15° C, ясно небе
Ниската изкупна цена в индустрията кара производителите на скъпите меки плодове да се ориентират към пресния пазар
„Изкупната цена на малините е под себестойност. След започването на кризата в Украйна цените паднаха твърде много, а междувременно тези на препаратите, торовете, работната ръка и т.н. растяха. Толкова много се качиха разходите по отглеждане, че дори с висок добив от самия продукт, неговата цена не може да покрие вложеното. Ние тази година ще продаваме може би на около 4 лв. на килограм, като 2, дори понякога 3 лв./кг е брането, отделно има разходи за торене, плевене, други почвообработки, пръскане..." Това коментира пред „Български фермер" Светла Великова, малинопроизводител от Стара Загора. Тя се чуди къде ще си реализират продукцията хората, които имат по 200-500 дка малинови насаждения при ниската изкупна цена на едро.
„Те имат същите разходи за единица площ като нас, по-малките производители, освен това поддържат скъпа техника като комбайни за бране на малини, при които проблемът е ниския спрямо големината на стопанствата капацитет – около 20 декара на ден. Нашият бранш работеше изцяло за замразяващия пазар, за индустрията, но откакто цената падна, и дори миналата година не се изкупуваха от хладилниците, суровината се пренасочи предимно към пресния пазар. Като видяхме, че и тази година ще бъдат ниски цените решихме да наблегнем на търговията и да се обърнем към пресния пазар", каза още малинопроизводителката.
Миналата година цената е паднала до 2,50 лв,/кг, тази се очаква да бъде около 3,50 лв, което е под себестойността дори със субсидиите. Преди всичко в списъка с проблеми стоят климатичните промени, от които зависи цялото производство – голямата жега, оттам сушата, заради която напояването се увеличава до около 20 л/декар малини и повече, през около 2-3 дни.
„Не можем да реализираме пълните добиви, затова
берем само толкова малини,
колкото успеем да продадем
Най-голяма конкуренция виждаме в лицето на Украйна, откъдето се внасят малини, които не отговарят на стандартите, на които отговаря родното производство, и които са пръскани със забранени в България препарати. Иначе вносът е предимно от Чили и Мароко", казва стопанката.
Светла Великова е агроном по образование, а в момента с помощта на мъжа си (също агроном) отглеждат 16 дка малинови насаждения в землище край града, и реализират на свободния пазар добивите от тях. Или поне половината. Тази година се очаква да са около тон/дка, но до крайните изкупвачи и потребители вероятно ще достигнат 400-500 кг/дка. Самите плодове се берат от август до „първи слани". Относно механизацията на беритбата, в момента в страната оперират около 10 комбайна за малини. По информация на дистрибуторската фирма „Рио Агро" за в. „Български фермер" тази година са продали 3 малинови комбайна от известната марка за механизирано бране на горски плодове Littau. 2 от тях са моделът ORXL, или Over-The-Row, защото водачът и работниците се намират върху платформата на машината, която работи с максимална скорост от 19 км/ч.
Светла се занимава с отглеждане на малини от 2016 г., като започва, защото в хладилника за замразяване, където работела имало недостиг на суровина и са й предложили да си направи насаждения, за да изкупуват малини от нея. Това продължило доста години, до понижаването на изкупната цена и повишаването тази на торовете, и в крайна сметка покачването на себестойността. От 43 дка, малиновите ѝ насаждения стават 27 дка до миналата година, а тази са 16, но производителката е категорична, че ще продължава с тях и няма да се отказва. Сортовете ѝ са наскоро сменени - Полонез, Виолета и Глен Ампъл, като храстите са закупени от фирма „Агро Плант" в с. Костур, която внася от Англия. Посадъчният материал е скъп и първоначалната инвестицията е голяма, но покрита със собствени средства. Земята е под аренда. До момента не е участвала по програми, получава стандартните субсидии, но така или иначе не работи с цел получаването на държавни средства, а по-скоро ги приема като подкрепа и за нея това е напълно достатъчно, въпреки големите разходи. „Аз и мъжът ми сме си агрономи, това можем и това практикуваме, това е което съм учила, работила и умея, това е от което разбирам", казва младата производителка.
Продукцията от малини реализират на местните в област Стара Загора фермерски пазари, например „КоренЯк", а също и понякога пред МЗХ в София. Продават на заведения, които приготвят плодови фрешове и подобни обекти. Тази година са по-активни в търговията и пресния пазар на борсата, заради натиска на пазарната цена. Количествата на щанда им бързо се изкупуват, но това е едва половината реколта. Миналата година
от 27 дка половината са останали необрани
„Надявам се да продадем каквото имаме, дори да не стане, поне малка част да е. Обмисляме варианти да правим оцет и сокове, но и преработката е скъпа, както е самият плод", казва тя. Наскоро са кандидатствали по програма за модернизация на стопанствата и са одобрени за трактор. Досега са ползвали само наета техника и очакват машината с нетърпение. Друга идея на семейството е върху 11-те декара, които стоят празни от миналогодишния сезон да започнат да отглеждат зеленчуци като лук, домати и т.н., които да могат да обират и реализират.
Това, което понякога е проблем е честотата на организираните пазари, защото сезонът на малините е 2-3 месеца. Обстоятелствата ги принуждават да спрат да работят за индустрията, но пък така се озовават на пазари като „КоренЯк", който определят за страхотно организиран, много полезен и успешен за по-малките производители.
„Лесно е да се работи, защото макар да ставаш в 5 сутринта, береш, натоварваш буса и продаваш продукцията. Ето сега мъжът ми, въпреки че е бил нощна смяна на другата си работа, идва да ме смени и носи нова партида касетки с малини", казва Светла по време на пазара в Стара Загора. „Искаме да работим, дори високите температури и липсата на дъжд не ни пречат, работна ръка ще има, стига да можем да си я позволим. Проблемите са на глобално ниво и в малинопроизводството. Трябва да се обърне внимание на екологичните изисквания и стандарти за внос на малини" - производителката завършва разговора с мотивация за работата си и надежда, че трудностите в сектора не са неразрешими.
„Не можем още да прогнозираме добиви, но ако предходни години сме имали стопанства, които са реализирали над 660 кг от декар, то тази година вероятно ще бъдат около 330 кг/дка. Добивите от летните сортове са ощетени със 70%." Това каза за в. „Български фермер" председателят на Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я) Божидар Петков. Част от браншовата асоциация са стопани, които притежават общо около 16 хил. дка малини, а в страната като цяло има към 22 хил. декара засадени с културата, т.е. 2/3 от националното производство.
Той посочи редица причини за тези загуби от летните сортове. На първо място стоят климатичните условия. В началото годината започнала обнадеждаващо за сектора на меките плодове, с незастрашителни дъждове, но рязкото увеличаване на температурите и повсеместните, причинени от човешка грешка, пожари са неблагоприятните фактори, които довели до застой на метаболитните процеси на растенията при над 32 градуса по Целзий. Нуждата от напояване (основно капково) е ежедневна, трябва да се спазва технологията на поливане, защото малинките са с плитка коренова система, напомня председателят. Слънчевият пригор (който се разпознава по побеляването на плодовете от страната, която е към слънцето) изгаря малиновите реколти както в Южна, така и в Североизточна България. Тази продукция се превръща в негодна за продажба, и за съжаление, според статистиката количеството такава е 70% от добивите.
„За съжаление точно такова природно бедствие или повреда не са предвидени от застрахователите, така че по тази причина още в началото писахме до МЗХ, че
имаме нужда от специална помощ във връзка
със загубите, които имаме от слънчевия пригор,
които нито са на 100%, нито ги има в застрахователната премия на застрахователите, нито може да се включи като форсмажор от пожарите. За съжаление, малинопроизводителите не попадат в тези две категории, които министър Георги Тахов на комисия по земеделие обособи като варианти, и по тази причина помолихме за подпомагане под формата на de minimis или друга, каквато има възможност министерството да отдели за нашия бранш", казва Божидар Петков. По принцип малинопроизводителите получават стандартно подпомагане, като БАМ-Я е част от Българска аграрна камара. Търговците купуват на 6-7 лв. от производителите на прясна продукция.
Себестойността на свой ред е много голяма, защото само брането на кг малини тази година се равнява на 2-2,50 лв., което много оскъпява продукцията, заедно с около 2,5-3 лв. за торове, препарати и напояване. Така себестойността отива на 5-5,50 лв./кг, показват сметките на председателя на браншовата асоциация. Надеждите са за по-висока цена и тази и следващата година, но за сметка на това количествата, които се оформят ще бъдат ниски.
На фона на природните катаклизми,
технологиите все още не могат да ни защитят,
или да се преборят с вредите, които нанасят климатичните промени. Затова още от миналата година ние апелираме да има специална програма за превенция на вредното им въздействие, както и да се открие повторно програмата за първично напояване, защото там има средства за защитни мрежи, борба с градушките, течно засенчване и т.н. Отсъствието на тази програма затруднява земеделците и се надяваме да се намери бюджет от около 18-20 млн. за нея, както беше 2-3 г. подред", разказва Божидар Петков.
Тази година т. нар. летни малини били засегнати от градушките след благоприятния старт на кампанията, както пряко, така и косвено, като не са били на 100% пропаднали площи, но развилите се след това патогени също нанесли щети. Сезонът е труден за бранша, но надеждите, че есенната малина ще спаси положението, остават. Активно се водят преговори с МОСВ за облекчен режим за водовземане от повърхностни и подземни води, за да се осигури напояване до края на сезона. Според председателя, с правилните взаимодействия между различните министерства може да се осигури полза на земеделските производители като цяло. Очаква се от Министерството на труда и социалната политика да се направи увеличен режим за внос на чуждестранни работници от 3-и страни по схемата на индустриалните предприятия, която разрешава до 10% от постоянно заетия персонал за сезонни работници.
За справяне с екстремните температури и засушаване, каквито се очакват и през август, БАМ-Я е заявила 4 сухоустойчиви сортове за одобряване и включване в програмата, която ги подпомага – 2 от тях са малинови, одобрен е един – Херитидж, който е стар сорт с добри качества за сухоустойчивост. Селскостопанска академия (ССА) одобрила прилагането и защита на старите сортове, асоциацията на меките плодове по същия начин апелира да се осигурят по-големи възможности за прилагане на устойчиви сортове, защото получените повреди от 70% са възникнали за 4-6 дни и това се наблюдава 3-а година поред.
„Предложихме няколко варианта - например за течно засенчване с използването на препарати, които създават бял течен кожух, по технология използвана още от нашите деди, които са пръскали културите с каолин или вар. Създава се бял термоекран и с подходящите прилепители се образува антитрансперант, за да се намали изпарението на влага. Предложенията настояваме да бъдат включени в програмата за зимни пръскания или други възможни, постоянно ги отправяме, но нито МЗХ, нито БАБХ - Растителна защита, нито ССА са ни предложили конкретни мерки за подпомагане от научна гледна точка. Тези процеси ще се задълбочават и очакваме, ако българската наука изостава от световната и не успява да направи собствени разработки, поне да насърчи и да подпомогне внедряването на чуждестранни такива. БАМ-Я вече 2 години участва на международното изложение Fruit Logistica в Германия и всяка от тях се връщаме у нас с нови възможности и технологии, които искаме да реализираме, да получим одобрение най-малкото, но срещаме консервативен подход", споделя Петков. България запазва третото си място в Европа за индустриални малини, след Полша и Сърбия. Португалия и Испания произвеждат повече от нас, но 99-100% от продукцията отива за пресния пазар на Европа, а
80% от българската малина отива за преработка
в замразен вид и за съжаление на по-ниски цени,
защото пресния пазар предлага по-високи цени от индустрията. Там е и голямата конкуренция – миналата година Украйна изнесе над 35 хил. т замразени малини, което доведе до сериозен срив в цената на малината. Тази година има вероятност този сценарий да се повтори. БАМ-Я е член на Световната организация по малините, в която членуват 13 организации, осигуряващи 90% от световното производство на малини за индустриални нужди.
Фестивалът в Лозница
В края на миналата седмица (9 и 10 август) се проведе IX-то Национално специализирано изложение за ягодоплодни и Фестивал на малината в гр. Лозница, организирано от БАМ-Я, МЗХ и ДФ „Земеделие". Участваха и чуждестранни гости от Румъния, Полша, Сърбия, Турция, Китай и други.
Освен свежите плодове имаше и производни продукти, като сокове, вина, сладка и други традиционни изделия от малини и ягодоплодни, както и конкурс за най-добрите фермерски продукти. На лудогорския фестивал бяха показани и най-модерните машини, технологии, поливни системи, нови сортове и други пряко свързани с производството ресурси. Екипът на МЗХ и ДФЗ организира пресконференция с дискусионен характер за разясняване на мерките и изискванията към производителите от сектора в новия програмен период. Там производителите успяха и да поставят за обсъждане актуалните проблеми в сектора, като напояване, липсата на адекватна защита от глобалните климатични промени, пазарната криза и въздействието на конфликта в Украйна върху тяхното производство. В рамките на събитието бяха предвидени посещения на хладилното предприятие ХБДМ АД и демо поле с ягодоплодни в стопанството на местен производител (Айхан Хашимов), където бяха показани в действие безпилотни наземни и летящи дронове, оборудване за поливане и борба с градушките, и високопродуктивни сортове малини, устойчиви на климатични въздействия.
Коментари