Трявна (община)

Трявна (община) 42.867, 25.5
Герб
Общи данни
Област	Област Габрово
Площ	254.909 km²
Население	11 834 души
Адм. център	Трявна
Брой селища	106
Сайт	www.tryavna.bg
Управление
Кмет	Денчо Минев (ГЕРБ; 2023)
Общ. съвет	17 съветници ПП „ВМРО – БНД“ (3) ПП „ГЕРБ“ (3) МК „Алтернативата на гражданите – Движение 21“ (2) ПП „БАСТА“ (2) МК „МИР“ (2) ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ – ОБЕДИНЕНИЕ (2) ПП „Възраждане“ (2) МК „Български социалдемократи“ (1)

Община Трявна се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Габрово.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югоизточната част на област Габрово. С площта си от 254,909 km² е най-малката от 4-те общините на областта, което съставлява 12,58% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на запад – община Габрово;
• на север – община Дряново;
• на изток – община Велико Търново, област Велико Търново;
• на юг – община Мъглиж и община Казанлък, област Стара Загора.

Релеф, води

Релеф

Релефът на общината е средно-, ниско планински и хълмист, като територията ѝ изцяло попада в пределите на две физикогеографски области на България – Средна Стара планина и Средния Предбалкан.

Около 2/3 от територията на общината се заема от северните разклонения на Средна Стара планина. На запад и югозапад от долината на Дряновска река се простират североизточните разклонения на Шипченска планина с максимална височина връх Бедек (1498 m), издигащ се на границата с община Габрово и община Казанлък. Районът на изток и североизток от долината на Дряновска река се заема от северозападните разклонения на Тревненска планина с връх Марков Ток (1255 m), разположен югозападно от село Кръстец.

Останалата около 1/3 от територията на общината попада в пределите на Средния Предбалкан. Тази част на общината се заема от Габровските възвишения. Тук максималната височина в пределите на общината е връх Стражарска китка (726 m) разположен на североизток от с. Стражата.

В най-северната част на община Трявна, в коритото на Дряновска река, северно от село Войниците се намира най-ниската ѝ точка – 350 m н.в.

Води

Основна водна артерия на община Трявна е Дряновска река (ляв приток на Белица, която е десен приток на Янтра), която протича с горното и част от средното си течение през нея от юг на север в дълбока и залесена долина. Реката извира от югозападното подножие на връх Каменарката в Тревненска планина и се насочва на северозапад. Минава през град Плачковци и общинския център град Трявна, след което северно от село Войниците напуска пределите на общината. Между двата града реката образува малко долинно разширение.

Югоизточните части на общината се отводняват от най-горното течение на река Белица. Тя води началото си югозападно от връх Върбанов чукар в Тревненска планина и се насочва на север. Протича през селата Станчов хан и Белица, завива на изток и източно от село Драндарите напуска пределите на общината.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	11 754	100,00
Българи	11 076	94,23
Турци	60	0,51
Цигани	59	0,50
Други	42	0,36
Не се самоопределят	76	0,65
Неотговорили	441	3,75

Населени места

Общината има 106 населени места с 9180 жителиспоред преброяването от 7 септември 2021 г. От жителите на общината 8732 души са в градовете Трявна и Плачковци, а останалите 448 – в селата.

Списък на населените места в община Трявна, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Азманите	5	-	в з-щето на с. Бангейци	Малки Станчовци	11	-	в з-щето на с. Черновръх
Армянковци	3	-	в з-щето на с. Белица	Малчовци	-	-	в з-щето на с. Станчов хан
Бангейци	27	12,783		Маневци	6	-	в з-щето на с. Белица
Бахреци	3	-	в з-щето на с. Станчов хан	Маруцековци	4	-	в з-щето на с. Енчовци
Белица	25	21,326	Уруците, Оруци	Матешовци	-	-	в з-щето на с. Бангейци
Бижовци	11	14,139		Милевци	6	-	Мильовци, в з-щето на с. Престой
Брежниците	4	-	в з-щето на с. Радевци	Миховци	-	-	в з-щето на с. Фъревци
Бърдарите	-	-	в з-щето на с. Енчовци	Могилите	-	-	Бумалча, в з-щето на с. Престой
Бърдени	13	-	Бърдените, в з-щето на с. Черновръх	Мръзеци	6	-	в з-щето на с. Станчов хан
Веленци	3	-	в з-щето на с. Бангейци	Недялковци	-	-	в з-щето на с. Бижовци
Велково	-	-	Царето, в з-щето на с. Фъревци	Неновци	-	-	в з-щето на с. Станчов хан
Велчовци	4	-	в з-щето на с. Станчов хан	Никачковци	-	-	в з-щето на с. Фъревци
Владовци	3	-	в з-щето на с. Черновръх	Николаево	8	-	в з-щето на с. Бангейци
Власатили	-	-	в з-щето на с. Станчов хан	Ножерите	-	-	в з-щето на гр. Плачковци
Войниците	-	-	в з-щето на с. Бижовци	Носеите	5	-	в з-щето на с. Енчовци
Вълковци	-	-	в з-щето на с. Черновръх	Околиите	7	-	в з-щето на с. Бижовци
Гайдари	-	-	Олани, в з-щето на с. Станчов хан	Ошаните	-	-	в з-щето на с. Престой
Генчовци	5	-	Пещерите, в з-щето на гр. Трявна	Павлевци	-	-	в з-щето на с. Фъревци
Глутниците	2	-	в з-щето на с. Белица	Планинци	-	-	Узуни, в з-щето на с. Станчов хан
Големи Станчовци	-	-	в з-щето на с. Черновръх	Плачковци	1336	34,669
Горни Дамяновци	1	-	Кара Дамяновци, в з-щето на с. Станчов хан	Побък	-	-	в з-щето на с. Фъревци
Горни Маренци	-	-	в з-щето на с. Енчовци	Попгергевци	-	-	в з-щето на с. Фъревци
Горни Радковци	-	-	в з-щето на с. Енчовци	Попрайковци	-	-	в з-щето на с. Черновръх
Горни Цоневци	1	-	в з-щето на гр. Плачковци	Престой	17	11,952	Джуровци
Горяни	-	-	Еничери, в з-щето на с. Станчов хан	Пържиграх	-	-	в з-щето на с. Черновръх
Даевци	-	-	в з-щето на с. Черновръх	Радевци	33	22,003
Димиевци	4	-	в з-щето на с. Белица	Радино	9	-	Гуглевци, в з-щето на с. Енчовци
Добревци	9	-	в з-щето на с. Черновръх	Радоевци	-	-	в з-щето на с. Станчов хан
Долни Маренци	-	-	в з-щето на с. Енчовци	Раевци	-	-	в з-щето на с. Белица
Долни Радковци	-	-	в з-щето на с. Енчовци	Райнушковци	-	-	в з-щето на с. Белица
Долни Томчевци	4	-	Дълбоки Томчовци, в з-щето на с. Бижовци	Ралевци	-	-	в з-щето на с. Станчов хан
Донкино	7	-	Чакалите, в з-щето на с. Радевци	Рачовци	-	-	в з-щето на с. Бижовци
Дончовци	10	-	в з-щето на с. Бангейци	Рашовите	-	-	в з-щето на гр. Трявна
Драгневци	13	-	в з-щето на с. Радевци	Руевци	2	-	в з-щето на с. Станчов хан
Драндарите	2	-	в з-щето на с. Белица	Свирци	2	-	Сейкювци, в з-щето на с. Станчов хан
Дървари	-	-	Куртовци, в з-щето на с. Престой	Сечен камък	4	-	Табаците, в з-щето на гр. Плачковци
Дъскарите	-	-	в з-щето на с. Белица	Скорците	2	-	в з-щето на с. Бижовци
Енчовци	19	18,688		Сливово	-	-	Аладжии, в з-щето на с. Станчов хан
Зеленика	6	-	Новаковци, в з-щето на с. Бангейци	Стайновци	2	-	Спанците, в з-щето на с. Бижовци
Иван Димов	-	-	в з-щето на с. Белица	Станчов хан	10	61,394
Иринеци	-	-	в з-щето на с. Станчов хан	Стражата	-	-	в з-щето на с. Фъревци
Йововци	1	-	в з-щето на гр. Плачковци	Стръмци	-	-	в з-щето на с. Фъревци
Кашенци	3	-	в з-щето на с. Бангейци	Тодореците	4	-	в з-щето на с. Бижовци
Керените	-	-	в з-щето на с. Черновръх	Томчевци	5	-	в з-щето на с. Черновръх
Киселковци	1	-	в з-щето на с. Енчовци	Трявна	7396	16,122
Кисийците	36	-	в з-щето на с. Черновръх	Урвата	-	-	в з-щето на с. Черновръх
Коевци	-	-	в з-щето на с. Фъревци	Фъревци	4	15,878
Койчовци	2	-	в з-щето на гр. Трявна	Фъртуни	-	-	в з-щето на с. Станчов хан
Колю Ганев	-	-	в з-щето на с. Радевци	Христовци	9	-	в з-щето на с. Черновръх
Конарското	4	-	в з-щето на с. Станчов хан	Чакалите	8	-	в з-щето на с. Черновръх
Креслювци	-	-	в з-щето на с. Станчов хан	Черновръх	48	25,955	Поповци
Кръстеняците	-	-	в з-щето на с. Бижовци	Ябълковци	-	-	Свинарите, в з-щето на с. Престой
Кръстец	3	-	в з-щето на с. Станчов хан	Явор	2	-	Милиджии, в з-щето на с. Престой
				ОБЩО	9180	254,909	95 населени места са без землища

Административно-териториални промени

• през 1882 г. – заличени са к. Острювци и к. Срабье поради изселване без административен акт;
• през 1887 г. – заличени са к. Станчичак и са присъединени като квартал на к. Долни Томчевци без административен акт;
• след 1887 г. – заличени са к. Галуните (Галуни) и са присъединени като квартал на к. Бахреци без административен акт;

– заличени са к. Гърците и са присъединени като квартал на к. Късовци без административен акт;

• през 1923 г. – преименувани са к. Дупините на к. Николаево без административен акт;
• МЗ № 3774/обн. 07.12.1934 г. – преименува к. Дълбоки Томчовци (Томчовци, Томчевци) на к. Долни Томчевци;
• МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува к. КараДамяновци (Дамяновци) на к. Горни Дамяновци;
• МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава к. Илийковци (Илиювци, Илиевци) и к. Хаджиите (Хаджии) поради изселване след 1926 г.;
• МЗ № 3108/обн. 23.11.1940 г. – обединява к. Конарското (от бивша община Плачковоци) и к. Конарското (от бивша община Трявна) в едно населено място – к. Конарското;
• МЗ № 2920/обн. 16 януари 1943 г. – заличава к. Костовци и к. Стоевци и ги присъединява като квартал на к. Бахреци;
• Указ № 48/обн. 09.02.1951 г. – преименува к. Царето на к. Велково;

– преименува м. Олани на м. Гайдари;

– преименува к. Енечери на к. Горяни;

– преименува к. Чакалите на к. Донкино;

– преименува к. Куртовци на к. Дървари;

– преименува к. Гаджулите на к. Малинка;

– преименува к. Околиите на к. Минково;

– преименува к. Бумалча на к. Могилите;

– преименува к. Узуни (Узуните) на к. Планинци;

– преименува к. Джуровци на к. Престой;

– преименува к. Гуглевци (Гугльовци, Гуглювци) на к. Радино;

– преименува к. Табаците на к. Сечен камък;

– преименува к. Аладжии на к. Сливово;

– преименува к. Сърбогъзи на к. Шипково;

– преименува к. Свинарите на к. Ябълковци;

– преименува к. Милиджии на к. Явор;

• през 1956 г. – осъвременено е името на к. Мильовци на к. Милевци без административен акт;
• Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава к. Спанците (Спанци) и ги присъединява като квартал на к. Радоевци;
• Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува к. Генчовци на к. Пещерите;

– преименува к. Стоевци на к. Райнеж;

– преименува к. Поповци за к. Черновръх;

• Указ № 169/обн. 10.05.1960 г. – преименува к. Новаковци на к. Зеленика;

– преименува к. Стойчовци на к. Томчевци;

• Указ № 460/обн. 14.11.1961 г. – признава колиби Енчовци, Късовци (Касовци, Косювци, Косовци), Нейковци, Плачковци, Радевци и Райнеж за села;
• Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – признава к. Божковци за с. Божковци;

– заличава к. Ганев хан (Ганюв хан) и ги присъединява като квартал на с. Божковци;

• Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – признава н.м. Гара Кръстец за с. Кръстец;
• Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава к. Малинка и к. Шипково поради изселване;
• Указ № 959/обн. 28.12.1965 г. – заличава к. Костовци (повторно) и к. Стоевци (повторно) и ги присъединява като квартали на к. Бахреци;

– заличава к. Томчевци поради изселване;

• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на к. Бърдените на к. Бърдени;

– осъвременява името на к. Михилчетата на к. Михалчетата;

• Указ 502/обн. 11.07.1967 г. – преименува к. Уруците (Оруци) на к. Белица;

– обединява к. Белица, к. Мечовци и к. Михалчетата в едно населено място – с. Белица;

• Указ № 232/обн. 26.03.1968 г. – заличава с. Боевци (Боювци) и го присъединява като квартал на с. Плачковци;
• Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с. Плачковци за гр. Плачковци;
• Указ № 1840/обн. 24.11.1970 г. – заличава к. Бъчеварите (Бачувари), к. Долни Цоневци, к. Ковачевци, с. Късовци (Касовци, Косювци, Косовци), к. Минково, с. Нейковци, к. Пунговци (Пунчовци) и с. Райнеж и ги присъединява като квартали на гр. Плачковци;
• Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Божковци, к. Димиев хан (Ханища, Ханищата), к. Раданци, к. Стояновци и к. Хитревци (Хитровци) и ги присъединява като квартали на гр. Трявна;
• Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава колиби Бангейци, Престой и Черновръх за села;
• Указ № 8/обн. 11 януари 1991 г. – възстановява старото име на к. Пещерите на к. Генчовци;
• На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

История

Град Трявна е формиран като селищен център на района още през XVIII век. Най-ранните данни за съществуването на селище са от времето на тракийските племена, населявали част от Балканския полуостров. В края на XIX век гр. Трявна е безспорният културен и стопански център на района. Развитието на занаятите през периода на Българското възраждане в гр. Трявна води не само до стопански възход, но и до създаване на най-старата художествена школа в България – Тревненската. Оригиналните и уникални занаяти резбарство, иконопис и строителство формират характера и значимостта на Тревненската художествена школа, чиито произведения са разпространявани из цялата Османска империя, Румъния, Сърбия и Русия.

След Освобождението на България през 1878 година общината започва индустриално производство на вълнен текстил, като първата фабрика е открита още през 1883 година. До първата половина на XX век се създават редица промишлени предприятия, в които основните производства са свързани с обработка на дървен материал, мебелно производство, текстил, преработка на плодове, метални изделия, производство на електроенергия. През втората половина на XX век настъпва значително развитие по обем и качество на промишлените мощности в областта на машиностроенето, текстилната и трикотажна промишленост, производството на топлоенергия, мебелно производство и дървообработване.

Туризъм

Развитието на туристическите услуги в община Трявна започва в началото на 1920-те години в гр. Трявна и гр. Плачковци. В началото на 21 век в общината има изградени почивни бази с над 1250 легла. За развитието на туризма като отрасъл на икономиката на общината допринася наличието на благоприятен умереноконтинентален климат с прохладно лято и лека зима.

Транспорт

През средата на общината, от север на юг, по долината на Дряновска река преминава участък от 32,6 km от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Подкова;

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 57,7 km:

• участък от 25,6 km от Републикански път III-552 (от km 4,5 до km 30,1);
• участък от 29,1 km от Републикански път III-609 (от km 25,7 до km 54,8).

Топографска карта

• Лист от карта K-35-39. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-40. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

• Официален сайт на община Трявна Стар сайт: Архив на оригинала от 2012-12-25 в Wayback Machine.

Източници

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.