Panzerkampfwagen I

Panzerkampfwagen I Ausf.A
Panzerkampfwagen I Ausf.A в музея в Мустер
Тактико-технически данни
Националност	Нацистка Германия
Тип	лек танк
История на производство и служба
Производител	Henschel & Sohn AG Maschinenfabrik Augsburg Nuernburg AG Krupp-Grusonwerk AG Daimler-Benz AG
Произвеждан	1933 – 1943
На въоръжение	1934 – 1943
На въоръжение в	Нацистка Германия Царство България Република Китай Кралство Унгария Франкистка Испания
Конфликти	Втора световна война
Габаритни характеристики
Тегло	5.4 t
Дължина	4.02 m
Ширина	2.06 m
Височина	1.72 m
Броня и въоръжение
Броня (челна)	13 mm
Броня (странична)	13 mm
Броня (задна)	13 mm
Основно въоръжение	2 х картечници MG13 2250 патрона
Допълнително въоръжение	-
Технически данни
Силова установка	Krupp M305 4-цилиндров
Окачване	спирална пружина
Макс. скорост	37 км/ч по шосе 19 км/ч по пресечен терен km/h (по шосе)
Запас от ход	140 км по шосе 100 км по пресечен терен  km (по шосе)
Ширина на ров	1.4 m
Вертикално препятствие	0.36 m
Екипаж	2
Panzerkampfwagen I Ausf.A в Общомедия

Panzerkampfwagen I Sd. Kfz. 101 (Pz.Kpfw.I) е германски лек танк. Произвеждан е в периода 1934 – 1943 г.

История

Съгласно Версайския договор от 1919 г. на Германия е забранено да има собствена бойна техника. Поради това всички разработки в тази посока са скривани внимателно от немците под различни двусмислени названия. Това се отнася и за първия лек танк за Германската армия.

В началото на 1932 г. немската армия обявява конкурс за разработването на бронирана транспортна машина с тегло в диапазона 4 – 7 тона. В конкурса вземат участие водещи немски фирми – Gutehoffnungshuette, Хеншел, Райнметал, МАН и Круп. Поради забранителните клаузи на Версайския договор проектът получава кодовото обозначение селскостопански трактор (на немски: Landwirtschaftlicher Schlepper – LaS). На 1 юли 1933 г. е избран прототипът на фирмата „Круп“, в голямата си част копие на английската танкета Carden Loyd Mk.IV. С означение I A LaS Krupp (1-ва серия) са поръчани 150 шасита. На 1 април 1934 г. е поръчана 2-ра серия от 150 шасита. В производството са включени други производители – Даймлер-Бенц, Хеншел, Райнметал, МАН и Grusonwerk. На тях е възложено да сглобят по три тестови шасита (на немски: Versuchsfahrgestelle) с части, осигурени от Круп.

През лятото на същата година в Кумерсдорф са направени изпитания на шасито, произведено от „Круп“, като за целта фирмата доставя пет бройки. Изпитанията показват слаба надеждност на трансмисията и ходовата част. Поискано е заздравяване на листовите пружини, добавяне на предупредителен знак, че двигателят не трябва да работи на 2800 об/мин за повече от 3 минути и структурата трябва да е повдигната на още 50 мм над веригите.

След провеждането на всестранни изпитания е решено на шасито да бъдат монтирани надстройки и купола, произведени от фирмата „Даймлер-Бенц“.

В началото на февруари 1934 г. са проведени крайните изпитания на прототипа и машината е одобрена за серийно производство под обозначението PzKpfw I Ausf A. В хода на изпитанията машината е била позната и под обозначението MG Panzerwagen – Versuchkraftfahrzeug 617. Серийното производство започва през април същата година. Първоначално е произведена серия от 15 машини.

Първите танкове, произведени серийно, слизат от конвейера на Круп през декември 1933 г. Следващата партида е произведена от заводите на Хеншел през февруари 1934 г. В края на юли 1934 г. Хеншел получава контракт за производството на 150 танка. С тези машини са снабдени и формирани два танкови отряда (PanzerAbteilung) – 1 PzAbt в Цосен и 2 PzAbt в Ордруф. През лятото на 1935 г. и двата отряда вземат участие в ученията близо до Мюнстер. В края на октомври 1935 г. с танковете 1 А LaS Krupp са въоръжени три танкови дивизии на Германската армия. Общо от модела PzKpfw 1A са произведени 447 танка. Машините са имали серийни номера 10001 – 10477. От PzKpfw 1B са произведени около 1500 танка.

PzKpfw I е произвеждан в две основни модификации PzKpfw I Ausf A и PzKpfw I Ausf В, които се различават една от друга само в ходовата част и двигателя. И двете модификации са произвеждани от фирмите „Хеншел“, „Райнметал-Борциг“, „Круп“, „Даймлер-Бенц“ и МАН. Производството на модификацията Ausf В се налага, поради ниската мощност на двигателя, монтиран на базовата машина, който бързо прегрявал. На новата модификация е монтиран нов по-мощен двигател (100 к.с.) и са направени изменения в ходовата част. В периода 1935 – 1936 г. са правени опити на базовата машина Ausf А да бъде монтиран дизелов двигател, но опитите са неуспешни. И двете модификации са произвеждани във вариант на учебна машина и ремонтно-евакуационна машина.

През 1934 г. един танк е продаден на Унгария. През септември 1936 г. 50 (по други данни 32) танка PzKpfw I са включени в състава на испанския легион Кондор. Около 10 машини са продадени на Китай и вземат участие във войната срещу Япония. Един от тях е заловен от японците и са проведени пълни изпитания.

В периода 1942 – 1943 г. всички машини от двете модификации на PzKpfw I са преоборудвани във верижни транспортьори. На голяма част от тях са демонтирани надстройките и куполите, а на останалите само куполите и на тяхно място е монтирана голяма желязна каросерия. Машините са използвани като транспортьори на боеприпаси. В този си вид остават на въоръжение до края на Втората световна война.

В края на 1942 г. командването на българската армия решава да започне създаването на бронирани бригади по образец на германска танкова дивизия. За основен боен танк е избран Pz.Kpfw.IV, а за учебно-бойни машини е решено да бъдат закупени 25 танка PzKpfw I. Исканията на българското командване залягат в германския план за доставки на бойна техника „Барбара“ от 1943 г. Германската страна изпълнява стриктно доставките на Pz.Kpfw.IV – общо 91 броя, но вместо PzKpfw I са доставени 19 трофейни френски танка Hotchkiss и още 6 танка Pz.Kpfw.IV.

Техническо описание

Лекият танк Pz.Kpfw.I е изпълнен по компоновка, която впоследствие става класическа за германското танкостроене. В носовата част на корпуса е разположено трансмисионното отделение с водещите колела, зад него е разположено отделението за управление, което е едно цяло с бойното отделение – командирът-куполен стрелец е разположен в дясната част, а механик-водачът в лявата част. Управлението се осъществява посредством два лоста. Приборното табло на водача е спартанско – датчик за температурата на маслото, оборотомер (0 – 3000 об/мин) и скоростомер (0 – 50 км/ч). При скорост 35 км/ч танкът може да измине 145 км. Моторното отделение се намира в кърмовата част на корпуса.

Корпус

Корпусът на танка е направен от заварени листове хромникелова стомана. Люкът за механик-водача е разположен в лявата част на подкуполната надстройка, а люкът за стрелеца в тавана на куполата. За наблюдение са предвидени три процепа в корпуса – един за механик-водача и два за стрелеца. Механик-водачът е снабден и със специален прибор за наблюдение.

Оборудването на мястото на механик-водача включва: приборно табло с индикатор за температурата на маслото, скоростомер, оборотомер, лостове на бордовите фрикциони, акселератор, съединители на фрикционите и спирачка.

Корпусът и куполът разполагат с 13-мм броня, която защитава само от леко стрелково оръжие. Изпитанията показват, че продължителен картечен огън може да застопори купола, а ауспухът е считан за силно уязвим на гранати.

Купола

Куполата е изпълнена чрез заваряване и има диаметър 911 мм. Разположена е вдясно по надлъжната ос на корпуса. За въртенето ѝ се използва ръчен механизъм. На покрива е монтиран голям люк за командира. В него е направен малък отвор за сигнализация с флагове. В куполата са предвидени четири малки люка за наблюдение, прикривани от специални бронирани капаци. Седалката на командира се върти заедно с куполата.

Въоръжение

Въоръжението на Pz.Kpfw.I се състои от две 7,92 мм картечници „Dreyse“ MG 13 в първите серии на Ausf А и Ausf B, а по-късните серии на модификацията Ausf B са въоръжение с две 7,92 мм картечници „Rheinmetall-Borsig“ MG34. Скорострелността им е в диапазона съответно 680 и 825 изстр/мин. Боекомплектът се състои от 61 пълнителя по 25 патрона всеки – общо 1525 патрона. Един сандък с 8 пълнителя е разположен в куполата, останалите в корпуса. От 1936 г. боекомплектът е увеличен на 2250 патрона (90 пълнителя).

Картечниците са монтирани на въртящия се купол, в обща маска, но могат да водят стрелба независимо една от друга. Маската може да се фиксира в хоризонтално „походно“ положение. При модификацията Ausf B спусъкът на лявата картечница е монтиран на ръчката за управление на въоръжението по вертикала, а спусъкът на дясната картечница на ръчката за завъртане на куполата. Ъгълът на възвишение на картечниците е 18°, а на наклон -12°. Танкът е оборудван с телескопичен прицел с 2х увеличение „Zeiss“ TZF 2.

Двигател и трансмисия

На модификацията Ausf A е монтиран 4-цилиндров двигател „Krupp“ M305 с работен обем 3460 см³. Двигателят е карбураторен, хоризонтално разположен с въздушно охлаждане и мощност 57 к.с. (42 kW) при 2500 об/мин. Няколко машини са снабдени експериментално с дизелов двигател с въздушно охлаждане, но неговата мощност от 45 к.с. при 2200 об/мин е недостатъчна за нуждите на танка. Диаметърът на цилиндрите е 90 мм, при ход на буталото 130 мм. Карбураторът е модел „Solex 40“ JEP. Горивната система се състои от два горивни резервоара с обща вместимост 144 л, разположени в моторното отделение, от двете страни на двигателя. Разходът на гориво при 100 км, при движение по шосе, е 100 л.

На модификацията Ausf В е монтиран 6-цилиндров двигател „Maybach“ NL 38TR с работен обем 3791 см³ и подобрена трансмисия. Двигателят е карбураторен, редови с водно охлаждане и мощност 100 к.с. (73,6 kW). Това налага използване на пет опорни колела. Диаметърът на цилиндрите е 90 мм, при ход на буталото 100 мм. Карбураторът е модел „Solex 40“ JEF II. Горивната система се състои от два горивни резервоара с обща вместимост 146 л, разположени в моторното отделение, вдясно от двигателя. Разходът на гориво при 100 км, при движение по шосе, е 125 л.

Трансмисията се състои от карданна предавка, двудисков съединител (предава на въртящия момент от двигателя до скоростната кутия) със сухо триене, предавателна кутия, механизми за завиване, бордови фрикциони, предавки и спирачки. Скоростната кутия е механическа, с 6 предавки (5 1) и е разположена в предната част на танка. При Ausf A е модел ZF „Aphon“ FG35, а при Ausf B – „Aphon“ FG31.

Ходова част

Ходовата част при модификацията Ausf A е с четири опорни колела с гумено покритие и диаметър 530 мм и едно с малко по-голям диаметър, без гумено покритие, изпълняващо ролята на ленивец. Предното колело е на индивидуално окачване със спирална пружина. Останалите четири колела са монтирани по двойки и са закрепени помежду си чрез външна греда. Окачването им е общо на листови ресьори. В горната част са монтирани три опорни ролки. Поради по-голямата дължина на корпуса на модификацията Ausf В с 400 мм в ходовата част е добавено пето опорно колело, а ленивецът е повдигнат от нивото на земята. В горната част са монтирани четири опорни ролки. И при двете модификации водещото колело е разположено отпред, веригите са с дребни звена, двугребенни с ширина 280 мм. Натягането на веригата се осъществява посредством изместване на ленивото колело.

Електросистема

Електросистемата на танка е изпълнена по еднопроводна схема и има напрежение 12V. Включва: генератор модел Bosch GTL с мощност 0,6 kW или Bosch RRCN с мощност 0,3 kW и два акумулатора със заряд 105 А/ч.

Средства за свръзка

В зависимост от модификацията на танковете е монтирана различна апаратура за свръзка. Модификацията Ausf A е въоръжена с радиостанция Fu 2, а Ausf В с Fu 5. Във всяка от машините има комплект от сигнални флагчета и ракетен пистолет. Вътрешната връзка между екипажа се осъществява с помощта на звукова тръба.

Производство

Производство на различни модификации на Панцер I

Тактико-технически данни
Модификация	Период на производство	Брой шасита	Брой танкове
PzKpfw I Ausf A	1934 – 1936 г.	1477	818
PzKpfw I Ausf В	1935 – 1939 г.	6023	675
PzKpfw I Ausf С	1942 – 1943 г.	40	40
PzKpfw I Ausf D	1942 – 1943 г.	10	10
PzKpfw I Ausf F	1942 – 1943 г.	30	30

Бойно използване

Бойното кръщение танкът Панцер I получава в хода на бойните действия през 1936 – 1938 г. в Испанската гражданска война. Танковете са на въоръжение в легион Кондор, 1-ви и 2-ри танкови батальони на армията на националистите. Още в началото става ясно, че танкът отстъпва по всички показатели на съветските танкове Т-26 и БТ-5, които са на въоръжение при републиканците. Слабата бронезащита и картечното въоръжение показват, че танка е безпомощен в бойна обстановка.

Танкът активно е използван в предвоенните учения, провеждани от Вермахта и служи за пропагандни цели на нацистка Германия.

През март 1938 г. танкът е използван в кампанията по присъединяването на Австрия. Въпреки че в хода на операцията не са водени бойни действия, около 38% от танковете Панцер I излизат от строя – най-вече поради повреди в ходовата част. След взетите мерки, при окупацията на Судетска област, ситуацията значително се подобрява. Това всъщност се дължи най-вече на факта, че танковете Панцер I и Панцер II са транспортирани предимно с товарни автомобили или прицепи.

В хода на Втората световна война танкът е използван в кампанията срещу Полша, в Западна Европа и Африка.

Панцер I е основният германски танк в Полската кампания. Към 1 септември 1939 г. в редовете на Вермахта има около 1445 машини, което съставлява около 46% от танковете. Количеството танкове от модела в отделните танкови дивизии е различно. Например, в 1-ва танкова дивизия (въоръжена с най-голям брой средни танкове) на въоръжение има 85 танка Панцер I от всички модификации, включително и командирските, във 2-ра и 3-та танкова дивизия – 153, в 5-а танкова дивизия – 150, в 10-а танкова дивизия – 73 и т.н. В края на Полската кампания загубите на Панцер I достигат 320 машини, от които 89 са загубени безвъзвратно.

Към 22 юни 1941 г. на въоръжение във Вермахта има около 410 изправни танка Панцер I, като в съединенията от първа бойна линия те са 74. Около 245 са в ремонт или се преоборудват. В края на същата година на Източния фронт са загубени практически всичките машини, взели участие в бойни действия – 428 машини. През следващата, 1942 г. там са унищожени още 92 Панцер I.

Танковете Панцер I, с които е въоръжен Африканският корпус, са оборудвани за работа при тропически условия. Една част от тях, от състава на 5-а лека дивизия, в битката при Тобрук са преоборудвани в полеви условия, като танкове-огнемети.

След 1942 г. машината не се използва в бойни действия, а като обслужваща машина от различни типове. Различен брой машини са предадени на полицейските сили, на войските за борба с партизаните и на различни полувоенни организации като учебни машини. Над 500 демонтирани куполи са използвани като ДОТ-ове в различни отбранителни линии.

Модификации

• Pz.Kpfw.I Ausf A – базова машина на танка. Произвеждана в периода 1934 – 1936 г. Произведени са 818 машини.
• Pz.Kpfw.I Ausf A ohne Aufbau – учебна машина. Произвеждана в периода 1934 – 1936 г. Произведени са 15 машини.
• Pz.Kpfw.I Ausf В – модификация на танка. Монтиран е нов двигател „Maybah NL 38 TR“ (100 к.с.), а в ходовата част са добавени по една опорна ролка и водещо колело. Произвеждана в периода 1935 – 1939 г. Произведени са 675 машини.
• Pz.Kpfw.I Ausf В ohne Aufbau – учебна машина. Произвеждана в периода 1935 – 1937 г. Произведени са 164 машини.
• KlPzBefWg I (Kleine Panzer Befehlswagen I) (Sd.Kfz.265) – лек командирски танк на базата на предните модификации с монтирана р/станция FuG6 или FuG2. Въоръжението е сведено до една 7,92 мм картечница MG13 или MG34. Произвеждан в периода 1935 – 1937 г.
• Pz.Kpfw.I Ausf С – бързоходен разузнавателен танк. Въоръжен със 7,92 мм картечница MG34 или 20 мм оръдие EW141. Монтиран е нов двигател „Maybah HL 45 P“ (150 к.с.). Може да бъде транспортиран по въздуха с ME 321 „Gigant“.Произвеждан в периода юли – декември 1942 г. Произведени са около 46 машини.
• Pz.Kpfw.I Ausf D – бързоходен разузнавателен танк и танк за огнева поддръжка. Въоръжен със 7,92 мм картечница MG34 или 20 мм оръдие EW141. Монтиран е нов двигател „Maybah HL 66 P“ (180 к.с.). Произвеждан в периода 1942 – 1943 г. Произведени са около 10 машини.
• Pz.Kpfw.I Ausf F – създаден като танк за огнева поддръжка на пехотата, но поради ниската си мощност, отсъствието на оръдие и лошата подвижност е използван като командирска машина и в полицейските части. Въоръжен с две сдвоени 7,92 мм картечници MG34. Монтиран е нов двигател „Maybah HL 66 P“ (180 к.с.). Ходовата част е с шахматно разположение на опорните колела, а окачването – торосионно, водещите колела са разположение отпред. Увеличена е броневата защита с бронелистове с дебелина 80 мм, при наклон 10 – 20°. Произвеждан в периода 1942 – 1943 г. Произведени са 30 машини. Среща се и под обозначението VK.1801.
• Brueckenleger I auf PzKpfw I Ausf A – лек кабелопоставяч. През 1939 г. са произведени само две машини.
• Fahreschulewagen I – учебен танк.
• Flakpanzer I Ausf A (Sd.Kfz.101) – зенитна установка, въоръжена с 20 мм оръдие Flak 38. Преоборудвани са 21 машини.
• Flammemwerfer auf PzKpfw I Ausf A – огнеметен танк. Преоборудването е извършено в полеви условия. Снабден с лек пехотен огнемет „Flammenwerfer 40“.
• Instandsetzungstrupp I – бойна ремонтно-евакуационна машина.
• Leichte Bergepanzer I – лека бойна ремонтно-евакуационна машина
• Ladungsleger auf PzKpfw I Ausf A/В – транспортьор за взривни вещества. Преоборудвани са 100 машини.
• Minenraumer I Ausf B – сапьорен танк. През 1938 г. са произведени 50 машини.
• Munitionsschlepper I Ausf A (Sd.Kfz.111) – лек верижен бронетранспортьор за боеприпаси. В периода 1942 – 1943 г. са преоборудвани всички танкове, намиращи се на въоръжение във войските.
• Munitionsschlepper I Ausf B (Sd.Kfz.111) – лек верижен бронетранспортьор за боеприпаси. В периода 1942 – 43 г. са преоборудвани всички танкове, намиращи се на въоръжение във войските.
• Pionier-Kampfwagen I – инженерен танк.
• Panzerjager I (Sd.Kfz.101) – 47 мм САУ създадена на базата на PzKpfw I Ausf В. Екипаж – 3 души. Боекомплект – 86 снаряда. Оръдието е чешко производство и е монтирано върху открития корпус на машината. Може да се движи по хоризонтала 35°, а по вертикала -8° – 12°. Боекомплект – 86 снаряда. Защитата на разчета се осигурява от щит с дебелина 14 мм. В периода 1940 – 1941 г. са преоборудвани 202 машини.
• Panzerjager I – 37 мм САУ създадена на базата на PzKpfw I Ausf В. Въоръжена с 37 мм противотанково оръдие Pak 35/36 L/45. Оръдието е монтирано на мястото на куполата. Поради огневата си неефективност е снето бързо от въоръжение. Само незначителен брой машини са на въоръжение до 1943 г. Преоборудването е извършено в периода 1940 – 1941 г.
• Sanitatskraftwagen I (Sd.Kfz.265) – бронирана санитарна машина.
• Sturmpanzer I Bison (Sd.Kfz.101) – САУ въоръжена със 150 мм оръдие L/11,4, разработена на базата на PzKpfw I Ausf B. Екипаж – 5 души. Машината е открит тип, само с челен и странични щитове. На въоръжение в тежките пехотни роти от състава на танковите дивизии и корпуси. Основна задача – осигуряване на мощна и мобилна огнева поддръжка на пехотата. През 1940 г. са произведени 38 машини. На въоръжение до 1943 г.

Тактико-технически характеристики PzKpfw I и някои от модификациите му

Данни	Ausf.A	Ausf.В	Ausf.C	Ausf.F	4.7 cm Pak	sIG 33 Sfl	Pz.BfWg.I
Екипаж	2	2	3	3	3	4	3
Тегло, кг.	5400	5800	8000	21000	7600	8500	5700
Дължина, км.	3960	4390	4195	4379	4420	4420	4390
Ширина, мм.	2060	2060	1920	2640	2060	2060	2060
Височина, мм.	1720	1720	1920	2050	2130	3350	1960
Клиренс, мм.	250	290	н.д.	н.д.	290	290	290
Колей, мм.	1676	1676	1630	2100	1676	1676	1676
Ширина на трака, мм.	280	280	380	540	280	280	280
Въоръжение
Тип	MG13	MG34	EW141 MG34	MG34	Pak38(t)	sIG 33	MG34
Калибър, мм	7.92	7.92	20; 7,92	7,92	47	150	7,92
Брой	2	2	1 1	2	1	1	1
Прицел	н.д.	н.д.	н.д.	н.д.	TZF2	TZF2	TZF2
Боекомплект	1525	2250	н.д.	н.д.	68	32	1625
Двигател	Krupp М305	Maybach N L38TR	Maybach HL45P	Maybach HL45P	Maybach NL38TR	Maybach NL38TR	Maybach NL38TR
Мощност, к.с.; (kW)	57; (41)	100; (74)	150; (110)	150; (110)	100; (74)	100; (74)	100; (74)
Сп. мощност, к.с./т.	11,1	17,2	18.75	7,1	13,2	11,8	17,0
Сп. налягане, кг/см2	0,40	0.42	0.56	0,41	н.д.	н.д.	н.д.
Скорост, км/ч. (шосе)	39	40	79	25	39	40	н.д.
Запас от ход, км. (шосе)	145	153	300	150	153	100	153
Запас от ход, км. (терен)	97	123	н.д.	н.д.	95	60<	123
Наклон, °	30	30	н.д.	59	30	30	30
Ров, м.	1.4	1.4	1,2	1,5	1,4	1,4	1,4
Брод, м.	0.58	0.58	0,875	0,57	0,58	0,58	0,58
Стена, м	0.36	0,36	0,3	0,33	0,36	0,36	0,36
R завой, м.	2.1	2,1	н.д.	2,1	2,1	2,1	2,1

Вижте също

• Списък на немските танкове