Научих се на изкуството да се живее с жена. Не е като по любовните романи. Например научих, че дългата коса на жена ми не е само вълни от красота, женственост и чар, които се спускат чак до кръста й. Тя означава и много внимание и грижа – най-вече от моя страна. Вече знам, че когато си лягаме вечер, първо трябва махна косата й от възглавницата, преди да легна до нея. В крайна сметка, това се превръща в навик.

Научих, че когато тя се чувства зле, трябва веднага да я прегърна, да попитам какво има и да я успокоя. При мен нещата не стоят по този начин. Когато съм в лошо настроение, не обичам да ме разпитват. Имам нужда да съм сам, за да се справя с проблемите си.

Научих, че макар никога да не ме моли за помощ, тя я очаква. “Не се притеснявай, скъпи, аз ще го направя!“ ”О, ще се справя с всичко сама…“ Не, няма! Или най-малкото тя ще очаква да й предложа помощ. За нея е важно да се чувства жена, не товарен кон (тази роля повече подхожда на мен). Между другото, когато не й позволявам да вдига нищо по-тежко от букет, забелязвам как лошите й настроения стават все по-редки, а сияйната й усмивка – ежедневие.

Научих се да виждам партньорката си не само като любовница, с която споделям легло, баня и кухненска маса. Тя е и приятел, чиито думи трябва да слушам внимателно. Дори когато изглежда, че не казва нищо конкретно. Жената не е загадка, не. Мога да получа отговор на всеки въпрос, само ако съм малко по-внимателен. Жените изразяват нуждите си пределно ясно. Винаги! Странно ми е, когато мъжете казват, че не разбират жените. Вероятно просто отказват да ги разберат.

Научих, че за една връзка винаги трябват двама. И двамата трябва да направите крачки един към друг, докато устните ви се докоснат. Ако очаквате всеки път партньорката ви да покрива разстоянието между вас, а вие да си стоите на едно място, скоро ще бъдете забравен. И двамата трябва да се движите. И дори в най-тежките моменти нищо не е изгубено, когато можете да хванете протегнатата й ръка, или пък да й протегнете своята. Помнете, че сте заедно в добро и зло. Да правите нещо заедно означва да пиете отрова от една и съща чаша, дори да знаете потенциалната опасност.

Но трябва да изпразните чашата от нещата, които убиват връзката ви и вместо това да я напълните с любов. Да вземем например клишето „отмъщението е ястие, което се сервира студено“. Истината е, че това ястие не върши работа, независимо по какъв начин е поднесено. То не дава резултатите, които очаквате и поражда само негативизъм. От друга страна, нежността е най-доброто ястие, което можете да приготвите в отговор на действията на партньорката си. Но в този случай е важно да се сервира горещо!

И накрая, научих, че когато я докосвам, няма значение какво усещам в долната част на корема, а усещането на върховете на пръстите ми. Ако можеш да свириш на тази арфа, тя ще е само твоя. Но това, за съжаление, не се научава. Или имаш талант, или нямаш…