Направо към съдържанието

Човекът с пушка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Човекът с пушка
Человек с ружьём
РежисьориСергей Юткевич
СценаристиНиколай Погодин
В ролитеМаксим Щраух
Борис Тенин
Фаина Раневская
МузикаДмитрий Шостакович
ОператорЖозеф Мартов
Филмово студиоЛенфилм
Премиера1938 г.
Времетраене103 мин. (оригинална версия 1938)
93 мин. (съкратена версия 1956-1961)
86 мин. (възстановена версия 1965)
Страна СССР
Езикруски
Цветностчерно-бял
Външни препратки
IMDb Allmovie

Човекът с пушка“ (на руски: Человек с ружьём) е съветски пълнометражен, черно-бял, историко-революционен игрален филм, поставен в студиото „Ленфилм“ през 1938 г. от режисьора Сергей Юткевич. Първият филм от филмовата трилогия, базирана на произведенията на Николай Погодин: "Човекът с пушка", "Кремълски камбани" и "Трета патетика".

Събитията се развиват в Русия през 1917 г. по време на Октомврийската революция. Положението по фронтовете е тежко, войските на генерал Краснов се приближават към столицата. Иван Шадрин, бивш селянин, а сега войник, е изпратен от другари войници от германския фронт в революционен Петроград, за да предаде на Ленин писмо с въпроси от неговите другари.

Централната сцена във филма е първата среща между Шадрин и Ленин. Войник с пушка и чайник се скита из Смолни в търсене на вряща вода. Той случайно се натъква на нисък мъж в костюм от три части, който му отделя време, проявява голяма загриженост за нуждите му и отговаря на всички въпроси. Самият Шадрин все още не знае с кого е разговарял току-що, но охраната му съобщава, че този събеседник е В. И. Ленин. Шадрин изпада в неописуем възторг и от устните му излиза фразата: „Братя! другари! Говорих с Ленин!“ След това войникът се връща на фронта.

По време на разузнавателен рейд в Царское село Шадрин почти залавя бял генерал, но го пуска. По време на случайна среща с Ленин и Сталин, Димов им разказва за този епизод, който много забавлява лидерите. Шадрин попада тук случайно... Ленин и Сталин го насърчават, казвайки, че "друг път войникът няма да се стеснява пред генерал!"

Шадрин отново се бие на фронта, защитавайки Петроград. След завръщането си в града той присъства във фабриката Путилов по време на речта на Ленин там.

Край на разкриващата сюжета част.
  • Сценарий: Николай Погодин
  • Режисьор: Сергей Юткевич
  • Режисьори: Павел Арманд, Мария Итина
  • Главен оператор: Йосиф Мартов
  • Художник: Александър Блек
  • Композитор: Дмитрий Шостакович
  • Текст и музика на песента: Павел Арманд
  • Звукоинженер: Константин Гордън
  • Асистент на режисьора: А. Голдбрут
  • Втори оператор: Г. Максимов
  • Асистент на оператора: Вячеслав Фастович
  • Помощник на художника: М. Рафалович
  • Гримьор: Антон Анян
  • Редактор: Валентина Миронова
  • Режисьор на картината: Яков Анцелович[1]:

Във филма се изпълнява песня "Облаците над града се издигнаха ..." (на руски: Тучи над городом встали...)

  • Максим Щраух получава Ленинската награда на СССР през 1959 г. за приноса си в създаването на образа на В. И. Ленин в няколко филма.
  • Марк Бернес беше награден с Ордена на почетния знак за работата си във филма.

Място в историята на изкуството

[редактиране | редактиране на кода]

„Човекът с пушка“, заедно с филмите „Ленин през октомври“ и „Ленин през 1918 г.“, е най-известната картина в съветската филмова лениниана и пропаганда. Образите на Ленин, създадени от Щраух и Шчукин, се считат за класическо въплъщение на вожда на световния пролетариат на филмовия екран, обобщавайки неговия идеализиран образ на "най-хуманния човек". Крупская смята Ленин на Щраух за най-надеждното въплъщение на образа на лидера. Впоследствие Юткевич многократно се връща в работата си към темата за Ленин и неговото значение в историята. Филмът "Човекът с пушка" наистина отвори широката публика за актьора Марк Бернес и му донесе голяма слава. В този филм Бернес изпълни популярната песен "Облаците над града се издигнаха..."[2].

  1. Справочник Всесоюзного государственного фонда кинофильмов: Советские художественные фильмы. Аннотированный каталог. Том 2. Звуковые фильмы (1930—1957 гг.). — М., «Искусство», 1961. — С. 175.
  2. Бернес Марк Наумович ссылка от 14 ноября 2008