ШШФ Улм 1846
ШШФ Улм 1846 | |||
SSV Ulm 1846 | |||
Емблема на футболния клуб | |||
Прозвище | Врабчетата | ||
---|---|---|---|
Основан | 9 март 2009 (в днешната си форма) 5 май 1970 (като част от спортния клуб) | ||
Държава | Германия | ||
Стадион | Донаущадион | ||
Капацитет | 19500 | ||
Собственик | Паул Заутер | ||
Старши треньор | Томас Вьорле | ||
Първенство | Регионална лига Югозапад | ||
2017/18 | 9 | ||
Спонсор | SWU | ||
Екипировка | Улшпорт | ||
Уебсайт | www.ssvulm1846-fussball.de | ||
Екипи и цветове | |||
| |||
ШШФ Улм 1846 в Общомедия |
ШШФ Улм 1846 (на немски: SSV Ulm 1846) е германски футболен отбор от град Улм. Основан е на 5 май 1970 г. след обединението на ТШГ Улм 1846 и 1. ШШФ Улм 1928, а под днешната си форма съществува от 9 март 2009 г., когато се отделя от едноименния спортен клуб. Най-големите успехи на Улм на национално ниво са участието на четвъртфинал за Купата на Германия през сезон 1981/82, където отпада след продължения от Бохум и третото място във Втора Бундеслига през сезон 1998/1999, след което идва и първото и единствено участие на отбора в Първа Бундеслига.
История
[редактиране | редактиране на кода]ТШГ Улм 1846
[редактиране | редактиране на кода]Историята на ШШФ Улм 1846 може да бъде проследена до 1894 г. Тогава, година след като един гимназиален учител за първи път представя футболната игра на жителите на Улм, е основан футболно подразделение в Приваттурнферайн Улм, което до присъединяването си към Съюза на южногерманските футболни отбори през 1904 г. играе само приятелски мачове. На 15 май 1909 г. футболистите напускат спортния клуб и основават ФФ Улм 1894, който добива популярност в страната през 30-те години на 20 век след участия в Гаулигата (най-високото ниво на футбола по това време) и Купа Чамер (предшественика на турнира за Купата на Германия). През 1939 г. ФФ Улм 1894 се обединява с ТБ Улм 1846 и ШпФгг Улм 1889 под името ТШГ Улм 1846. В следвоенните години отборът играе предимно в тогавашните първа и втора дивизия, а през 60-те години изпада във втора аматьорска дивизия (четвърто ниво на футбола).
1. ШШФ Улм 1928
[редактиране | редактиране на кода]През 30-те години 1. ШШФ Улм 1928 също участва в Гаулигата, като два пъти завършва на второ място в класирането. След Втората световна война отборът пада до четвъртото ниво на футбола в Германия. През 1954 г. тимът се качва едно ниво нагоре в първа аматьорска дивизия, а година по-късно я печели. През 1957 г. печели Купата на Вюртемберг.
ШШФ Улм 1846
[редактиране | редактиране на кода]С обединението на ТШГ Улм 1846 и 1. ШШФ Улм 1928 през 1970 г. под името ШШФ Улм 1846 е създаден най-големият спортен клуб в Германия по това време, като членовете наброяват 8300.[1] Обединението обаче не води до очакваното бързо изкачване в пирамидата на германския футбол, в продължение на десетина години Улм не успява да спечели промоция – въпреки четирите титли в първа дивизия на Аматьорското първенство на Вюртемберг, тимът губи в баражите за влизане във Втора Бундеслига Юг срещу шампионите на другите местни аматьорски първенства. След реформата преди сезон 1978/79, при която класиралите се на до пето място отбори в четирите местни аматьорски първенства (сред които е и Улм) са обединени в новосформираната Оберлига Баден-Вюртемберг, баражите за влизане във Втора Бундеслига Юг отпадат. Улм става шампион през 1979 г. и за първи път печели правото да играе във Втора Бундеслига.
В първия си сезон във Втора Бундеслига Юг Улм завършва на 16-о място от 20 отбора. След нови реформи в германския футбол северната и южната Втора Бундеслига са обединени в една от сезон 1981/82. Право на участие в нея имат отпадналите от Първа Бундеслига през предишния сезон и първите четири отбора от северната и южната Втора Бундеслига през предишния сезон, а останалите места се разпределят по формула на базата на представянето на отборите от двете първенства на Втора Бундеслига през предишните три сезона. Тъй като през сезон 1978/79 Улм не участва във Втора Бундеслига, а година по-късно е 16-и, оставането на отбора в обединената Втора Бундеслига на практика е възможно само ако тимът завърши поне на четвърто място през сезон 1980/81. Улм е близо до това постижение, тъй като в последния кръг се нуждае от собствена победа и загуба на конкурента за четвъртото място Щутгартер Кикерс; Кикерс обаче печелят своя мач и така „Врабчетата“ остават на пето място и се връщат в Оберлига Баден-Вюртемберг. Улм печели първенството още през следващия сезон, но заради обединението на Втора Бундеслига първенците в осемте Оберлиги играят баражи за разпределение на четири квоти. Заради по-лошата си голова разлика Улм остава на трето място в южната група. През следващия сезон отборът отново печели първо място в Оберлига Баден-Вюртемберг, но този път печели и южната група на баражите, а с това и промоция във Втора Бундеслига.
Третият си сезон във Втора Бундеслига „Врабчетата“ завършват на 13-о място, а през следващия сезон добрият старт и място в средата на класирането е последвано от 23 мача без победа и в крайна сметка отборът остава на последното място и изпада. Още през следващата година обаче Улм печели шампионата на Оберлига Баден-Вюртемберг и този път директна промоция във Втора Бундеслига. След още едно 13-о и едно 19-о място, тимът отново успява да се задържи във втора дивизия едва две години. Този път не следва бързо връщане във второто ниво на футбола в Германия, а напротив – през сезон 1989/90 Улм е на четири точки от изпадане в четвъртото ниво. През сезони 1992/93 и 1993/94 отборът отново печели Оберлига Баден-Вюртемберг, но няма късмет в баражите. След нова реформа в германския футбол четири Регионални лиги заместват осемте Оберлиги като трето ниво на футбола. През следващите няколко сезона в Регионална лига Юг Улм завършва в челото на класирането.
Под ръководството на Ралф Рангник Улм печели Регионална лига Юг през сезон 1997/98, а още през следващата година, въпреки че е смятан за един от основните кандидати за изпадане, тимът е на първо място във Втора Бундеслига след есенния полусезон. През зимната пауза Рангник постига договорка да поеме Щутгарт от лятото, а след оповестяване на новината отборът на Улм изиграва серия от мачове без победа и през март вече е едва пети, а Рангник подава оставка. Неговото място е заето от швейцареца Мартин Андермат, който успява да подобри представянето на отбора през пролетта и да завърши на трето място. По този начин Улм за първи път в историята си печели право на участие в Първа Бундеслига. Престоят на „Врабчетата“ там е кратък – само един сезон, а изпадането е драматично. Единадесет кръга преди края Улм печели изненадващо срещу третия Хамбургер ШФ и заема 12-ото място с 30 точки, бидейки по-близо до място, даващо право на участие в турнира за Купата на УЕФА, отколкото до зоната на изпадащите – намиращият се на 16-о място Айнтрахт Франкфурт има 22 точки. Пропадането на Улм започва с домакинската загуба от Байер Леверкузен с 1:9, а до последния кръг следват още шест загуби, две равенства и само една победа. В последния кръг Айнтрахт Франкфурт, Ханза Росток и Улм са отборите, които трябва да определят последния изпадащ, като Улм е с равен брой точки, но с по-лоша голова разлика с Ханза и на точка зад Айнтрахт, на когото вече са отнети две точки заради проблем с лиценза. Ханза печели своя последен мач срещу Шалке 04 и така Улм се нуждае само от победа в директния двубой срещу Айнтрахт. „Врабчетата“ обаче губят след гол от дузпа в последната минута и изпадат във Втора Бундеслига. Отборът на Улм поставя негативен рекорд по време на мача срещу Ханза от четвъртия кръг – за най-много червени картони в един мач от Първа Бундеслига: четирима играчи на „Врабчетата“ са изгонени, а освен тях на трибуните са изпратени и треньора Андермат и мениджъра Ерих Щеер;[2] въпреки това Улм е близо до сензацията, защото с осем играча на терена успяват да изравнят в 79-ата минута, а победния гол за Ханза пада в 90-ата минута.[3]
Следващите години са изключително тежки за Улм. През сезон 2000/01 отборът не само не успява да се задържи във Втора Бундеслига и финишира в зоната на изпадащите, но и не получава лиценз за Регионалната лига през следващия сезон и е обявен в несъстоятелност, като по този начин е принуден да играе във Фербандслига Вюртемберг – по този начин само в рамките на две години се озовава от първото в петото ниво на германския футбол. В края на август 2001 г. „Врабчетата“ все пак успяват да влязат в новините с позитивно постижение – след победата с 2:1 над Нюрнберг за Купата на Германия те се превръщат в първия петодивизионен отбор, който елиминира тим от Първа Бундеслига в този турнир.[4] През същия сезон Улм финишира на второ място в класирането и след победа в баража стига до Оберлига Баден-Вюртемберг. През следващите няколко години тимът се разминава за малко с промоция в Регионалната лига, по това време трето ниво на Футбола. Това се случва през 2008 г., но след нова реформа в германския футбол и създаването на Трета лига, трите Регионални лиги вече представляват четвъртото ниво във футболната пирамида. На 12 юни 2008 г. в офисите на отбора влиза полиция, а срещу функиционери и играчи започва разследване за измама, укриване на данъци и нарушения на работното право, тъй като някои играчи с професионални договори са записани като безработни в бюрото по труда и получават социални помощи.[5] В разгара на сезон 2008/09 футболното подразделение се отделя от спортния клуб, а в края на 2009 г. Улм е замесен в голям международен тото-скандал, като сред разследваните мачове са четири мача на „Врабчетата“ от края на сезон 2008/09, както и приятелския мач срещу Фенербахче (0:5).[6][7] Няколко дни по-късно отборът гони трима хърватски футболисти, заподозрени за уреждане на въпросните мачове.[8] След финансови затруднения, породени от липсата на спонсори и по-ниска от очакваната продажба на билети, в края на ноември 2011 г. клубът за втори път подава молба за откриване на производство по несъстоятелност, което води до автоматично изпадане в по-долна дивизия. Отборът започва сезон 2011/12 без дългове и въпреки малкия си бюджет успява да завърши на първо място в Оберлига Баден-Вюртемберг и да спечели промоция в Регионална лига Юг. „Врабчетата“ обаче не се задържат за дълго там, тъй като през 2014 г. нови дългове в размер на почти половин милион евро водят след себе си третото производство по несъстоятелност в историята на клуба и изпадане в Оберлига Баден-Вюртемберг.
Сезон 2015/16 се оказва по-добър за клуба и той, подсилен с футболисти от Втора и Трета Бундеслига печели за осми път шампионата на Оберлига Баден-Вюртемберг и се изкачва в Регионална лига Юг, където през следващите две години успява да се задържи в горната половина на класирането. През 2018 г. две събития белязват историята на Улм. Вратарят Холгер Бетц се отказва от футбола след като прекарва в отбора над 25 години, четири от които при юношите и 21 в първия отбор – постижение, което го превръща в германския футболист, прекарал най-много години в един отбор без прекъсване.[9] В първия кръг от турнира за Купата на Германия „Врабчетата“ отстраняват носителя на трофея Айнтрахт Франкфурт, като това е едва петият случай в историята (и първи от над 20 години), когато носителят на купата отпада още в първия кръг.[10]
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]- Втора Бундеслига:
- Трето място (1): 1999
- Купа на Германия:
- Четвъртфинал (1): 1982
- Германско аматьорско първенство:
- Шампион (1): 1996
- Регионална лига Юг:
- Шампион (1): 1998
- Оберлига Баден-Вюртемберг:
- Шампион (8): 1979, 1982, 1983, 1986, 1993, 1994, 2012, 2016
- Вицешампион (5): 1992, 2003, 2005, 2007, 2008
- Купа на Вюртемберг:
- Носител (8): 1957 (като 1. ШШФ Улм 1928), 1982, 1983, 1992, 1994, 1995, 1997, 2018
- Финалист (6): 1976, 1998, 2000 (с дублиращия отбор), 2001 (с дублиращия отбор), 2006, 2007
- Аматьорско първенство на Вюртемберг:
- Шампион (7): 1946 (като ТШГ Улм 1846), 1950 (като ТШГ Улм 1846), 1955 (като 1. ШШФ Улм 1928), 1972, 1973, 1977, 1978
- Вицешампион (2): 1956 (като 1. ШШФ Улм 1928), 1974
- Фербандслига Вюртемберг:
- Вицешампион (1): 2002
Рекорди
[редактиране | редактиране на кода]- Най-голяма победа: 13:0 срещу ШГФ Фрайберг, 13 август 2005 г.[11]
- Най-голяма загуба: 0:8 срещу Щутгартер Кикерс, 14 ноември 1987 г. и 1:9 срещу Байер Леверкузен, 18 март 2000 г.[11]
- Най-много мачове: Холгер Бетц, 508 (1997 – 2018)[12]
- Най-много мачове в Първа Бундеслига: Филип Лаукс, 34 (1999 – 2000)[13]
- Най-много голове: Драган Тркуля, 100 в 197 мача (1992 – 2002)[14]
- Най-много голове в Първа Бундеслига: Ханс ван де Хаар, 10 в 25 мача (1999 – 2000)[15]
Известни футболисти
[редактиране | редактиране на кода]- Валтер Фолвайлер (1924 – 1933), на 17 години отбелязва 75 гола в рамките на един сезон[16]
- Волфганг Фариан (1960 – 1964), участник на Световното първенство през 1962 г.
- Дитер Хьонес (1967 – 1973), световен вицешампион на Световното първенство през 1986 г., играе за юношеските формации на Улм
- Драган Тркуля (1992 – 2002), голмайстор на Регионалните лиги през сезон 1995/1996 с 25 гола
- Лорис Кариус (2001 – 2005), финалист в Шампионската лига с Ливърпул, играе за юношите на Улм
- Марио Гомес (2000 – 2001), трикратен шампион на Германия с Щутгарт и Байерн Мюнхен, шампион на Турция с Бешикташ трето място на Световното първенство през 2010 г., вицешампион на Евро 2008, Футболист № 1 на Германия през 2007 г., играе за юношите на Улм
- Саша Рьослер (1992 – 2001)
- Томас Тухел (1994 – 1998), прекратява кариерата си заради контузия, по-късно става треньор на Майнц, Борусия Дортмунд и Пари Сен Жермен
- Тони Турек (1941 – 1943, 1947 – 1950), световен шампион с Германия през 1954 г.
- Ули Хьонес (1967 – 1970), световен шампион на Световното първенство през 1974 г.
- Ханс ван де Хаар (1999 – 2001), двукратен носител на Купата на Холандия с Утрехт
- Ханс Еберле (1946 – 1953), участник на Летните олимпийски игри през 1952 г.
- Януш Гора (1997 – 2002, 2003 – 2007), през втория си период в Улм е играещ помощник-треньор, по-късно става старши треньор на отбора
Известни треньори
[редактиране | редактиране на кода]- Желко Чайковски (1971 – 1974)
- Йорг Бергер (1980 – 1981)
- Клаус Топмьолер (1988 – 1989)
- Ралф Рангник (1997 – 1999)
- Мартин Андермат (1999 – 2000)
- Маркус Зорг (2004 – 2007)
- Маркус Гисдол (2008 – 2009)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Stefanie Schmidt, Nachhaltigkeit in Sportvereinen: Ein Praxisbeispiel in Zusammenarbeit mit dem SSV Ulm 1846, стр. 41
- ↑ Unnützes Wissen Fußball: 1374 skurrile Fakten, die man nie mehr vergisst
- ↑ Hansa Rostock und das „rote Wunder“
- ↑ Nürnberg verliert bei fünftklassigem SSV Ulm
- ↑ SSV-Fußballer im Abseits, архив на оригинала от 18 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101218083543/http://www.swp.de/ulm/lokales/ulm_neu_ulm/SSV-Fussballer-im-Abseits;art4329,768105, посетен на 18 декември 2010
- ↑ DFB-Schiedsrichter im Visier der Ermittler // Архивиран от оригинала на 2018-07-10. Посетен на 2018-08-30.
- ↑ Гигантски тото-скандал в Германия, арести в десет страни, архив на оригинала от 31 август 2018, https://web.archive.org/web/20180831071953/https://www.sportal.bg/news.php?news=206494, посетен на 30 август 2018
- ↑ Немски отбор изгони трима играчи, уреждали мачове
- ↑ Das ist der treueste Profi Deutschlands
- ↑ Sensation! DFB-Pokal-Titelverteidiger scheitert in der ersten Runde // Архивиран от оригинала на 2018-08-31. Посетен на 2018-08-30.
- ↑ а б SSV Ulm 1846 Rekordtorspiele
- ↑ SSV Ulm 1846 Rekordtorspieler
- ↑ Bundesliga » Rekordspieler » SSV Ulm 1846
- ↑ SSV Ulm 1846 Rekordtorschützen
- ↑ Bundesliga » Rekordtorjäger » SSV Ulm 1846
- ↑ Walter Vollweiler – Das Ulmer Fußballidol in den 1930er Jahren!
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|