше много топъл, което позволи по-ранно засяване, но пък май се оказа много студен, което доведе до компрометиране на част от растенията и до засаждането им отново. Температурите през юни и юли пък бяха изключително високи, което доведе по повреди по цветовете, наруши и процесите на опрашване и оплождане, което също се отразява на добива.

Студената пролет компрометира част от посевите, наложи се да презасаждаме, получи се неравномерно развитие на растенията, казва Милена Петрова. Направихме и допълнителни разходи, което се отрази на себестойността на продукцията. Смята се, че дини се гледат много лесно и с малки вложения, но това не е така. И те, като останалите култури, си имат своите изисквания, с които земеделците трябва да се съобразят. Смея да твърдя, че

някои от производителите на дини

не познават добре културата

и затова не получават адекватни добиви. Така например стана невъзможно да се отглеждат дини без напояване, иначе няма никакъв смисъл. В нашето стопанство поливаме и капково, и гравитачно. Също така дините се нуждаят от много добра растителна защита, както и от правилна технология на торене. Ние сме направили балансирано меню от разнообразни макро- и микроелементи, прилагаме и биостимулатори, за да тушираме различните видове стрес, които съпътстват растежа и развитието на растенията.

Да, в съвременното земеделие при нито една култура не е просто да я засееш или засадиш, а после да прибираш реколтата. Трябват много грижи, за да се получи количествена и качествена продукция, която да се реализира и да донесе приходи.

В момента беритбата на дини в Добруджа е в разгара си. Но отново производителите се сблъскват с проблем.

Високите температури водят до

по-бързо зреене на плодовете,

които се налага да се прибират много и наведнъж.

Всички производители берем масово, по-големи количества отколкото може да реализираме, разяснява Милена Петрова. Част от продукцията се изкупува, друга се съхранява. Но като цяло преждевременното прибиране не е добре, тъй като със сигурност това ще доведе до загуби. В тези жеги дините узряват много бързо, плодовете жълтеят, не може да се оставят на полето. Така искаме или не – прибираме дините.

Реколтата е добра и качествена

Има ли обаче добра реализация, а и цени, въпреки румънската конкуренция?

Цените на едро от полето са около 300-400 лева на тон, споделя Милена Петрова. Мога да кажа, че са прилични предвид добива, който имаме. Разбира се, винаги може да се иска да е по-добре, тъй като сме направили повече разходи, а и също така много бързо трябва да се реализира продукцията, както казах, заради горещото време. Положението щеше да е още по-добре, ако нямахме нелоялната румънска конкуренция. По принцип един сериозен земеделец не се бои от конкуренция, стига тя да е поставена на равни основи. При нас обаче не е така.

Добруджанските дини се предлагат основно на нашия пазар. И вместо ние да изнасяме тази качествена продукция, оказва се, че на нас ни предлагат чужда и то некачествена, макар и от страна в ЕС. А защо се получава така? Не е сложно за обяснение. Румъния запази поливните си системи, т.е. може да напоява повече от площите си, а това в съвременните условия е много сериозно предимство. Производителите там могат да кандидатстват за обновяване на поливни системи и т.н., сдружават се при покупка на торове, препарати за растителна защита и т.н. И не на последно място получават не само по-добро субсидиране, но и имат осигурена по-добра защита за производителите си. Всичко това води до продукция с по-ниска себестойност и по-лесна реализация и на техните, резонно и на нашите пазари.

Тъй като доскоро много обичахме да се сравняваме с Румъния, вече никак не е удачно да го правим. По скоро да вземем добрия пример как да защитим производителите си и с подходящи мерки да ги направим наистина конкуренти на европейските им колеги.

сн. 5-1 - Добруджански дини