Уикипедия:Университетски уикипроекти/Често задавани въпроси

Откъде може да се ползва информация за статиите в Уикипедия?

Един от разпространените начини за създаване на съдържание в Уикипедия е преводът от статия на съответната тема от чуждоезична Уикипедия. Това е добър вариант, когато няма достатъчно публикувана информация по темата на български език, а има добре разработена статия на чужд.

Друг вариант е, когато съществуват и на български достъпни и благонадеждни източници, които могат да се ползват.

Важно е да се знае, че от източниците със запазени авторски права (а огромната част от източниците са такива) не е позволено да се копира или превежда дословно. Информация от тях следва да се черпи и поднася със свои думи, като задължително се цитира заедно със съответните библиографски данни.

Дословно копиране или превеждане е позволено само от ресурси, изрично лицензирани под свободен лиценз, какъвто ресурс е Уикипедия. Извън Уикипедия подобни ресурси (особено на български език) има изключително малко.

Как се създава нова статия?

Има различни начини, описани на помощната страница Уикипедия:Как се започва страница. Може би най-разпространеният вариант е да напишете в търсачката заглавието на статията, така както смятате, че трябва да бъде.

Внимание:

Заглавията на статиите са чувствителни на малки и главни букви.
Правописът на български се различава от английския правопис по отношение на главните букви в заглавията.
Не използвайте CAPS LOCK и не поставяйте съкращения в заглавията. Вижте помощната страница Уикипедия:Правила за наименуване.

Всяка статия трябва да започва с встъпителна дефиниция, която представя обекта по сравнително общ, но същевременно и достатъчно конкретен начин, посочвайки най-отличителните му белези, които го различават от всички други обекти от същото семантично ниво. Няма универсална рецепта, но можете да се ориентирате от това как са описани други подобни на него обекти във вече съществуващите статии.

Как се прави превод от чуждоезична Уикипедия?

Уверете се, че статията, от която искате да направите превода, е добре разработена. Това ще рече (по ред на важността на критерия):

фактологически коректна (сравнете спрямо цитираните източници),
неутрално поднесена (в случай, че темата предполага различни гледни точки, които следва да бъдат представени),
актуална (в случай, че съдържа променяща се с времето информация),
подробна,
добре оформена (с вътрешни и външни препратки, категории, илюстрации, таблици и др.)

Отворете статията в чуждоезичната Уикипедия в режим на редактиране. Копирайте цялото съдържание или онази част, която възнамерявате да преведете. В режим на четене също може, но ще загубите елементи от форматирането, които бихте могли да ползвате наготово. Уикипедия не е WYSIWYG и отделните елементи от форматирането се осъществяват чрез команди в рамките на текста (вижте по-надолу за подробности). Това е от особено значение за източниците, които са оформени по характерен начин като бележки под линия, но иначе са изписани в рамките на основния текст.

Поставете копираното съдържание в съответната статия в българоезичната Уикипедия и започнете превода. Повече за преводите можете да прочетете на помощната страница Уикипедия:Превод. Не забравяйте да цитирате посочените в оригиналния текст източници (повече по този въпрос: по-долу.)

Моля, не поставяйте машинни преводи! Машинните преводи са в голямата си част смислово и граматически некоректни и не отговарят на очакванията на читателите и на останалите редактори за енциклопедичното съдържание в Уикипедия. Такива „приноси“ ще бъдат премахвани или изтривани.

Когато свършите с превода, моля, най-отдолу отбележете, че това е превод. Това става с помощта на шаблона {{превод}}, който се използва според документацията.

Оформление на статия

Оформлението на статиите включва употребата на различни елементи, някои от които са задължителни, а други — не. Вижте един удобен за ползване "пищов".

Задължителни елементи:

вътрешните препратки към понятия, имена, термини, чрез които обектът на статията бива дефиниран или чието присъствие спомага за по-доброто разбиране на описвания обект. Не е нужно една и съща вътрешна препратка да се повтаря повече от един път. Няма нищо страшно, ако препратката се окаже "червена", стига да сочи към правилната страница. Вижте помощната страница Уикипедия:Вътрешни препратки
Примери за верни вътрешни препратки:
[[Българи]]те говорят на [[български език]].

което в режим на четене е:
Българите говорят на български език.

Има и един по-сложен начин за правене на препратки, но той се използва много често, в случаите когато видимият текст отгоре и заглавието на страницата отдолу се различават лексикографски. Например:
Българският език е един от официалните за ЕС.

с тези препратки, се записва в режим на редактиране така:
[[Български език|Българският език]] е един от [[Официални езици на Европейския съюз|официалните за ЕС]].
категориите (една или повече), в които смислово попада обектът на статията. Вижте Уикипедия:Категории.
Примерно: статията "България" смислово се категоризира в:
[[Категория:България]]

а категорията "България" смислово се явява наследник на
[[Категория:Славянски държави]]

[[Категория:Европейски държави]]

[[Категория:Членове на НАТО]]

[[Категория:Балкански полуостров]]

[[Категория:Черноморски страни]]

[[Категория:Членове на ЕС]]
междуезиковите препратки към статиите на същата тема в чуждоезични Уикипедии. Вижте Уикипедия:Междууики
източниците са външни за Уикипедия публикувани ресурси, спрямо които се пишат статиите и които се явяват външно потвърждение за фактологичната коректност на посочените в статиите данни и твърдения. За необходимостта от източници вижте Уикипедия:Възможност за проверка, Уикипедия:Благонадеждни източници, а за техниките за цитиране - Уикипедия:Цитиране на източници.

Незадължителни елементи са:

външните препратки. За тях вижте помощната страница Уикипедия:Външни препратки.
шаблоните. Вижте помощната страница Уикипедия:Шаблони.
таблиците. Вижте помощната страница Уикипедия:Таблици.
илюстрациите. Вижте помощната страница Уикипедия:Картинки.

Често допускани грешки при оформлението на статиите

Интервали в началото на реда

Една от най-често допусканите грешки е поставянето на интервали в началото на реда, по аналогия с отстъпите в текстовите редактори. Поставянето на интервал в началото на реда, обаче, в уики-среда променя коренно оформлението на параграфа: на сив фон с различен шрифт и практически неограничен от ширината на екрана (целият параграф излиза на един ред и когато е твърде дълъг, се появява хоризонтален скролер). Такова оформление типично се използва когато трябва да се визуализира програмен код. Пример:

   Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipisicing elit, sed do eiusmod tempor incididunt ut labore et dolore magna aliqua. Ut enim ad minim veniam, quis nostrud exercitation ullamco laboris nisi ut aliquip ex ea commodo consequat.

Решението е просто: да се махнат излишните интервали в началото на реда.

Отстъп надясно

Отстъп надясно се получава, като се постави знакът за двоеточие в началото на параграфа. Колкото повече последователни двоеточия се сложат, толкова по-навътре е отстъпът. Отстъпът е за целия параграф, не само за първия му ред. Пример:

Текст без отстъп. Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipisicing elit, sed do eiusmod tempor incididunt ut labore et dolore magna aliqua.
: Единичен отстъп. Ut enim ad minim veniam, quis nostrud exercitation ullamco laboris nisi ut aliquip ex ea commodo consequat.
:: Двоен отстъп. Duis aute irure dolor in reprehenderit in voluptate velit esse cillum dolore eu fugiat nulla pariatur. Excepteur sint occaecat cupidatat non proident, sunt in culpa qui officia deserunt mollit anim id est laborum.

Текст без отстъп. Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipisicing elit, sed do eiusmod tempor incididunt ut labore et dolore magna aliqua.

Единичен отстъп. Ut enim ad minim veniam, quis nostrud exercitation ullamco laboris nisi ut aliquip ex ea commodo consequat.

Двоен отстъп. Duis aute irure dolor in reprehenderit in voluptate velit esse cillum dolore eu fugiat nulla pariatur. Excepteur sint occaecat cupidatat non proident, sunt in culpa qui officia deserunt mollit anim id est laborum.

Нов параграф

Друга често допускана грешка е свързана с оформлението на параграфите. За да се оформи графично нов параграф, той трябва да бъде разделен от предишния с един празен ред. Няма смисъл от тага <br /> или шаблона {{br}} - те се ползват рядко и при специални случаи.

Списък с точки (булети)

Често потребителите без опит с редактирането в уики-среда поставят тирета или други Unicode символи, опитвайки се да симулират по този начин булетирането. Списъкът с точки (булети) се оформя като в началото на реда (без отстъпи и интервали) се постави знакът астерикс (звездичка) *. Възможно е навлизането на поднива. Пример:

* Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipisicing elit, sed do eiusmod tempor incididunt ut labore et dolore magna aliqua.
* Ut enim ad minim veniam, quis nostrud exercitation ullamco laboris nisi ut aliquip ex ea commodo consequat.
** Duis aute irure dolor in reprehenderit in voluptate velit esse cillum dolore eu fugiat nulla pariatur.
** Excepteur sint occaecat cupidatat non proident, sunt in culpa qui officia deserunt mollit anim id est laborum.

Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipisicing elit, sed do eiusmod tempor incididunt ut labore et dolore magna aliqua.
Ut enim ad minim veniam, quis nostrud exercitation ullamco laboris nisi ut aliquip ex ea commodo consequat.
- Duis aute irure dolor in reprehenderit in voluptate velit esse cillum dolore eu fugiat nulla pariatur.
- Excepteur sint occaecat cupidatat non proident, sunt in culpa qui officia deserunt mollit anim id est laborum.

Често допускани грешки в правописа и пунктуацията

Спазването на правилата за правописа и пунктуацията в българския език е изключително важно за една енциклопедия, каквато е и Уикипедия. Винаги проверявайте текстовете, които поставяте, преди да натиснете бутона за съхранение на редакцията.

Има няколко групи правописни и пунктуационни грешки, които често се допускат (особено от по-младите потребители).

1. Пълна и кратка членна форма на думите от мъжки род, единствено число: Въпреки че съществуват подобни идеи, все още в българския език официално не е отпаднала пълната и кратката членна форма на думите от мъжки род, единствено число. Пълен член се пише винаги, когато думата (съществително име, прилагателно име, местоимение) се явява в ролята на подлог в изречението, т.е. в ролята на изпълняващия действието. Когато думата е в ролята на допълнение, т.е. не изпълнява, а търпи действието, тя е в своята кратка членна форма.; За да си помогнем в определянето на членната форма, можем да зададем към съответните части на изречението въпроси като „Кой?“ и „Кого?“. Един лесен начин за определяне на кратката форма е наличието на предлог пред думата; винаги когато пред думата има предлог, тя се членува с кратък член.

2. Главни букви в заглавия и имена

Правилото за капитализация на първите букви от думите в съставни собствени имена и заглавия е следното:

С начална главна буква се пишат всички съставни собствени имена, които се състоят от две или повече части и не съдържат други собствени имена (например: Балкански полуостров, Европейска харта за правата на човека, Министерство на външните работи, Софийски университет)
Всяко собствено име, включено в съставно несъщинско собствено име, се пише с главна буква (например: Народна република България, Малка Богородица, Екологична организация „Зелени Балкани“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“)

3. Пунктуационни знаци и интервали: Интервали се поставят само след (но не и преди) запетаята (,), точката (.), точка и запетая (;), въпросителния знак (?), удивителния знак (!), многоточието (...), двоеточието (:), затварящата скоба ()) и затварящата кавичка (“).; Интервал се поставя преди (но не и след) отварящата скоба (() и отварящата кавичка („).; Дългите чертици (тирета, —) се ограждат с интервали и от двете страни. Около късите чертици (дефиси, -) не се поставят никакви интервали (например: премиер-министър, по-дълъг, най-къс, току-що, еди-кой си).; Не се използват чифт наклонени черти (/.../) вместо чифт скоби ((...)).; В края на заглавията не се поставя точка; допустимо е поставянето само на въпросителен или удивителен знак.; Подчинените изречения и вметнати части се ограждат и от двете страни със запетаи; не бива да се забравя затварящата запетая.

4. „И“ и „Й“: Съществителни в мъжки род, единствено число, завършващи на „й“ (като: трамвай, червей, критерий, завой, гуляй), в множествено число (когато е приложимо) завършват на „и“ (съответно: трамваи, червеи, критерии, завои, гуляи).; Съществителни в женски род, единствено число, завършващи на гласна „я“ (като: стая, камея, организация, статуя), в множествено число (когато е приложимо) завършват на „и“ (съответно: стаи, камеи, организации, статуи).

5. Удвояване на буква при членуване в женски род: За съществителни имена в женски род, завършващи на „т“ (например: пролет, област), при членуване се добавя „та“ и така буквата „т“ се удвоява (съответно: пролетта, областта).

6. Разговорни форми: В една енциклопедия са недопустими съкратени форми от разговорната реч от сорта на тоя, оня, тея, тва, щото. Вместо тях трябва да се използват пълните форми (съответно: този, онзи, тези, това, защото). Едновременно допустими са дублетни форми като единайсет, двайсет, шейсет и единадесет, двадесет, шестдесет. Недопустими са форми от вида: единайсе, двайсе, шейсе.

Особености на енциклопедичния стил на писане

Много подробно са обяснени на помощната страница Уикипедия:Енциклопедичност.

Общуване с други потребители

Понякога (даже доста често) се налага общуване с други редактори на Уикипедия. Това се прави на съпътстващите статиите и потребителските страници беседи. Можете да повдигате обсъждания на беседата на статията (Беседа:...) или директно да се свържете с конкретен потребител (Потребител беседа:...). В българоезичната Уикипедия е прието обсъжданията да се водят на едно място и да не се „разкъсват“, т.е. ако вие пишете на потребителската беседа на някого другиго, най-вероятно той ще ви отговори под вашата реплика на своята беседа, а не да върне отговор на вашата. За повече информация, вижте Уикипедия:Дискусионна страница.

Важно е да се уточни, че етикетът на общуването в Уикипедия не позволява отправянето на обиди на лична основа между редакторите. Когато е нужно да се критикува (а това неминуемо се налага), се критикува редакцията (текстът), а не редакторът (човекът). Стараем се да поддържаме любезен, приятелски тон и да прилагаме презумпцията за добронамереност.

Когато пишете на беседа, вие излагате свой възглед, мнение. Беседите (за разлика от енциклопедичните статии) не са съвместен авторски труд, те са обмен на различни мнения на различни индивиди. Следователно след репликите си в беседите не трябва да забравяте да се подписвате. Подписът представлява последователността от четири вълнички (ето така: ~~~~), които при съхраняване на редакцията сървърът заменя с препратка към личната ви потребителска страница и датата часа на редакцията. В Уикипедия като глобален, наднационален проект се придържаме към универсалното Гринуичко време, от което българското време отстои на 2 часа. За повече информация: Уикипедия:Потребителски подпис.

Добри практики при редактиране

Когато редактирате дадена статия, има и някои незадължителни, но препоръчителни практики, към които е добре да се придържате, за да е по-лесно и за вас, и за другите потребители да проследяват какво се случва по статията.

Предварителен преглед: Когато натискате бутона „Съхраняване“, редакцията ви се запазва с уникален идентификатор в базата данни. Вижте например една отделна редакция по текущата страница, която се пази в базата данни под номер 3776984. Преди да натиснете бутона „Съхраняване“, с който запазвате текущата си редакция, можете първо един или повече на брой пъти да използвате бутона „Предварителен преглед“. Това ви улеснява, като ви показва предварително (преди да сте запазили редакцията) как би изглеждал приносът ви в режим на четене, и съответно ако нещо не е както трябва, можете да продължите да го изкусурявате. Особено когато става въпрос за голям брой последователни и тривиални по обем и смисъл редакции, винаги е за препоръчване да използвате предварителния преглед и да ги съберете в една, по-голяма редакция.; За повече информация: Уикипедия:Предварителен преглед.

Резюме на редакцията: Преди да запазите редакцията си, също така е добре и да впишете в полето „Резюме“ кратко описание по съществото на редакцията. В горния пример резюмето на редакцията е заглавието на поставения на страницата нов раздел „Често допускани грешки в правописа и пунктуацията“. Това е от удобство за следващите потребители, които ще разглеждат историята на страницата и ще искат бързо и лесно да се ориентират в направените промени.; За повече информация: Уикипедия:Резюме.

Малка промяна: Когато направената промяна е по характер несъществена, например поправена правописна грешка, малко и непроменящо смисъла на текста уточнение или допълнение, е препоръчително редакцията да се отбелязва като „малка промяна“ (кутийката под полето „Резюме“). Това също е от удобство за следващите потребители, които ще разглеждат историята на страницата и ще искат бързо и лесно да се ориентират в направените промени.; За повече информация: Уикипедия:Малка промяна.

Реагиране при конфликт на редакции: Възможно е понякога двама души едновременно да са отворили една и съща страница и при опит да си съхранят редакциите, вторият да получи т.нар. „конфликт на редакции“. Това не се случва много често, но не и съвсем необичайно. Най-важното в такава ситуация е да не губите присъствие на духа и да не се притеснявате, че необратимо сте загубили текста, над който сте се трудили! Натиснете бутона Back на браузъра си и ще се върнете към текста, който досега сте писали. Той не се е загубил, там си е! Отворете страницата в нов подпрозорец на браузъра и погледнете историята ѝ. Ще се ориентирате кой междувременно е редактирал и в какво се е състояла редакцията му. Така ще можете да прецените как да процедирате с вашия текст, предвид променилата се обстановка.; За повече информация: Уикипедия:Конфликт на редакции.