Направо към съдържанието

Марвин Гей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Marvin Gaye)
Марвин Гей
Marvin Pentz Gaye, Jr.
американски музикант
1973 г.
Роден
Починал
1 април 1984 г. (44 г.)

Етносафроамериканци
РелигияПетдесятничество
Награди„Грами“ за цялостен принос (1996)
Зала на славата на рокендрола (1987)
Музикална кариера
ПсевдонимMarvin Gaye
Стилсоул, поп музика, ритъм и блус, фънк
Инструментивокал
Гластенор
Активност1959 – 1984
ЛейбълМотаун Рекърдс“, „Кълъмбия Рекърдс
Участник вThe Funk Brothers

Уебсайтwww.marvingaye.net
Марвин Гей в Общомедия

Марвин Гей (на английски: Marvin Gaye; 1939 – 1984) е американски музикант, изпълнител на песни в разни стилове (соул, R&B), автор на текстове към песни, аранжор, инструменталист (пианист, органист, барабанист) и музикален продуцент.

Става световноизвестен през 1960-те и 1970-те години като музикант от лейбълаМотаун“. Нареждан е сред най-добрите певци на своето време.

Започва кариерата си в „Мотаун“ през 1960 г. и скоро става първа цигулка сред певците в лейбъла. Записва много хитове през 1960-те години, сред които „Stubborn Kind of Fellow“, „How Sweet It Is (To Be Loved By You)“ и „I Heard It Through the Grapevine“, както и няколко много успешни дуета с Тами Теръл като „Ain't No Mountain High Enough“ и „You're All I Need to Get By“.

Гей и Стиви Уондър имат сериозен принос за борбата с автоматизираното производство на хитове в „Мотаун“, като тогава звукозаписният процес общо взето държал изпълнители, текстописци и продуценти разделени. Гей кара „Мотаун“ да издаде през 1971 г. албума му „What's Going On“, който се оказва много успешен. Следващите музикални звукозаписни изяви доказват, че Гей е способен да пише текстове към своите песни и дори сам да записва песните си, без помощта на „Мотаун“. Това постижение отваря нови врати за реализация на независими музиканти като Лутер Вандрос и Бейбифейс.

През 70-те години Гей записва няколко забележителни албума, сред които „Let's Get It On“ и „I Want You“, тогава се появяват и хитовете му в соул музиката като „Let's Get It On“, „Got to Give It Up“ и „Sexual Healing“. На 1 април 1984 г., ден преди да навърши 45, забележителният музикант, соул и арендби певец, автор на текстове, аранжор и продуцент е застрелян от баща си. Трагедията става в дома им в Лос Анджелис след жестока кавга между двамата.[1][2]

  • „The Soulful Moods of Marvin Gaye“ 1962
  • „That Stubborn Kinda Fellow“ 1963
  • „Recorded Live on Stage“ 1963
  • „Hello Broadway“ 1964
  • „When I'm Alone I Cry“ 1964
  • „How Sweet It Is to Be Loved By You“ 1965
  • „A Tribute to the Great Nat „King“ Cole“ 1965
  • „Moods of Marvin Gaye“ (1966
  • „In the Groove“ (1968
  • „M.P.G.“ (1969
  • „Marvin Gaye & His Girls“ (1969
  • „That's the Way Love Is“ (1970
  • „What's Going On“ (1971
  • „Trouble Man“ (1972
  • „Let's Get It On“ (1973
  • „Marvin Gaye Live!“ (1974
  • „I Want You“ (1976
  • „Live at the London Palladium“ (1977
  • „Here, My Dear“ (1978
  • „In Our Lifetime“ (1981
  • „Midnight Love“ (1982
  1. Marvin Gaye House // Архивиран от оригинала на April 25, 2013. Посетен на June 18, 2012.
  2. Communications, Emmis. Dial Them For Murder. January 1998. Архивиран от оригинала на July 5, 2014. Посетен на September 13, 2012.