Пиндар

Пиндар
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

Пиндар (гр. Πίνδαρος, лат. Pindarus, 522-443 г.пр.н.е.) е един от най-изтъкнатите лирически поети на Древна Гърция. Учените от елинска Александрия дори включват неговото име в каноническия списък на Деветте лирици. Произхожда от древен аристократичен род от Тива. Учи в Атина при най-изтъкнатите по това време учители. Пътешества много и пише предимно хорова лирика: посветени на боговете химни, дитирамби, песни за тържествени процесии и епиники - оди за победителите в спортните игри. До наши дни е достигнала едва много малка част от неговото творчество.

• Във всичко, което хората са предприемали, побеждава щастието, а не силата.

• Вехнат и чезнат делата, живее и пребъдва само словото.

• Да умееш да мълчиш - е често връх на мъдростта.

• Доброто начало е добра поличба.

• Непоклатима основа на държавите е справедливостта.

• Склонноста към кавги, оскърбления и завист е спътник на безделниците.

• Усъвършенствай себе си! — «лат. Perfice te!»

• Удобният случай дълго не чака.

• Душа, недей да се стремиш към вечния живот,
  алà се постарай да се възползваш от всичкото, което ти е предоставено.

— из "Питийски песни"

• Защо пред чуждите
  да ги откриваме
  ние нашите теготи?
  А моята дума е:
  Каквито блага има в твоята участ,
  ти изложи ги пред всички,
  а пък негодното скрий.

— откъс от неизвестен химн

Източници

• ((рус)) Мир прекрасного: Пиндар
• «Афоризмы. Золотой фонд мудрости.» Ермишин О. - М.: Просвещение; 2006
• "Енциклопедия на афоризмите", доц. д-р Любен Атанасов, София, 1998, изд."Проф. Марин Дринов"