Според първоначалните резултати от френските парламентарни избори лявата коалиция "Нов народен фронт" е на първо място с между 180 и 215 места, съобщи в. "Фигаро". Резултатите са изненадващи, тъй като проучванията сочеха, че именно Национално обединение ще се окажат на върха. Вместо това те са на трето място и ще получат между 120 и 150 места. На второ място е Президентският лагер на Макрон със 150 и 180 места. Републиканците и различните десни партии ще получат между 60 и 65 места. Останалите по-малки партии имат 10 места.
Резултатите от изборите могат да принудят президента Еманюел Макрон да управлява с крайнолеви опоненти или да доведат до хронична политическа нестабилност седмици преди началото на летните олимпийски игри в Париж.
Преди изборите анализаторите смятаха, че идването на крайната десница на власт ще може да се избегне като се състави правителство с помощта на коалиция от леви и центристи - коалицията на Макрон. Но най-вероятно това няма да се случи, тъй като президентът Макрон смята крайната левица за още по-лоша от крайната десница.
"Крайната левица не иска секуларизъм. Те отхвърлят имиграционните закони, които ни позволяват да управляваме по-добре. И искат гротескни неща като промяна на половата идентичност, като отидеш в кметството", каза Макрон пред в. "Паризиен". След заседанието на кабинета на 3 юли той още веднъж повтори, че съюз между неговата партия и Новия народен фронт не е възможен.
Днешният алианс на крайната левица, социалдемократите и зелените настоява за минимална заплата от 1600 евро, намаляване на пенсионната възраст до 60 години (тоест анулиране на пенсионната реформа на Макрон) и други социални придобивки, които ще доведат до повече бюджетни разходи. Левите са за и незабавното признаване на Палестина като държава и искат да продължат да снабдяват Украйна с оръжия за борба с Русия. Те също така гарантират продължаването на дейността на обществено-правните медии, които крайната десница настоява да закрие.
"Национално обединение" се класира на първо място на първия тур миналата неделя, но шансовете за категорична победа на крайната десница намаляха постепенно през изминалата седмица. Причината е, че центристките и левите кандидати неохотно се обединиха, за да се опитат да попречат на партията на Марин Льо Пен да вземе властта за първи път. Стотици кандидати в 577-те избирателни района във Франция се оттеглиха от надпреварата, за да предотвратят разцепление на вота срещу "Национално обединение".
Избирателната активност бе рекордна за последните десетилетия - към 17:00 ч. тя е била 59,71%, съобщи Министерството на вътрешните работи в Париж. Това е най-високата активност на парламентарни избори от 1981 г. насам, които тогава се провеждат след избирането на социалиста Франсоа Митеран за президент.
Проучване, публикувано в петък, показа, че крайнодясната партия на Марин Льо Пен "Национално обединение" и нейните съюзници губят позиции.
Проучването на Ipsos показа, че стратегията на центристкия алианс на президента Еманюел Макрон и левите партии да извадят над 200 кандидати от тристранните надпревари на втория тур, за да консолидират вота срещу партията на Льо Пен е проработила. Стратегията, наречена front républicain, изискваше от избирателите "да си запушат носа" и да гласуват за партии, които обикновено не подкрепят, за да блокират крайнодесните.
Според прогнозите на левият блок "Нов народен фронт" (Nouveau Front Populaire) се предвиждаше второ място със 145-175 места. Динамиката на властта в левицата също се променя: доминиращата досега крайнолява партия "Непокорена Франция" (La France Insoumise), водена от антикапиталистическия активист Жан-Люк Меланшон, може да се окаже с 58 до 68 места, точно пред лявоцентристката Социалистическа партия с 51 до 61 места.
Проучванията също така предвиждаха, че алиансът "Заедно" на Макрон може да си осигури от 118 до 148 места, а според екзитполовете те печелят повече, но това е значително по-малко от приблизително 250-те места, които имаше в предишния парламент. Все пак не е пълното унищожение, за което имаше опасения.