Херман Бекер-Фрейзен
| Херман Бекер-Фрейзен Hermann Becker-Freyseng | |
| германски доктор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Германия |
| Учил в | Хумболтов университет на Берлин Хайделбергски университет[1] |
| Медицина | |
| Област | авиационна медицина |
| Членува в | НСДАП |
| Престъпна дейност | |
| Принадлежност | .svg){kind=small} Нацистка Германия |
| Престъпления | експерименти с хора |
| Период | 1936 – 1945 |
| Присъда | 20 години |
| Затвор | Ландсберг |
Херман Бекер-Фрейзен (на немски: Hermann Becker-Freyseng) е германски доктор и консултант за авиационната медицина на Луфтвафе по времето на нацизма. Той е признат за водещ специалист по авиационна медицина.[2] Бекер-Фрейзен е един от обвинените в Докторския процес.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Бекер-Фрейзен завършва университета в Берлин през 1935 г., макар че първото му забележително изследване идва 3 години по-късно, когато работи с Ханс-Георг Клеман по експерименти с въздействието на чист кислород.[3]
Работа с нацистите
[редактиране | редактиране на кода]Първоначално е нает от Хубертус Стругхолд, за да участва в нацистката експериментална програма, която е ръководил. Специфичната област на експеримента на Бекер-Фрейзен е изследване с ниско налягане, в което работи заедно с Улрих Луфт, Ото Гауер и Ерих Опиц.[4] Департаментът по авиационна медицина е създаден през 1936 г., а Бекер-Фрейзен след това е повишен в координатор.[5] За разлика от някои от колегите му във военните медицински изследвания, той е член на нацистката партия.[6] Той също така притежава ранг на капитан в медицинската служба.
Различните експерименти, предприети от Бекер-Фрейзен или под негов надзор по време на работата му, водят до редица смъртни случаи.[7] По-специално, експериментите с висока надморска височина, извършени върху затворниците в концентрационния лагер Дахау. Един от най-известните е описан в документ, публикуван от него и Конрад Шафер, озаглавен „Загадка на жаждата при извънредни ситуации в море“. За експериментите академиците лично питат Хайнрих Химлер за 40 здрави затворници, които впоследствие са принудени да пият солена вода или в някои случаи, тя е инжектирана във вените им. Половината от субектите получават лекарство, наречено беркатит, докато всички са подложени на чернодробна биопсия без анестезия. Всички субекти умират, включително и тези, на които е давано беркатит, който се оказва токсичен.[8]
Процес и работа със САЩ
[редактиране | редактиране на кода]Обвинен в съдебния процес на лекарите, той е признат за виновен по обвинения 2 и 3 (военни престъпления и престъпления срещу човечеството).[9] Осъден на 20 години лишаване от свобода. През 1946 г. обаче името на Бекер-Фрейзен е в списъка на 20, изготвен от Хари Джордж Армстронг, които да бъдат отведени в Съединените щати, за да подпомогнат развитието на американската космическа медицина.[10] Заедно с Курт Бломе, Зигфрид Руф и Конрад Шафер, той е отведен в САЩ и полага работа по проекти, свързани с космическата надпревара.[11] Предвид отговорността за събирането и публикуването на изследванията, предприети от него и колегите му, излиза книга "Германска авиационна медицина: Втората световна война" веднага след като Бекер-Фрейзен започва да излежава присъдата си.[12]
Бекер-Фрейзен е диагностициран с множествена склероза през 1960 г. и умира на следващата година.[13]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ nuremberg.law.harvard.edu
- ↑ Louis Leo Snyder, Encyclopedia of the Third Reich, Ware: Wordsworth, 1998, p. 69
- ↑ Maura Phillips Mackowski, Testing the Limits: Aviation Medicine and the Origins of Manned Space Flight, Texas A&M University Press, 2006, pp. 60–61
- ↑ Mackowski, Testing the Limits, p. 54
- ↑ Wolfgang Uwe Eckart, Man, Medicine, and the State: The Human Body as an Object of Government Sponsored Medical Research in the 20th Century, Franz Steiner Verlag, 2006, p. 110
- ↑ Mackowski, Testing the Limits, p. 64
- ↑ Horst H. Freyhofer, The Nuremberg Medical Trial: The Holocaust and the Origin of the Nuremberg Medical Code, Peter Lang, 2004, p. 155
- ↑ Alexander Cockburn & Jeffrey St. Clair, Whiteout: The CIA, Drugs and the Press, Verso, 1998, pp. 148–149
- ↑ Vivien Spitz, Doctors from Hell: The Horrific Account of Nazi Experiments on Humans, Sentient Publications, 2005, p. 265
- ↑ Jonathan D. Moreno, Undue Risk: Secret State Experiments on Humans, Routledge, 2001, p. 91
- ↑ Thomas E. Beam & Linette R. Sparacino (eds.), Military Medical Ethics, Volume 2, DIANE Publishing, 2003, p. 436
- ↑ Cockburn & St. Clair, Whiteout, p. 149
- ↑ Ernst Klee: Das Personenlexikon zum Dritten Reich. Wer war was vor und nach 1945. Fischer Taschenbuch Verlag, Zweite aktualisierte Auflage, Frankfurt am Main 2005, p. 35
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hermann Becker-Freyseng в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |