Щит (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Щит.
| Щит | |
  Щит  Щит | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 93 души[1] (15 март 2024 г.) 3,6 души/km² |
| Землище | 26,051 km² |
| Надм. височина | 238 m |
| Пощ. код | 6528 |
| Тел. код | 037707 |
| МПС код | Х |
| ЕКАТТЕ | 84036 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община – кмет | Свиленград Анастас Карчев (ГЕРБ; 2019) |
Щит е село в Южна България. То се намира в община Свиленград, област Хасково.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е до самата граница с Турция.
История
[редактиране | редактиране на кода]В късната античност и средновековието това е крепостта Скутарион. В епархийските списъци е споменат епархийски център Скутариу (на гръцки: ό Σκουταρίου м. род), чиято епархия е подчинена на Филипополската митрополия.[2] Константин Иречек и проф. Веселин Бешевлиев отъждествяват седалището на епархията именно с руините в село Скутаре или Юскюдар, сега с. Щит.[3][4]
Крепостта е превзета от кхан Крум в 813 г. което е отбелязано с триумфална колона, наред с колоните с имената на останалите крепости взети от българите тогава, изписани в алеята колони на победите в столицата Плиска.[5] Надписът е отчупен в края на името и то присъства така на гръцки: ΣΚΟΥΤΑΡ...[6] Проф. Бешевлиев възстановява надписа като: Κάστρον Σκουταρίου по аналогия с други подобни надписи върху триумфални колони от Плиска, засягащи превзети византийски крепости.[4]
В мемоарите на византийската принцеса Ана Комнина (ХII в.) се споменава „...едно селище на име Скутари, на осемдесет стадии от Адрианопол" (80 стадия = ок. 15 km).[7][8]
С падането под османско владичество името е преиначено на Юскюдар, Искидер. Към 1675 година Юскюдар е център на нахия, вакъф на покойния Синан паша – зет на султан Баязид II. По това време местните българи, жители на Юскюдар и околните села, се разбягват на север и на юг, поради което е издадена султанска заповед до кадиите в Стара Загора, Нова Загора и Одрин бегълците да бъдат издирени и върнати.[9]
След Освобождението, 1878 г., селото остава в границите на Османската империя. В него живеят предимно гърци или гърцизирани българи – парапанковци,[10] които го наричат Скутари. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 266 български патриаршистки семейства.[11] След победата в Балканската война от 1912 – 1913 г. регионът освободен от турска власт и отново е част на българската държавна територия. През 1923 г. голямата изселническа вълна принуждава гърците да напуснат Скутари и на тяхно място се заселват българи. След като гърците напускат селото, в Гърция те се заселват в село Къспикеси, което е прекръстено на Скутари.[12]
В 1934 г. името на Скутари е преведено като Щит.[13] На 4,5 км източно е старата 14-а гранична застава „Юнак“. До промените започнали в 1989 г. селото е било доста голямо и е било своеобразен културен, гарнизонен и стопански център на района, но днес жителите му наброяват едва около 100.
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]На хълма непосредствено над селото стоят останки от древната крепостна стена на Скутарион, а наоколо още могат да се намерят корозирали остриета, фрагменти от стрели и копия. Хълмът „Бирго“ (Кулата, Пирго) се слави с особено свойство – при подскок нърху него, се чува звук като при кух съд.
Църквата „Света Богородица“ е построена през 1792 г. След 9 септември 1944 г. църквата бива изоставена и чак след 2000 г. е реставрирана и отворена отново.
Източно от селото, между селата Щит и Пашово, се намират останките на стара турска баня, за която се предполага че е построена по римско или византийско време, а впоследствие поддържана и използвана до ХIХ в., по сведения на местните жители. Там е имало и джамия, разрушена след освобождението на селото. По спомени на местни жители, през тази долина е минавал търговски път от Одрин за Ямбол, като комплексът е обслужвал пътниците.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Всяка година на 28 август се провежда събор.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Parthey, Gustav. Notitiae 3, 10 // Hieroclis Synecdemus et notitiae graecae episcopatuum. Berlin, 1866. с. 122, 218. (на латински)
- ↑ Д-ръ Конст. Иречек. „Приложения къмъ Антическата география и епиграфика на България и Румелия“ // Периодическо списание II. Средецъ, Българско книжовно дружество, 1882. с. 58 – 59.
- ↑ а б Бешевлиев, Веселин. Първобългарски надписи. София, 1992. с. 160.
- ↑ Бешевлиев, Веселин „Прабългарски епиграфски паметници“, София 1981, стр. 99
- ↑ Бешевлиев, Веселин. образ 94, Приложения 2. Триумфални надписи, №№ 16 – 40) // Първобългарски надписи. София, 1992.
- ↑ Anna Comnenae, Alexias. Х.2. – В:ГИБИ. Т. VIII. София, БАН, 1972. с. 111. Посетен на 15.10.2018.
- ↑ Бешевлиев, Веселин. Първобългарски надписи. София, 1992. с. 160.
- ↑ Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Бежанци на родна земя, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 409.
- ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 281.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299.
- ↑ Δημοτικό Σχολείο Σκουτάρεως Σερρών, архив на оригинала от 11 март 2009, https://web.archive.org/web/20090311034054/http://dim-skout.ser.sch.gr/ligalogia.htm, посетен на 24 декември 2008
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
| ||||||||||