БВП на глава от населението в страните от Източна и Централна Европа е скочил от 52% през 2004 г. до 80% днес
Политиката на сближаване е един от най-успешните инструменти, с които ЕС помага за укрепването на демокрацията и интегрирането на страните членки в блока. Тя обаче трябва да се адаптира, за да отговори на нуждите на европейците в един все по-сложен свят, заявиха участниците на 9-ия кохезионен форум, който се проведе по-рано т.г. в Брюксел.
“Исканията (на хората) се увеличават и ако продължим обновяването и модернизацията на регионите, ще постигнем обещанието за един по-равноправен съюз”, заяви председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен по време на събитието. Кохезионният форум се провежда на всеки три години, като събира лидери на евроинституции, правителства и региони, НПО и академици, за да обсъдят постиженията на кохезионната политика, както и предизвикателствата пред нея.
Форумът съвпадна 20-ата годишнина от най-голямото разширяване на ЕС - присъединяването на 10 нови страни членки през 2004 г. Редица от панелистите отдадоха почит на бившия президент на ЕК Жак Делор, който почина през декември 2023 г.
“Единният пазар беше успешен от 1985 г. насам само защото имахме успешна политика на сближаване. Неслучайно кохезията стартира едновременно с единния пазар. Без нея единният пазар може да бъде проблем в бъдеще”, заяви бившия италиански премиер и настоящ президент на института “Жак Делор” Енрико Лета, цитирайки “бащата на еврото”. Еврокомисарят по сближаването и реформите Елиза Ферейра посочи, че кохезионната политика за пореден път е помогнала на по-слабите членки да се възползват максимално от своите активи, което осигури баланс в растежа и развитието на съюза. “ЕС е машина за конвергенция, чийто двигател е политиката на сближаване”, обобщи тя.
Говорителите се обединиха в призива за по-малко централизация, споделено управление и повече правомощия на местната и регионалната власт за вземане на решения при използването на кохезионното финансиране. “Няма бъдеще на кохезионната политика без силна роля на градовете и регионите. Ако се опитате
да я замените с централизиран инструмент, например Механизма за възстановяване, ще унищожите същността ѝ”,
категоричен бе кметът на румънския град Клуж-Напока Емил Бок. “Едно решение може да бъде регионите и общините да разполагат с финансов пакет, който да се инвестира в съответствие със стратегия за местно развитие”, предложи Янис Розенбергс - кмет на латвийския град Цесис.
“Политиката на сближаване означава посрещане на нуждите и създаване на услуги, които биха събудили гордост от принадлежност и биха дали на хората свободата да останат по родните си места”, посочи испанската министърка на екологичния преход и демографските предизвикателства Тереза Рибера Родригес. Според нея хората трябва да почувстват, че има политическа ангажираност, която да им осигури бъдеще независимо от мястото, където живеят. Качеството на местните институции е жизненоважно, за да се случи това, допълни Симона Ямарино от Университета на Каляри в Италия. По думите ѝ по-добрият институционален капацитет означава публичните служби да имат млад и способен персонал, който да е запознат с предизвикателствата на зеления и цифровия преход.
Сред основните послания за бъдещето на политиката на сближаване в края на форума бяха опростяване, гъвкавост, многостепенно управление и повече финансиране. Въпреки че кохезионната политика трябва да остане достатъчно гъвкава, за да реагира на извънредни ситуации, нейната основна роля не е да бъде “пожарникар”, коментира Андрес Родригес Позе, председател на групата на високо равнище за бъдещето на политиката на сближаване. Според него Механизмът за възстановяване и устойчивост е правилният инструмент при кризи. В днешно време обаче кризите се превърнаха в норма. Кохезията трябва да гарантира, че няма да се случат извънредни ситуации или че когато се случат, ефектите няма да бъдат толкова тежки, посочи още Позе.
Теодора Преотеаса, държавен секретар в румънското министерство на инвестициите и европейските проекти, допълни, че дори политиката на сближаване да има доказан капацитет да реагира при кризи, нейната основна цел не трябва да се забравя - дългосрочна инвестиция за намаляване на различията и осигуряване на справедлив достъп до единния пазар.
Политиката на сближаване се нуждае и от регулаторна стабилност, коментираха участниците по време на форума. След 2027 г. е необходима ясна рамка за управляващите органи, бенефициентите и одиторите, заяви президентът на Европейския комитет на регионите Вашку Кордейру. За да се гарантира, че политиката ще продължи да играе централна роля в развитието на ЕС, подкрепата трябва да бъде мобилизирана и
ползите от нея да бъдат ясно показани, тъй като тя все още има противници,
посочи още той. Именно това прави последния (9-и) доклад за състоянието на кохезионната политика в ЕС. “Докладът показва, че през последните 20 години политиката на сближаване е успяла в мисията си да насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване между регионите. За гражданите на държавите-членки, които влязоха при разширяването през 2004 г., политиката на сближаване означава нови възможности и по-добро качество на живот”, коментира Ферейра.
Над 30 години след стартирането на европейския единен пазар и 20 години след разширяването на блока през 2004 г. докладът показва, че премахването на бариерите пред свободното движение е подобрило разпределението на ресурсите и е насърчило обмена на идеи и иновации на територията на целия континент. Общи данни за Източна и Централна Европа например сочат, че БВП на глава от населението е нараснал от 52% през 2004 г. до 80% в наши дни, а безработицата е спаднала от 13 на 4%.
Освен това се очаква инвестициите на политиката на сближаване в програмите за периода 2014-2020 г. и 2021-2027 г. да увеличат БВП на ЕС с 0,9% до 2030 г. Програмите имат дълготраен ефект и
30 години след началото им всяко инвестирано евро ще генерира три допълнителни евро
от БВП, сочи докладът. Въздействието на програмите е по-голямо в по-източните части на блока - пример за това е Хърватия - една от последните страни, които се присъединиха към ЕС, като се очаква тя да има 8% увеличение на БВП. Кохезионната политика помогна и при кризи, се отбелязва още в доклада, като 23 млрд. евро бяха пренасочени за борба с COVID-19 посредством CRII, както и 50,6 млрд. евро по REACT-EU.
Въпреки това предизвикателствата остават. “Политиката на сближаване е изправена пред трудности, вариращи от региони в капан на развитието, вътрешни различия и изтичане на мозъци от по-слабо развитите към по-развитите региони”, подчерта Ферейра. Сближаването между държавите членки понякога е придружено от разширяване на различията вътре в страните, особено когато говорим за регионите близо и далече от столиците.
Същевременно някои региони са в застой, което пък води до политическо недоволство. Има и региони с дълбоко вкоренени структурни проблеми, които постоянно изостават, дори и да получават значителна подкрепа. Тук политиката на сближаване остава източник на стабилност, който осигурява достъп до основни услуги, а без нея ситуацията може драстично да се влоши. Освен това въпреки опростяването на законодателната рамка някои региони, които имат най-голяма нужда от подкрепа, се борят да използват пълноценно отпуснатите им ресурси.
Докладът подчертава постоянните различия, които,
ако не бъдат решени, могат да бъдат изострени от зеления и цифровия преход,
демографския спад и несигурната геополитическа ситуация. Политиката на сближаване е необходима повече от всякога, за да запази ЕС единен. Без нея налице би бил фрагментиран ЕС с неправилно функциониращ единен пазар, неспособен да осигури стабилност на своите граждани. Това би довело до напрежение, което ще подкопае европейския проект и бъдещите разширявания на границите на блока.
Политиката на сближаване обаче сама по себе си не може да се справи с тези проблеми, но пък играе съществена роля както чрез надграждане върху предишни постижения, така и чрез партньорства с по-слабо развити региони. “Трябва да модернизираме политиката. Нуждаем се от по-опростена правна рамка, по-бързо прилагане, подобрена връзка с реформите и вградени възможности за гъвкавост при непредвидени кризи. Това ще гарантира ролята на политиката на сближаване като спойката, която държи Европа заедно”, заяви още Ферейра.
По-нататъшното опростяване на програмната рамка би позволило на по-слабо развитите и уязвими региони да се възползват, без да се засягат финансовите интереси на ЕС. За да се ускори изпълнението, политиката може да използва опита на други инструменти на ЕС в области като отделянето на плащанията от разходите.
И накрая, бъдещото разширяване на ЕС дава ясен аргумент в полза на политиката на сближаване. Новодошлите ще бъдат по-бедни, което отново ще увеличи различията в пределите на съюза. Освен нуждите те ще имат очаквания, на които Брюксел ще трябва да отговори, докато се справя с предизвикателствата в настоящите страни членки. Така кохезионната политика ще се сблъска с битка на два фронта. Но както обясни Ферейра: “Политиката на сближаване доказа, че може успешно да се справя с предизвикателствата, свързани с разширяването на ЕС, и е готова да поеме предизвикателствата, свързани с ново такова”.
20 години в семейството: литовци и унгарци по-зелени, Варшава се радва на ново метро
Кохезионната политика е решаваща и за достъпа на всички в съюза до ефективни обществени услуги
20 години след най-голямото разширяване на границите на ЕС, успехите на политиката на сближаване са по-видими от всякога.
През 2004 г. т.нар. А10 - Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения, бяха приети в съюза. Така пред новите страни членки се появиха задължения на блока, към които те трябваше да се придържат. Едно от тях беше именно интегрирането на механизмите на кохезионната политика. Благодарение на тях държавите стимулираха икономическия и социалния си растеж, като допринесоха за сближаването си с останалите страни от съюза.
Има редица проекти в страните от А10,
финансирани чрез политиката на сближаване в различни области
- от здравеопазване до транспорт и енергетика. Много от тях целят не само дълготраен и стабилен растеж в по-бедните региони, но също така насърчават устойчив растеж. Такъв например е случаят с Литва, където над 5600 осветителни системи, работещи на слънчева енергия, бяха инсталирани в домакинства в цялата страна. Благодарение на това литовците спестяват около 27 хил. тона емисии на парникови газове всяка година.
Друг пример за кохезия и устойчивост е геотермалната система в унгарския град Сегед. Благодарение на политиката на сближаване Унгария може да се похвали с най-голямата геотермална градска отоплителна мрежа в цяла Европа. Тя се състои от 27 кладенеца, 16 топлоцентрали и 250 км тръби, които захранват 27 хил. домакинства и над 400 обществени сгради. Проектът спестява около 434 хил. тона емисии на парникови газове годишно.
Кохезионната политика също е решаваща и за достъпа на общностите в блока до ефективни обществени услуги. Примери за това са чисто новата линия 2 на варшавското метро, която стана реалност с помощта на средствата на ЕС за закупуване на 17 нови влака, както и 41 млн. евро, които политиката на сближаване допринесе за развитието на онкологичния център “Сър Антъни Мамо” в Малта, където пациентите вече имат достъп до усъвършенствана диагностика и лечение на рак.
Програмата Interreg също е ключова част за интеграцията за регионите в ЕС. Стотици съвместни проекти за сътрудничество и партньорства помогнаха за преодоляване на наследството от миналото, като изградиха доверие и солидарност между държавите. Това е очевидно в подкрепата на Interreg за побратимени гранични градове, сред които Гориция - Нова Горица (Италия - Словения), Слубице - Франкфурт на Одер (Полша - Германия) и Чешин - Чешки Тешин (Полша - Чехия).
Транснационалните инициативи на Interreg като програмите за Балтийско море, Централна Европа и Дунавската зона, също помогнаха за подобряване на социално-икономическото развитие и конкурентоспособността чрез предоставяне на достъп до мрежи за обучение и партньорства.
Напредъкът, постигнат от държавите от A10 през последните две десетилетия, ясно показва защо всъщност е необходима политика на сближаване. Еврокомисарката по сбижаване Елиза Ферейра посочи, че
Европа не може да успее в една все по-конкурентна световна икономика
със силата само на няколко региона. Европа също не би могла да реализира амбицията си да бъде първият в света неутрален по отношение на въглерод континент, ако някои места не направят успешно зеления преход. За да остане ефективна обаче, политиката трябваше да се адаптира. Тя вече го беше направила, както се вижда от стратегическата промяна от финансиране на основната инфраструктура към финансиране на иновации, качество на институциите и зелени инвестиции.
Ферейра припомни, че кохезията все още има да расте, да се модернизира, да стане по-проста и по-бърза, но при честването на юбилея от последното голямо разширяване на блока тя отбеляза: “Политиката на сближаване превърна надеждата в действие”, а и вероятно ще продължи да го прави и при бъдещи разширявания на границите на съюза.
