12"/50 Mark 8
| 305 mm/50 артилерийско оръдие Mark 8 12"/50 Mark 8 | |
_firing_main_battery,_1944-45.jpg) | |
| История на производството | |
|---|---|
| Производител | Naval Gun Factory, Midvale Steel, Bethlehem Steel Corporation, Watervliet Arsenal, САЩ |
| Година на производство | 1939 г. – 1942 г. |
| Произведени | 30 |
| История на службата | |
| На въоръжение в | .svg){kind=small} ВМС на САЩ; Военноморски сили на САЩ |
| Характеристики на оръдието | |
| Калибър, mm | 305 |
| Дължина на ствола, mm/калибра | 15 240/50 |
| Обем на камерата, dm³ | 194,4 |
| Тип затвор | Бутален затвор |
| Маса на оръдието със затвора, kg | 55 273 |
| Маса на снаряда, kg | AP Mark 18 Mod 1 – 517,093; HC Mark 17 Mod 1 и 2 – 426,38 |
| Начална скорост на снаряда, m/s | Пълен заряд: AP – 762, HC – 808
Особен заряд: AP – 701, HC – 742 Олекотен заряд: AP – 549, HC – 599 |
| Принцип на зареждане | Разделно зареждане |
| Скорострелност, изстрела/минута | 2,4 – 3 |
| Характеристики на артилерийската установка | |
| Обща маса на АУ, kg | 937 000 – 949 000 |
| Разстояние между осите на оръдията, mm | 2490 |
| Дължина на отката, mm | 910 |
| Ъгъл на вертикално насочване на ствола, ° | -3°/ 45° |
| Ъгъл на завъртане, ° | -150°/ 150° |
| Максимална скорост на ВН, °/s | 12 |
| Максимална скорост на ХН, °/s | 5 |
| Максимална далечина на стрелбата, m | 35 271 при 45° |
| Боекомплект на ствол, изстрела | 166 |
| 305 mm/50 артилерийско оръдие Mark 8 в Общомедия | |
12"/50 Mark 8 е американско корабно оръдие с калибър 305 mm, прието на въоръжение през 1944 г. С оръдия от този тип са въоръжени линейните крайцери от типа „Аляска“.
Разработка и производство
[редактиране | редактиране на кода]Оръдието е проектирано през 1939 г., а първият образец е изпробван през 1942 г. За разлика от предшествениците си, такива като оръдията 16"/45 за линейните кораби от типа „Норт Каролина“, които напълно са произведени в завода за корабни оръдия Naval Gun Factory във Вашингтон, детайлите за оръдията 12"/50 Mark 8 са изковавани от компаниите Midvale Steel и Bethlehem Steel Corporation. След това те се изпращат в Naval Gun Factory за обработка, а след това в Watervliet Arsenal за сглобяване (примерно до 65% готовност), и едва тогава се връщат във Вашингтон за окончателно сглобяване и довеждане до готовност.
Оръдието е монтирано за първи път през 1944 г. на USS Alaska (CB-1), главният крайцер от типа „Аляска“.[1] Двата построени кораба от този тип имат по девет оръдия 12"/50 Mark 8 всеки. Оръдията са поставени в оръдейни кули по три. Две кули има в предната част на крайцерите и една на кърмата, по доста разпространената схема „2-A-1“.
На корабите от други проекти тези оръдия не са поставяни.
Конструкция на оръдието
[редактиране | редактиране на кода]_under_construction_at_the_New_York_Shipbuilding_Corporation_on_8_January_1947_(NH_93586).jpg)
Заедно с казенника оръдието 12"/50 Mark 8 тежи 55 273 кг. То е способно да даде скорострелност от 2,4 до 3 изстрела в минута. Максималната далечина на стрелба за снаряда Mark 18 с тегло 517,093 кг съставлява 35 271 метра при изстрел под ъгъл 45°. Американското 12" оръдие Mark 7 от предходното поколение, което се използва на линкоритеот типа „Уайоминг“ по време на Първата световна война, е способно да мята 390-килограмовите снаряди на 21 946 метра при изстрел под ъгъл 15°. Значително по-добрите далечини на стрелба и маса на снаряда, в сравнение с предшественика, позволяват да се нарече Mark 8 „най-мощното оръдие от този калибър, стоящо когато и да било на въоръжение“.[2] Стрелбата със „супертежките“ бронебойни снаряди позволява на Mark 8 да се сравнява с по-големите оръдия 14"/50 от предходното поколение по пробиваемост на бордовата броня, и да ги надминат по пробиваемост на бронепалубата. Неговият много тежък бронебоен снаряд, тежащ 517 кг, има относително неголяма начална скорост, което позволява да се получи по-добра ефективност в сравнение с всяко от 305-мм оръдия построени в периода на Първата световна война. По сравнение с 310-мм (12,2") японски оръдия на главния калибър, които имат още по-тежък 561 кг снаряд, далечината на стрелба от 32 920 м при максималния ъгъл на възвишение от 45° няма особени преимущества.[3] Американското оръдие няма преимущества и пред френското 330 mm/50 Model 1931 с 560 кг снаряд.[4] Френското оръдие също е „най-мощното оръдие от този калибър, някога приемано на въоръжение“ и също по причина на това, че никой друг не е приема на въоръжение подобни оръдия след Първата световна война.
Живучестта на ствола на 12"/50 Mark 8 се равнява на 344 условни бойни изстрела, което е с 54 изстрела повече, отколкото аналогичният показател при известните оръдия 16″/50 Mark 7, поставяни на линкорите от типа „Айова“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Dulin, Jr.,Robert O.; Garzke, Jr.; William H. Battleships: United States Battleships in World War II. United States Naval Institute, 1976. ISBN 1-55750-174-2. p. 190. (на английски)
- ↑ 330 mm/50 Model 1931 // Архивиран от оригинала на 2013-07-07. Посетен на 2021-08-22.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- 12"/50 (30.5 cm) Mark 8 ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно 12"/50 Mark 8
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 12"/50 Mark 8 в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |