Требино (дем Еордея)
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Република Македония вижте Требино (община Брод).
| Требино Καρδία | |
| — село — | |
  Требино  Требино  Требино | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Еордея |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 711 m |
Требино или Требно, Тремно, Тремньо (на гръцки: Καρδία, Кардия, до 1927 година Τρέμπενο, Требено, катаревуса Τρέμπενον, Требенон[1]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея на област Западна Македония. Селото е изселено в 1976 година.
География
[редактиране | редактиране на кода]Требино е разположено на 700 m надморска височина, на 18 km югоизточно от Кайляри (Птолемаида).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Требино е българско село в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Тремнино (Tremnino) е посочено като село в каза Джумали със 100 домакинства и 260 жители българи.[3]
В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Тремнино като българско село.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Тремнико има 220 жители българи.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Тремнино е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 90 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Требино (Τρέμπινο), Кайлярска каза, живеят 200 гърци елинофони християни.[7]
В началото на XX век цялото християнско население на Требино е под върховенството на Цариградска патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Требино има 280 българи патриаршисти гъркомани.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Требино има 42 къщи славяни християни.[9] В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Требино живеят
| „ | само 80 чуждогласни семейства... всички говорят славянски.[10] | “ |
През есента на 1959 година на масова церемония жителите на Требино са заклевани да не говорят вече български език.[11]
Традиционно селото произвежда много тютюн и жито. В 1976 година Требино стига 1000 жители. В края на същата година то е изселено, заради разработване на находища от въглища. По-голямата част от жителите му се заселват в Кайляри, а други в село Кила (Исламли) на 4 km северно от Кожани.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Сеста Погони[12] или Сеста Пагон | Σέστα Πάγκον | Антполохагу В. Циота | Άνθυπολοχαγού Β. Τσιώτα[13] | местност на Ю от Требино[12] |
| Курудере[14] | Κουρού Ντερέ | Ксиропотамос | Ξηροπόταμος[13] | река на С от Требино[14] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 290[2] | 321[2] | 421[2] | 615[2] | 692[2] | 814[2] | 897[2] | 3[2] | 0[2] | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Требино
Елефтерия Вамваковска (р. 1945), северномакедонска историчка
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Видоески, Божидар. Тремно (Общеславянский лингвистический атлас 93). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 783-790.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 301. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 520. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 235.
- ↑ Вестник „Фони тис Касторияс“, 4 октомври 1959: „През последните два месеца жителите на няколко села в Северна Гърция на официални масови церемонии заявиха, че ще престанат да говорят славянския диалект и в бъдеще ще говорят само гръцки език. Първата церемония стана в село Кардия, епархия Еордея на ном Кожани, което според преброяването от 1951 г. има 692 жители. Церемонията е проведена и в други села като Крия Нера, от община Лакомата от ном Костур (41 жители) и Атрапос от ном Лерин (466 жители).“
- ↑ а б Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
