Тринадесета кукушка дружина
| Тринадесета кукушка дружина | |
 Кокарда на македоно-одринските опълченци | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 1913 г. |
| Държава | България |
| В състава на | 1-ва македоно-одринска опълченска бригада |
| Битки/войни | Междусъюзническа война: Злетово, Султан тепе, Говедарник, Повиен |
| Командири | |
| Командир | Тодор Пенев |
| Адютант | Димитър Рохов |
| Тринадесета кукушка дружина в Общомедия | |
Тринадесета кукушка дружина е военна част от Македоно-одринското опълчение. Формирана е на 3 март 1913 година[1] в Кешан, като в състава ѝ са включени бивши войводи и четници от Партизанските формирования на МОО, участвали в Балканската война. Ротните командири и офицерския състав са извадени от състава на 2-ра пехотна тракийска и 7-а пехотна рилска дивизия.[2] Дружината е разформирана на 10 септември 1913 година.[1]
Команден състав
[редактиране | редактиране на кода]- Командир на дружината: Капитан Тодор Пенев
- Адютант: Димитър Рохов
- 1-ва рота: Подпоручик К. Раев
- 2-ра рота: Подпоручик Никола Тасев
- 3-та рота: Подпоручик Траян Траянов
- 4-та рота: Подпоручик Пейо Кънчев
- Младши офицери: Подпоручик Тодор Тодоров
- Офицерски кандидат Христо Божков
- Завеждащ прехраната: Стоян Филипов
- Свещеник: Христо Наков
- Ковчежник: Атанас Мурджев[2]
Известни доброволци
[редактиране | редактиране на кода]- Гоно Азъров
- Никола Андреев
- Иван Белчев
- Гоне Бегинин
- Тодор Божиков
- Христо Божков
- Гоце Бърдаров
- Йонко Вапцаров
- Поцко Васев
- Борис Демирджиев
- Атанас Дангалаков†
- Никола Ихчиев
- Траян Китанов
- Милош Колчагов
- Илия Крантев
- Андон Кьосето
- Георги Лаков
- Григор Мишкаров
- Атанас Мурджев
- Стоян Мълчанков
- Костадин Титянов
- Тома Продромов
Боен път
[редактиране | редактиране на кода]През Междусъюзническата война дружината като част от 1-ва бригада на МОО участва в боевете със сърбите при Злетово, Султан тепе, Говедарник и Повиен.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 891.
- ↑ а б в Забравената война (продължение) // focus-news.net. Посетен на 15.5.2022.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
