Ангел Цанев е роден на 1 ноември (19 октомври стар стил) 1912 година във Варна. От 1930 година служи във Военноморския флот, а от 1933 година е член на БКП. Осъден е на 5 години затвор за политическа пропаганда във флота. През 1937 година е освободен, но малко по-късно отново е изпратен в затвора, където остава до средата на 1938 година. През 1941 година е осъден на 15 години затвор, но през 1943 година бяга от затвора, от началото на 1944 година е партизанин, а по-късно става командир на Поповския партизански отряд.[1]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година оглавява организацията на БКП във Варна, след това е помощник-командир на Дванадесета пехотна дивизия и главен инспектор на Народната милиция. През 1947-1949 година е началник на политическия отдел на Трудова повинност, а през 1949-1951 година е началник на Строителни войски. След това е заместник-министър на вътрешните работи (1951-1953), началник на Местната противовъздушна отбрана (1953-1956), отново заместник-министър на вътрешните работи (1956-1961) и първи заместник-министър на строежите (1961-1965).[1]

От 1962 година Ангел Цанев е член на Централния комитет (ЦК) на БКП, а от 1965 до 1971 година завежда неговия военен отдел. От 1966 до 1973 година е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП. През 1971-1973 е министър на вътрешните работи в правителството на Станко Тодоров, а през 1973 година за кратко е заместник-председател на Държавния комитет на отбраната. Свален от пост от Тодор Живков и изпратен в пенсия "по целесъобразност". През април 1990 година е изключен от наследилата БКП Българска социалистическа партия след доклад на Петър Младенов. По късно приет отново в редиците на Българската Социалистическа Партия.

I, the copyright holder of this work, release this work into the public domain. This applies worldwide. In some countries this may not be legally possible; if so: I grant anyone the right to use this work for any purpose, without any conditions, unless such conditions are required by law.