Токелау

Токелау
Tokelau
	Токелау Tokelau
— владение на Нова Зеландия —
	Знаме Герб
	Девиз: Tokelau for the Almighty; („Токелау за Всемогъщия“)
	Химн: Te Atua o Tokelau
	Местоположение на Токелау
География и население
Площ	10 km²
Води	незначителен%
Климат	тропичен
Столица	няма
Най-голям град	Атафу
Официален език	токелауски език английски език
Религия	християнство
Демоним	токелауец
Население (2016)	1499; (на 237-о място)
Гъстота на нас.	150 души/km²; (на 86-о място)
Управление
Форма	конституционна монархия
Монарх	Чарлз III
Администратор	Рос Ардерн
Организации	ООН
История
Територия на; Нова Зеландия	1948 г.
Икономика
БВП (ППС, 2017)	10 млн. щ.д.
БВП на човек (ППС)	6275 щ.д.
Валута	Новозеландски долар (NZD)
Други данни
Часова зона	UTC (UTC 13)
Формат на датата	дд/мм/гггг
Автомобилно движение	ляво
Код по ISO	TK
Интернет домейн	.tk
Телефонен код	690
	↑ Всеки атол има свой административен център. ;
	Токелау в Общомедия

Токелау (на английски: Tokelau) е автономно владение на Нова Зеландия в Полинезия в централната част на Тихи океан, на север от о-вите Самоа. Островната група (три коралови атола) е бивше британско владение, като по-късно преминава към доминиона Нова Зеландия.

Токелау е четвъртата най-слабо населена страна на Земята и е лидер във възобновяемата енергия, бидейки първата страна, захранвана на 100% от слънчева енергия.^[1]

История

Атолите са заселени през V-VI в. от преселници от Самоа;
21 юни 1765 г. – открити са от английския мореплавател Джон Байрон;
ХVIII в. – островите са нападани от перуански роботърговци;
1877 г. – стават британски протекторат;
1925 г. – Великобритания предава Токелау под управлението на Нова Зеландия;
1948 г. – островите са включени в състава на Нова Зеландия;
1977 г. – получават самоуправление.

До 1976 г. островите носят името Острови на обединението (The Union Islands), като след тази година възвръщат местното название Токелау.

ООН признава територията като автономна територия. Държавен глава е монархът на Обединеното кралство.

Държавно устройство

Островите се управляват от администратор, назначаван от правителството на Нова Зеландия. Има местен управляващ орган – Съвет на старейшините, избиран за 3 години. Главен орган на управление – Генерален фоно. Въоръжени сили няма.

География

Състоят се от три атола (Атафу, Нукунону и Факаофо, общо площ 10,12 km²), които са разположени на значително разстояние един от друг и се състоят общо от 110 миниатюрни коралови островчета, обкръжаващи централна лагуна. Надморската им височина е 3 – 4 m, а ширината на най-големия от тях е 400 m. Островчетата са покрити с коралови пясъци, върху които са се формирали бедни варовикови почви. Върху тях растат само панданус, кокосова палма е няколко вида храсти. Климат е тропичен, влажен. Най-горещите месеци са декември, януари и февруари, а най-прохладния – август. Температурата на въздуха целогодишно се колебае между 24° – 32°С. От април до ноември на островите господстват югоизточните пасати, а от декември до март често връхлитат урагани, съпроводени с поройни дъждове. Годишната сума на валежите е около 3000 mm.^[2]

Название на остров, алтернативно название, (английско изписване)	Площ, km²	Население (2006 г.)	Координати	Откривател (дата и година на откриване)
атол Атафу (Дук ъф Йорк) (Atafu)	2,03	570	8°33′ ю. ш. 172°30′ з. д. / 8.55° ю. ш. 172.5° з. д.-8.55, -172.5	Джон Байрон (21 юни 1765)
атол Нукунону (Дук ъф Кларенс) (Nukunonu)	5,46	350	9°10′ ю. ш. 171°50′ з. д. / 9.166667° ю. ш. 171.833333° з. д.-9.166667, -171.833333	Едуард Едуардс (12 юни 1791)
атол Факаофо (Боудич) (Fakaofo)	2,63	460	9°22′ ю. ш. 171°13′ з. д. / 9.366667° ю. ш. 171.216667° з. д.-9.366667, -171.216667	Стивън Крокър (1839)

Население

Население – 1380 души (2008 г.).
Гъстота – 136,4 д./km².
Естествен прираст – 19.
Етнически състав – токелауанци 62,8%, токелау-самоански метиси 35,6%, други 1,6%.
Официален език – английски и токелау.
Азбука – латиница.
Неграмотни – 11%.
Религиозен състав – християни (протестанти 65,8%, католици 34,2%).
Административен център – Факаофо (261 жители).
Административно деление – 3 атола (Атафу, Нукунону, Факаофо)

Стопанство

Традиционното стопанство е свързано с риболова, свиневъдството, отглеждане на тропични култури и производството на копра. Парична единица е новозеландският долар. Страната получава по 4,3 млн. щатски долара годишна помощ от Нова Зеландия. БВП за година е около 1000 щ.д. на човек. Туризмът е слабо развит, но през последните години се засилва ролята му в стопанството на страната. Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване – 27:12:61.

Източници

[1] Всеки атол има свой административен център.

[2] Tokelau, world first solar power nation

[Океания-3] ((ru)) «Океания, Москва, 1982 г.» – Токелау, стр. 372

[б 1]

[1]

[2]