Суфизъм

Заглавието на тази статия може да се сбърка със софизъм.

Мавзолей на Фарид ад-дин Аттар в Нишапур, Иран

Суфизмът или тасаууф (на арабски: تصوّف, ṣūfīya, تَصَوُّف, tasawwuf; Sufismus, Sufitum, Sufik) е аскетично течение в исляма до 9 век, стремящо се към разкриването на негови скрити мистични измерения.^[1]^[2]^[3] Последователите на суфизма се наричат суфии или дервиши.

Класическите суфистки учители дефинират суфизма като „учение, чиято цел е поправянето на сърцето и отвръщането му от всичко друго, освен от Аллах Теаля“^[4] или като „учение, чрез което човек може да научи как да пътува в Божественото присъствие, да пречисти вътрешната си същност от нечистотата и да я разкраси с различни похвални черти“. Традиционни суфистки практики са повтарянето на имената на Аллах Теаля(зикр)^[5] и аскетизма.

Суфизмът възниква и събира последователи сред мюсюлманите в края на 7 век като реакция срещу все по-светския характер на халифата на Умаядите. През следващото хилядолетие суфизмът се разпространява на няколко континента и сред различни култури, развиван първоначално на арабски, а след това и на персийски, турски и други езици.^[6]

Най-ранните известни суфисти са самотни мистици, които привличат последователи със силата на личната си святост. Те обучават учениците си как да станат „приятели на Бога“, а онези, които постигат духовно осъществяване, на свой ред учат други. Постепенно неформалната връзка между учители и ученици се формализира с изграждането на тарики (ордени), които са свързани всеки с различен суфистки светец и могат да бъдат шиитски, сунитски, смесени или необвързани. Обикновено извеждат духовното си родословие от пророка Мохамед чрез неговия братовчед и зет Али ибн Абу Талиб, като най-важното изключение е орденът Накшбандия, който свързва началото си с първия халиф Абу Бакр.^[7]. Орденът Кадир произлиза от Абд ал Кадир Джилани, орденът Рифаи – от Ахмад Рифаи и т.н.^[8] В миналото суфистки ордени като Мевлеви, Накшбенди и Халвенти извършват мисионерска дейност и участват активно в разпространяването на исляма.

Литература

James Fadiman, Robert Frager, Essential Sufism. HarperOne, New York 1999, ISBN 978-0-06-251475-2
Reynold A. Nicholson, Studies in Islamic Mysticism. Cambridge University Press, Cambridge 1979, ISBN 978-0-521-29546-8
Yaşar Nuri Öztürk, The Eye of the Heart. An Introduction to Sufism and the Tariqats of Anatolia and the Balkans
ʿAbd al-Qadir as-Sufi, Was ist Sufismus? Eine Einführung in Geschichte, Wesen und meditative Praxis der islamischen Mystik. O. W. Barth, Bern/München/Wien 1996, ISBN 3-502-65496-4.
Éric Geoffroy, Initiation au soufisme. Fayard, Paris 2004, ISBN 2-213-60903-9.

Източници

↑ Godlas, Alan. Sufism -- Sufis -- Sufi Orders: Sufism's Many Paths // uga.edu. University of Georgia, 2011. Посетен на 6 октомври 2011. (на английски)
↑ Keller, Nuh Ha Mim. How would you respond to the Claim that Sufism is bid'a? // masud.co.uk. masud.co.uk, 1995. Посетен на 6 октомври 2011. (на английски)
↑ Fattani, Zubair. The meaning of Tasawwuf // islamicacademy.org. islamicacademy.org, 2011. Посетен на 6 октомври 2011. (на английски)
↑ Zarruq, Ahmed et al. The Principles of Sufism. Amal Press, 2008. (на английски)
↑ Ibn al-ʻArabī, Muhyiddin et al. A Prayer for Spiritual Elevation and Protection. Anqa Publishing, 2007. ISBN 9780953451302. (на английски)
↑ Sells, Michael Anthony. Early Islamic mysticism: Sufi, Qurʼan, Miraj, poetic and theological writings. Paulist Press, 1996. ISBN 9780809136193. p. 1. (на английски)
↑ Kabbani, Muhammad Hisham. Classical Islam and the Naqshbandi Sufi Tradition. Islamic Supreme Council of America, 2004. ISBN 1930409230. p. 557. (на английски)
↑ Смоули, Ричард; Кини, Джей. Скритата мъдрост. Пътеводител в западните духовни традиции. Кибеа, 2009, с. 274

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Суфизъм

Alan Godlas, Sufism’s Many Paths
Yahya M. Michot: Islamic Spirituality Архив на оригинала от 2010-05-27 в Wayback Machine.; Hartford Seminary
Seyyed Hossein Nasr, Mystical philosophy in Islam, in: Routledge Encyclopedia of Philosophy
M. Vaziri, Bibliographie: Islamische Philosophie und Mystizismus Microsoft Word-Dokument
Nimet Seker, Jüdische und islamische Mystik: Auf dem Sufi-Pfad in jüdischem Gewand Архив на оригинала от 2010-08-05 в Wayback Machine.
International Association of Sufism Архив на оригинала от 2019-09-20 в Wayback Machine.
Sufi Live

[Godlas-1] Godlas, Alan. Sufism -- Sufis -- Sufi Orders: Sufism's Many Paths // uga.edu. University of Georgia, 2011. Посетен на 6 октомври 2011. (на английски)

[2] Keller, Nuh Ha Mim. How would you respond to the Claim that Sufism is bid'a? // masud.co.uk. masud.co.uk, 1995. Посетен на 6 октомври 2011. (на английски)

[3] Fattani, Zubair. The meaning of Tasawwuf // islamicacademy.org. islamicacademy.org, 2011. Посетен на 6 октомври 2011. (на английски)

[4] Zarruq, Ahmed et al. The Principles of Sufism. Amal Press, 2008. (на английски)

[5] Ibn al-ʻArabī, Muhyiddin et al. A Prayer for Spiritual Elevation and Protection. Anqa Publishing, 2007. ISBN 9780953451302. (на английски)

[6] Sells, Michael Anthony. Early Islamic mysticism: Sufi, Qurʼan, Miraj, poetic and theological writings. Paulist Press, 1996. ISBN 9780809136193. p. 1. (на английски)

[SupremeCouncil-7] Kabbani, Muhammad Hisham. Classical Islam and the Naqshbandi Sufi Tradition. Islamic Supreme Council of America, 2004. ISBN 1930409230. p. 557. (на английски)

[8] Смоули, Ричард; Кини, Джей. Скритата мъдрост. Пътеводител в западните духовни традиции. Кибеа, 2009, с. 274

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]