Шльопинци
| Шльопинци Δογάνης | |
  Шльопинци  Шльопинци  Шльопинци | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 80 m |
| Население | 18 души (2021 г.) |
| Шльопинци в Общомедия | |
Шльопинци или Шлопинци (на гръцки: Δογάνης, Доганис, до 1928 година Σλώπνιτσα, Слопница[1] или Σλοπ, Слоп) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 80 m надморска височина,[2] северно от град Боймица (Аксиуполи), на десния бряг на Вардар (Аксиос).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Шльопинци е българско село в каза Аврет Хисар на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Шлюпници (Chliupnitzi) е посочено като село каза Аврет Хисар с 50 домакинства и 236 жители българи.[4]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Шльопинци е село в Гевгелийска каза с 410 жители българи.[6]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шльопенци (Chliopentzi) има 520 българи екзархисти и работи българско училище.[7]
По време на Балканската война 2 души от Шльопинци се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Шльопинци заедно със съседното Древено пострадва в Балканската война и затова в преброяването от 1913 година има само 100 жители.[2]
По време на Първата световна война тук минава фронтовата линия и затова българските военни власти изселват шльопинчани във вътрешността на България. Селото е обновено след войната.[2]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Шлопинци има 60 къщи славяни християни.[9]
В 1924 година 53 души се изселват в България. На тяхно място са заселени гърци бежанци от Източна Тракия.[2] В 1928 година Шльопинци е смесено местно-бежанско село с 27 семейства и 113 жители бежанци.[10] От 191 жители в 1940 година само 30 са местни.[2]
Селото традиционно се занимава с производство на пшеница, памук и овошки.[11]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 100[2] | 110[2] | 180[2] | 191[2] | 124[11] | 109[11] | 77[11] | 58[11] | 42 | 43 | 38 | 18 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Шльопинци
Андон Николов Малкочов, български революционер, деец на ВМОРО[5]- Андон Петров Папуцчиев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Васил Савов Арджанлиев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Дино Мицов Трайков, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Илия Георгиев Чаушев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Илия Траянов (Троянов, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорта на МОО, Нестроева рота на 3 солунска дружина[12]
- Илия Христов Гюргев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Илия Христов Колев (? – 1927), български просветен деец
- Лазар Цунев (? - 1920), български просветен деец
- Мицо Трайков, български революционер, дееци на ВМОРО[5][13]
- Мицо Узун Траянов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Никола Караризов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Сотир Атанасов Дучков, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Ташко Мицев Трайков (1876 – 1901), войвода на ВМОРО
- Трайко Гонев (Ганев, Гонов, 1885/1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд, 4 и Нестроева рота на 14 воденска дружина[14]
- Христо Карагонов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Христо Мицев Трайков, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Христо Рутев, български революционер от ВМРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 67. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168-169.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 52.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 889.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 30. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 68. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 730.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 134.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 180.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
