Юрий Николаев

Професор Юрий Сергеевич Николаев (рус. Юрий Сергеевич Николаев, 1905-1998) е руски лекар и учен-диетолог, привърженик на идеята за лечебното гладуване, автор на няколко книги, сред които и популярната "Гладуване за здраве" ("Голодание ради здоровья", 1973). Баща му е бил близък приятел на Лев Толстой, а майка му е държала в Москва вегетарианска закусвалня.

• Принудителното гладуване се различава от доброволното лечебно гладуване така, както ножът на бандита се различава от скалпела на хирурга.

• …Гладът като социално явление е голямо бедствие, водещо до изтощение и фатален край. Но в ръцете на хора, знаещи и умеещи да го използват, той може да стане силно биологично средство, което позволява на болните да се избавят от различни заболявания, неподдаващи се на лечение чрез разпространените в медицината медикаменти и други средства. — из предговорана "Гладуване за здраве"

  …Голод как социальное явление - это большое бедствие, могущее привести к истощению и фатальному концу. Однако в руках людей, знающих и умеющих им пользоваться, он может стать сильным биологическим средством, которое позволяет избавить больных от разных заболеваний, не поддающихся лечению распространенными в медицине медикаментами и другими средствами.

• Не съм против самостоятелното гладуване. Но за него следва да се подготвим щателно: да проучим литературата, да се убедим в ползата от въздържането от храна, да си внушим мисълта за безопасността от тази процедура и за лекотата на нейното осъществяване. Естествено по-добре е, ако има под ръка специалист или просто по-опитен човек, изпитал вече гладуването върху себе си. Консултатициите с такъв човек ще помогнат да преодолеете съмненията и да се държите по-уверено. Но трябва да ви предупредя, че съвършено точни рецепти за всеки един случай няма и не може да има, поради силно индивидуалната реакция на организма спрямо гладуването. Няма да сбъркам, ако кажа, че гладуването е разчетено за интелигентни хора, които са способни не само да схванат принципите на тази процедура, но и творчески да я променят, съобразявайки се с реакцията на своя организъм.
  
  Бих посъветвал да се започне с 24-часово гладуване, а след седмица да се повтори целодневното гладуване. Ако страховете бъдат успешно преодолени и самочувствието се подобри, след още една седмица може да се проведе 36-часово гладуване (две нощи и един ден), а после да се повтори след още седем дена. Всичко това ще бъде добра тренировка за организма, подготовка за по-продължително гладуване - 48 часово, тридневно. Ако добре се настроим и проведем всичко както трябва, то гладуването ще мине много леко. Мисля, че имайки подобен опит, може успешно и самостоятелно да се провежда по-продължително гладуване. Много важно е при това да не се прави грешка при определяне времето за излизане от гладуване и много стрикно да се проведе това излизане. Ето тук е особено желателна консултацията и то особено в случаите на хронично заболяване. Но още след първите опити разумният човек обикновено сам много добре се ориентира и действа достатъчно уверено.
  
  

  Я не против самостоятельного голодания. Но следует тщательно к нему подготовиться: изучить литературу, убедиться в пользе воздержания от еды, внушить себе мысль о безопасности этой процедуры, легкости ее осуществления. Конечно лучше, если рядом будет специалист или просто человек опытный, испытавший голодание на себе. Консультации с таким человеком помогут преодолеть сомнения, более уверенно вести себя. Но должен сказать, что совершенно точных рецептов на каждый случай нет и быть не может в силу весьма индивидуальной реакции организма на голодание. Не ошибусь, если скажу, что голодание рассчитано на интеллигентного человека, который способен не только понять принципы этой процедуры, но и творчески применять ее, исходя реакции своего организма.
  
  Я советовал бы начать с 24- х часового голодания, спустя неделю повторить суточное голодание. Если страхи будут успешно преодолены и самочувствие улучшится, через неделю можно будет провести 36-ти часовое голодание (две ночи и день), а затем повторить его спустя еще семь дней. Все это будет хорошей тренировкой для организма, подготовкой к более длительным голоданиям - к 48-асовому, трехсуточному. Если хорошо настроиться и грамотно все провести, то голодание проходит очень легко. Думаю, что имея такой опыт, можно успешно самостоятельно проводить и более длительные голодания. Очень важно научиться при этом не ошибаться в определении времени выхода из голодания и аккуратно проводить этот выход. Вот здесь весьма желательна консультация, особенно в случае какого-либо хронического заболевания. Но уже после первых попыток разумный человек обычно уже сам прекрасно ориентируется и действует достаточно уверенно.