Лозите, засегнати от градушка се нападат по-силно от болестта

Сивото гниене е една от икономически най-важните болести по лозата, която за кратко време може да компрометира гроздовата реколта. Причинителят на болестта е гъбен патоген, зимуващ в почвата, растителните остатъци и в кората на лозите.

Когато условията, като висока влажност и подходяща температура са налице, сивото гниене напада пъпките, младите леторасли, листата и грозда.

Най-големи щети се получават обаче, когато сивото гниене нападне гроздето и лозарите много добре знаят това. Защото е имало случаи в отделни години, които са показвали, че болестта може да унищожи до 60-70% и повече от добивите на чувствителните сортове грозде, особено десертните.

Лозарите трябва да имат едно наум,

че лозите, които са били засегнати от градушка, са много по-уязвими и се нападат в по-висока степен от сиво гниене.

Същото се отнася и за лози, които са поразени от брашнеста мана или са били нападнати от гроздови молци.

Могат ли да се ограничат повредите от болестта

За да бъде редуцирано нападението, трябва да се водят стриктно всички агротехнически мероприятия.

Към тях спадат и навременните просветляващи резитби, и навременното пръскане срещу други болести и вредители.

За борба със сивото гниене по лозата могат да се използват фунгицидите: Кенжа – 0,12%, Фолпан 80 ВДГ – 0,15%.

Как да разпознаете болестта сега

Болестта се проявява доста категорично през първата половина на юли и първата половина на август.
Ципата на заболелите зърна придобива характерен сивкав или светлокафяв цвят, лесно се обелва и се пука.

Първоначално започват да се появяват дребни кафяви петна, които може да не са били забелязани от лозаря, но постепенно те се увеличават и обхващат цялото зърно.

Когато условията са благоприятни сивото гниене лесно се предава на съседните зърна. Болестта обхваща целия грозд, който се покрива с плесен, но тогава ситуацията е вече неспасяема.

Патогенът е коварен – той може да напада гроздето, докато чепките са на лозите, но също може да напада съседни гроздове и по време на транспортирането на гроздето, дори и при съхранението му.

Обикновено заразяването на гроздето става, чрез рани, причинени от гроздовия молец, градушка, оидиум, напукване след дъжд и др.

Когато гроздето е мокро, то може да се зарази и без да има рани по него.

Поради тези причини пораженията са много по-големи по лозя, които се намират в ниски, непроветриви места, където има силно зашумени лози или сбити гроздове.

Борбата със сивото гниене по гроздето се провежда с контактни и системни фунгициди. Болестта се проявява през първата половина на юли и първата половина на август, но е много важно борбата с нея да се изведе профилактично и да се пръска в следните периоди:

  • по време на цъфтеж, защото тогава сивото гниене предизвиква изресяване;
  • след прецъфтяване;
  • при достигане на зърната до размери на грахово зърно;
  • при затварянето на чепката, когато болестта може да остане в латентна форма във вътрешността на чепката и да се развие силно при зреенето;
  • при прошарване на зърната и узряване на гроздето;
  • след градушка.

Повредите от сивото гниене по лозата може да се ограничат, като се вземат следните предпазни мерки:

• Гроздето да се предпазва от повреди - от гроздов, молец, оидиум и др.

• Да не се допуска излишно зашумяване на лозите – да се филизят, правилно да се привързват летораслите и при нужда се премахват листата около гроздовете. В лозето да няма никакви плевели.

• Да се избягват честите поливки. След зазряване на гроздето да не се полива. Да не се тори гроздето с големи дози азотни торове.

• Да се почистват повредените от градушка и загнилите зърна, а силно нападнатите гроздове да се премахват навреме.

• Гроздето да се бере след вдигане на росата, като при манипулацията се отстраняват всички болни зърна.

• Да не се засаждат лозя в ниски влажни места и да не се претоварват лозите с много грозде.

Срещу болестта сиво гниене по гроздето

с фунгициди се пръска поне четири пъти

Както е видно това се прави след цъфтежа, през юли преди затваряне на чепката на грозда, трети път - около 1-15-ти август, когато се прошарва грозда. А последното третиране на гроздето е в края на август - 20 дни преди узряването на гроздето.