Визирам в себе си едно нещастно куче. Тъпи неща се случват, а и чувството, че отново по-позорен съм, ще се реша да говоря ако седна до прозореца. Крачолите болят ме от бягане вече, от какво пък толкова бягам, бягам от лягане вечер или поне да го отлагам аз вечно.