През 2030 г. над 700 млн. души ще бъдат разселени поради недостигът на жизненоважния ресурс според ООН
Третата световна война няма да започне заради Украйна, Израел или пък Тайван. Каквито и природни богатства да имат тези земи, те не могат да се сравняват с най-ценния ресурс за човечеството - питейната вода. Войните за нея вече започнаха.
Тъй като последиците от изменението на климата се задълбочават, а планетата става все по-гореща и по-суха,
борбата за вода само ще се засилва
През 1995 г. бившият вицепрезидент на Световната банка д-р Исмаил Серагелдин заяви: “Ако войните през XX век се водеха за петрол, то войните през следващия век ще се водят за вода, освен ако не променим подхода си към управлението на този ценен и жизненоважен ресурс”.
30 години по-късно повече от две трети от подземните запаси по света се използват за напояване на земеделски площи, а останалата част осигурява питейна вода за градовете. Тези естествени резервоари отдавна служат като основен вариант за осигуряване на сладка вода през все по-дългите суши и топлите зими, когато в реките и езерата липсва вода. А много от най-големите подземни водни запаси в Африка, Евразия и Америка се изчерпват неустойчиво. Близо два милиарда души разчитат на подземни води, които се считат за застрашени.
Ричард Дамания, водещ икономист в Световната банка, прогнозира, че без адекватни водни запаси икономическият растеж в най-засегнатите части на света може да намалее с шест процента от БВП. Той прогнозира
изчерпване на запасите от сладка вода
заради продължаващото глобално затопляне. Ефектът ще е скъпа и недостигаща храна, насилствени конфликти и миграционни вълни. Размириците в Йемен, който в голяма степен използва подпочвени води и който през 2009 г. преживя бунтове, се коренят във водната криза. Експертите твърдят, че недостигът на вода е помогнал и за дестабилизирането на Сирия и за започването на гражданската война там.
Пред водна война са дори САЩ и Мексико заради реките Колорадо и особено Рио Гранде - която разделя щата Тексас от централноамериканската страна. По силата на 80-годишен договор двете държави си поделят техните води. Според сделката от 1944 г. Мексико е задължено да изпраща на САЩ 570 млрд. галона вода на всеки пет години от река Рио Гранде, а САЩ - да пропускат към Мексико 490 млрд. галона от река Колорадо всяка година. Но в условията на тежка суша и високи температури Мексико изостава значително в доставките, което поставя под сериозно съмнение способността на държавата да изпълнява задълженията си. Някои мексикански политици казват, че страната им не може да даде това, което няма. Все по-слабите валежи, сушата и слабите доставки от страна на южната им съседка изправят тексаските фермери пред фалит, тъй като нямат с какво да поливат посевите си.
“Фермерите в долината Рио Гранде в Тексас или нямат вода, или тя свършва бързо”, казва Брайън Джоунс, производител на памук, царевица и соя в окръг Хидалго, Тексас, и член на управителния съвет на Щатското фермерско бюро. В Тексас вече искат да накажат Мексико.
“Липсата на навременни доставки на вода от страна на Мексико излага на риск цялото селско стопанство на щата ни”, заяви през февруари републиканката Моника де ла Круз в местния Конгрес и призова администрацията на президента Байдън да “държи Мексико в подчинение, за да изпълнява задълженията си”.
Според прогнозите на ООН до 2025 г. две трети от световното население ще живее в райони с недостиг на вода. Пет години след това се смята, че 700 млн. души по света може да бъдат изложени на риск от разселване. В такава ситуация няма къде да се избяга. Хората не могат да живеят без вода. Така че липсата на достъп до нея по същество ви дава две възможности - да се преместите на място, където да утолите жаждата си или да се борите за това, което е налично.
Водните конфликти не са нещо ново
Всъщност според американския Тихоокеански институт в историята е имало близо 1300 сблъсъка, свързани със сладката вода. Един от най-забележителните спорове, свързани с достъпа до вода, започва в района на Дарфур в Судан. В началото на 2000 г. избухват боеве между скотовъдци и фермери, които се борят за жизненоважния ресурс и земя - в резултат на насилието загиват стотици хиляди хора, а много други са разселени.
В хаоса на тази гражданска война страните били разделени по етнически и религиозен признак. Важно е да се подчертае, че водата не е била единствената причина за случилото се, но без съмнение е един от основните проблеми, довели до започването на конфликта. По данни на ООН през десетилетията, непосредствено преди тази трагедия, в Северен Судан пустинята Сахара е напредвала на юг с почти километър всяка година, а сезонните валежи намалявали с 15-30%.
В близост до Судан друг конфликт, свързан с водата, заплашва да прерасне във война. Към този момент Етиопия доизгражда най-голямата водноелектрическа централа в Африка - язовирът “Ренесанс”. Огромният хидроенергиен проект се намира по течението на Синия Нил - приток на р. Нил. Проектът се изчислява на милиарди долари и ще има капацитет от 6000 мегавата. С други думи, ще има мощността на шест ядрени електроцентрали. Това ще превърне Етиопия в енергиен център. “Ренесанс” обаче заплашва да унищожи икономиката на Египет, която е силно зависима от водите на р. Нил. Някои египтяни виждат в това екзистенциална заплаха.
От полагането на първата копка през 2011 г. Кайро се опитва да спре изграждането на язовира. На моменти военният конфликт изглеждаше близо. През 2013 г. високопоставени египетски политици бяха заснети с камера да обсъждат дали да разрушат мегапроекта на Етиопия.
“Това е въпрос на живот и смърт за Египет. Ние не можем да живеем без Нил,
той е кръвта на нацията ни. Няма право един народ да развива нещо, което вреди на друг народ”, заяви тогава пред медии съветникът по външна политика на бившия египетски президент Мохамед Морси - Есам ел Хадад. През 2018 г. главният инженер, отговарящ за конструкцията на “Ренесанс”, Симегнев Бекеле беше намерен мъртъв в автомобила си в етиопската столица Адис Абеба. След продължително разследване властите стигнаха до заключението, че става дума за самоубийство, но това доведе до излизането на десетки хора на улицата заради слухове, че Бекеле е бил убит. Въпреки това строителството на централата продължи, като през 2019 г. президентът на Етиопия Абий Ахмед заяви, че “никаква сила” не може да попречи на страната да завърши амбициозния проект. “Ренесанс” започна да произвежда електроенергия в началото на 2022 г., но напрежението с Египет продължава.
“Все по-вероятно е да настъпят години на суша. Тогава дебитът на Нил ще бъде естествено занижен и по течението ще се пропуска по-малко вода. Интересът на Етиопия ще бъде да задържи колкото се може повече, за да напълни капацитета на “Ренесанс” възможно най-бързо. Така че през следващите няколко години наистина ще се прояви най-голямата опасност за война между Етиопия и Египет”, каза Антон Ерл, директор на Африканския регионален център на Стокхолмския международен институт по водите.
През март престижното издание “Политико” се сдоби с непубликуван документ на Европейската комисия, в който изпълнителният орган на съюза предупреждава, че ако страните членки не се подготвят за предизвикателствата на глобалното затопляне на Стария континент ще настъпят конфликти. В недатирана чернова на текста, европейските власти определят недостига на сладка вода като проблем, който застрашава почти всички аспекти от живота на европейците: от храната, която ядем, водата, която пием, инфраструктурата, която захранваме и транспортираме, до основните икономически дейности и човешкото здраве.
