28° C, облачно
Тази година акациевият е кът
Илиан Панов е производител на биологични пчелни продукти. Грижи се за 260 пчелни семейства, разпределени в 3 пчелина по северните, източните и южните склонове на Сакар планина. Работи заедно със съпругата си, а трите им деца помагат понякога. За да си осигурят качествен биологичен мед, семейството започва да го произвежда първоначално за своя консумация, но от 5 кошера се развиват до днешното средно голямо производство и годишен добив между 10 и 15 кг мед на пчелно семейство.
„Ние сме почитатели на биопроизводството и предпочитаме сертифицираните продукти", каза пред „Български фермер" Илиан Панов, който се занимава с пчеларство през последните 13 години. Научил се на занаята от познат пчелар и внимателно подбрал местата, където да отглежда пчелните си семейства. Там няма туристи, нито замърсители на околната среда, а биоразнообразието е много богато.
Ценно биоразнообразие
„Отглеждаме пчелните семейства в 3 пчелина, разположени на различни места в планината с цел да обхванем природното разнообразие на растителността и на видовете мед, които можем да добиваме. През годините съм увеличавал семействата, като съм ловял местни диви пчели, които са отлично адаптирани към природните условия на района. В никакъв случай не са от най-кротките, но добре се работи с тях", разказва стопанинът и посочва спецификите на меда, добиван от всяко отделно място:
„При ранната паша в единия пчелин преобладава акацията, има и други ранни видове като глог, мъждрян, детелина. Характерен за меда от тази паша е светлият цвят, а вкусът му е по-неутрален в сравнение с останалите видове мед.
Друг пчелин е разположен в район, където характерно е разпространението на мащерка и драка – храст с жълти цветове, който е известен със своите лечебни плодове – т. нар. парички помагат при проблеми с дихателната система. Латинското наименование на този храст (Paliurus spina-christi) означава Христов венец, защото се смята, че от това растение е бил направен тръненият венец на Исус Христос. Медът от този пчелин е с по-силен аромат и има по-ясно изразен вкус.
Третият пчелин се намира в дъбова гора и на тези пчели разчитаме за добив на манов мед. Мановият мед е с много специфичен вкус, по-стипчив е и някои хора разпознават в него карамелени нотки. Характерен е с по-малка сладост, но е по-богат на микроелементи, от където произлизат неговите силни здравословни качества.
При нас година с година не си приличат и вкусовете на различните видове мед са различни всяка година в зависимост от растежа на други растителни видове. Поленовият лабораторен анализ, който правим на пчелния мед, показва наличие както на основния вид растения, които обуславят пашата, така и на различни други съпътстващи цъфтежи на растения, които отделят нектар, който също влиза в състава на пчелните ни продукти.
Продукцията не е голяма, но това е характерно за биологични стопанства като нашето, които не се намират в близост до полета със земеделски култури. Макар че добивите ни не са големи, ценното за нас е качеството, което се различава от това на меда от райони близки до обработваеми полета. Ние изцяло зависим от природата и не можем да гарантираме големи количества мед и пчелни продукти. През пролетта, когато е ранна паша и времето е по-неустойчиво, сме имали проблеми да задоволим по-голямо търсене. Така беше тази година и пчелите успяха да добият акациев мед основно за собствена консумация. Подобни несъответствия между търсенето и предлагането могат да се получат и при мановия мед, тъй като количествата мана, които ще пуснат дъбовете, зависят от комбинация от атмосферни условия – влажност и температури. Ето защо не всяка година можем да гарантираме добив на достатъчно количества от този мед.
Активният сезон за паша се измества все по-напред и започва все по-рано. Тази година доста бързо се изредиха основните медоноси. Все пак успяхме да добием достатъчно мед. През последните години имахме суша през лятото и по-малко количества валежи през зимата. Всички тези промени вече се налагат като правило, но не са от полза на пчелите и съответно за пчеларите.
През последните години има липса на валежи през втората половина на лятото, което води до липсата на паша, която да подготви пчелите за зимуване. Като биологично стопанство ние не можем да използваме способи за подхранване на пчелите, а сме длъжни да им гарантираме достатъчно собствен мед преди началото на зимата. Поради тази причина през последните години намалихме добива на мед от последната реколта, при която преобладават различни видове бодили."
По думите на Илиан Панов, акарите и стършелите са основните причинители на проблеми за пчелите. „Със стършелите се справяме, като поддържаме силни семейства, които сами да се бранят", казва стопанинът.
По-силен контрол върху нелоялната конкуренция
Продуктите от стопанството се продават на пазара Римска стена, в специализирани магазини за биохрани, основно в София, както и чрез онлайн магазина на стопанството, от който повечето редовни клиенти от години са свикнали да поръчват. Най-значимите предизвикателства на българския пазар за пчелен мед, според Илиан Панов, са свързани с нелоялната конкуренция. „Поради ниските изкупни цени на конвенционалния мед, много производители не успяват да продадат на добри цени на едро, както беше преди 3-4 години, и сега са принудени да продават на дребно. Проблемът е в това, че го правят некоректно спрямо другите си колеги, които са направили всичко, за да бъдат изрядни. Продажбата на дребно изисква регистрация по Наредба 26 и спазване на определени изисквания, които водят до добро качество на произвеждания продукт. Много хора обаче продават мед в буркани втора употреба през социалната мрежа. Това е показателно също така за степента на осведоменост на клиента за продуктите, които се предлагат на пазара.
Вместо държавата да дава парични помощи заради войната в Украйна, може да положи усилия за повишаване осведомеността на хората. Необходимо е да се увеличи контролът срещу нелоялните практики – ето това би било истинска помощ за изрядните производители, които предлагат наистина качествени продукти. Това би било добре също за потребителите, които трудно могат да се ориентират на пазара. Когато участваме в пазари, изложения и фестивали, ние винаги разказваме на хората как произвеждаме своите продукти. Даваме информация за условията в нашите стопанства и факторите, които пряко влияят върху качеството на крайния продукт. Чистотата на крайния продукт зависи от пчеларя", казва Илиан Панов и дава пример: „Още от първия кошер, с който сме започнали, спазваме чистота на восъка, който използваме за основа на нови пити. Ние нямаме внос на восък, сами си го произвеждаме. Така си гарантираме качеството. Много пчелари си купуват восъка и често той е замърсен, а е важен за качеството на меда, защото в килийките на пчелните пити се съдържа новият мед. Восъкът има свойството да запазва химичните елементи в продължение на години – задържа антибиотици и други замърсяващи вещества, които са използвани от пчеларя. Така не може да се произведе чист мед. Няма контролен орган, който да следи за това, а от тук идва качеството на меда. Иначе на външен вид различните продукти изглеждат по сходен начин и това не може да се хване. БАБХ не прави изследвания за наличие на антибиотици и други елементи, но това е свързано с безопасността за здравето на хората. Това обаче е важно, защото някои големи клиенти си направиха собствени лаборатории за изследване на мед. Това е и причината в момента да има толкова много производители, които не могат да продадат меда си на едро и го реализират на дребно."
Модерната база на стопанството е създадена само отчасти с помощ от национални и европейски средства. „Оборудването, което използваме, е на световни лидери в производството и засега нямаме необходимост да го обновяваме. За кошерите обаче, които са изцяло от дърво и естествени материали, се налага периодично поддръжка и замяна. Имаше Национална програма за пчеларство, която се преименува в Интервенции в сектор „Пчеларство", но има много проблеми при администрацията, също и в следствие на политически промени. Сключването на договори по тази програма се бави, а годината вече напредна. Освен това, в крайна сметка, нищо не се дава даром", обясни Илиан Панов и допълни:
„Сдружаването на производителите е много необходимо с оглед на пазарната реализация, но за съжаление на този етап няма с кого да се осъществи. В нашия район няма производители, които да се ангажират със спазването на еднакви изисквания. Всеки кара по старому и се надява да му се получат нещата, но за съжаление опитът от последните години показва, че така не може. Иначе планината е голяма, но няма желаещи да произвеждат."
Коментари