Хиперборея
Хиперборея (хипер – отвъд, борей – северният вятър) според древногръцката митология е земя, далеч на север от Древна Гърция, близо до планината Урал. Това е една от малкото непознати земи за древните гърци и римляни. Плиний Стари и Херодот разказват, че хиперборейците живеят до 1000 години в пълно щастие. Според мита някога Аполон прекарвал зимата сред тях и държал отровните си стрели. От своя страна хиперборейците му изпращали дарове, обвити в слама, които първо достигали град Додона в Епир и оттам се предавали от хората, докато стигнат до храма на Аполон на остров Делос. Тезей и Персей също посещават Хиперборея.
В гръцки карти от времето на Александър Македонски Хиперборея се изобразява като полуостров или остров, намиращ се отвъд земите на днешна Франция.
Ранни източници
[редактиране | редактиране на кода]Херодот
[редактиране | редактиране на кода]Най-ранният запазен източник, който споменава подробно Хиперборея е книгата на Херодот – История (Книга IV, глава 32–36),[1] която датира от ок. 450 г. пр.н.е.[2] Въпреки това, Херодот записва по-рано три източника, които уж споменават хиперборейците, включително Хезиод и Омир, като последният се твърди, че е писал за Хиперборея в изгубеното си произведение Епигони. Херодот също пише, че поетът от 7–ми век пр.н.е. Аристей пише за хиперборейците в стихотворение (днес изгубено), наречено Аримаспея, за пътуване до иседоните, за които се смята, че са живели в казахските степи.[3] Отвъд тях са живели еднооките аримаспийци, по-нататък грифоните, които пазели златото, а отвъд тях хиперборейците.[4] Херодот предполага, че Хиперборея се намира някъде в Североизточна Азия.
Други гръцки автори от 5–ти век пр.н.е., като Симонид от Цеос и Хеланик от Лесбос, описват или споменават хиперборейците в своите произведения.[5]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Смятало се е, че хиперборейците живеят отвъд снежните Рифейски планини, като Павзаний описва местоположението като „Земята на хиперборейците, хора, живеещи отвъд дома на Борей.“[6] Омир поставя Борей в Тракия, и следователно Хиперборея е според негово мнение е разположена северно от Тракия, в Дакия.[7] Други автори, които също поставят Борей в Тракия са Софокъл, Есхил, Симонид от Кеос и Калимах от Кирена.[8] Други древни писатели обаче са смятали, че домът на Борей или Рифейските планини са на различно място. Например Хекатей от Милет вярвал, че Рифейските планини са в непосредствена близост до Черно море.[7] Същевременно, Пиндар поставя дома на Борей, Рифейските планини и Хиперборея близо до река Дунав.[9] За разлика от тях, Хераклид Понтийски и Антимах от Колофон свързват Рифейските планини с Алпите, а хиперборейците като келтско племе (вероятно хелвети), което живее точно отвъд тях.[10] Аристотел поставя Рифейските планини на границите на Скития, а Хиперборея по̀ на север.[11] Хекатей от Абдера и други автори вярват, че Хиперборея се е намирала на Британските острови.
По-късно римски и гръцки източници продължават да променят местоположението на Рифейските планини, домът на Борей, както и Хиперборея, за която се предполага, че се намира отвъд тях. Въпреки това, всички тези източници приемат, че всички те са далеч на север от Гърция или Южна Европа.[12] Древният граматик Симий от Родос през 3 век пр.н.е. свързва хиперборейците с масагетите[13] и Посидоний през 1 век пр.н.е. със западните келти, но Помпоний Мела ги поставя още по̀ на север в околностите на Арктика.[14]
В карти, базирани на справочни точки и описания, дадени от Страбон,[15] Хиперборея, показана по различен начин като полуостров или остров, се намира отвъд днешната Франция и се простира по-далеч на север–юг, отколкото изток–запад.[16] Други описания го поставят в района на планината Урал.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Lazova, Tsvete. Narratives about the Hyperboreans in the Ancient Literary Trasition. – Thracia, 11, 1995. Studia in honorem Alexandri Fol,
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ The History of Herodotus, parallel English/Greek: Book 4: Melpomene: 30
- ↑ Bridgman, Timothy P. Hyperboreans. Myth and history in Celtic-Hellenic contacts. London, Routledge, 2005. ISBN 0-415-96978-6. с. 27–31.
- ↑ Phillips, E. D. The Legend of Aristeas: Fact and Fancy in Early Greek Notions of East Russia, Siberia, and Inner Asia // Artibus Asiae 18 (2). 1955. DOI:10.2307/3248792. с. 161–177 [p. 166].
- ↑ Bridgman, p. 31
- ↑ Bridgman, p. 61.
- ↑ Description of Greece, 5. 7. 8
- ↑ а б Aristeas of Proconnesus, Bolton, Oxford, 1962, p. 111
- ↑ Bridgman, p. 35, 72
- ↑ Bridgman, p. 45
- ↑ Bridgman, pp. 60–69.
- ↑ Meteorologica, 1. 13. 350b.
- ↑ Bridgman, pp. 75–80
- ↑ Supplementum Hellenistcum, Berlin, 1983, No. 906, 411.
- ↑ Bridgman, p. 79.
- ↑ Strabo, 11.4.3.
- ↑ Fridtjof Nansen.In Northern Mists: Arctic Exploration in Early Times. Frederick A. Stokes co., 1911. Page 188.
