XXXVIII народно събрание
Тридесет и осмото народно събрание (XXXVIII НС) е третото обикновено народно събрание в България, съставено след падането на социалистическия режим през 1989 г.
Съставено е според резултатите от предсрочните парламентарни избори, проведени на 19 април 1997 г. Събранието работи от 7 май 1997 до 19 април 2001 г.
Първото му заседание е на 7 май и е открито от най-възрастния депутат - Светослав Лучников от СДС (на 75 години).[1] Председател на парламента става Йордан Соколов.[2]
| Партия / Коалиция | Гласове | Проценти | Мандати |
|---|---|---|---|
| Обединени демократични сили | 2 223 714 | 52,26% | 137 |
| Демократична левица | 939 308 | 22,07% | 58 |
| Обединение за национално спасение | 323 429 | 7,60% | 19 |
| Българска евролевица | 234 058 | 5,50% | 14 |
| Български бизнес блок | 209 796 | 4,93% | 12 |
| Общо: | 3 930 305 | 92,36% | 240 |
Председател и заместник-председатели
[редактиране | редактиране на кода]- Йордан Соколов – председател – ОДС
Заместник-председатели
[редактиране | редактиране на кода]- Благовест Сендов – ДЛ
- Иван Куртев – ОДС
- Петя Шопова – Българска евролевица
- Александър Джеров – ОДС
- Христо Стоянов – Българска евролевица
- Любен Корнезов – ДЛ
Дейност
[редактиране | редактиране на кода]На 26 април 2000 г. XXXVIII НС приема Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен, обнародван в Държавен вестник, брой № 37 от 5 май 2000 г. Текстът му се състои от четири члена. В чл. 1 се казва, че управлението на Българската комунистическа партия, дошла на власт с помощта на външна сила, обявила война на България, довежда страната до национална катастрофа. В чл. 2 се изброяват десет обвинения към ръководствата на БКП и шест срещу целия режим. БКП е отговорна за различни неща – от унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация и моралния и икономически упадък на държавата до нарушаване на човешките права и свободи по редица начини, и подчиняване интересите на страната на чужда държава до степен на практическа загуба на държавен суверенитет. Чл. 3 обявява БКП за престъпна организация въз основа на обвиненията от член втори, а чл. 4 обявява всички действия, извършени с цел съпротива и отхвърляне на режима, за „справедливи, морално оправдани и достойни за почит“.[3][4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ https://dnes.dir.bg/na-fokus/13-stareyshini-na-parlamenta-kakvo-pozhelaha-na-deputatite-te-prez-poslednite-32-godini
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 525, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен
- ↑ „Държавен вестник“. Брой 37, 5 май 2000 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Стенограми от пленарните заседания на XXXVIII НС Архив на оригинала от 2015-03-18 в Wayback Machine.
| ||||||||||||||
.svg)