Стих
Стихът (на гръцки: στίχος – стихос, в превод: „ред от текст“) най-често се определя, като отдѐлен (писмен) ред в текста на дадена поетическа творба. В широк смисъл (нетерминологично) под „стих“ се разбира също и стихотворение. За разлика от текстовете в проза, които имат само синтактическо деление, стихотворната реч допълнително се дели на стихове – обикновено къси речеви отрязъци, възприемани като съизмерими и съпоставими.
Според антрополозите обредната, магическа реч у нецивилизованите човешки племена има изключително стихотворна форма. Тя преобладава в народното творчество и епоса.
Стихотворението е текст, състоящ се от стихове. Към литературните жанрове, които традиционно имат стихотворна форма, се отнасят поемата, одата, епиграмата, баладата, елегията и други.
При силаботоническото стихосложение стиховете се римуват един с друг в определена последователност. Организираното съчетание на стихове, закономерно повтарящи се в стихотворението, се нарича строфа, станса или куплет.
Видове стих
[редактиране | редактиране на кода]Римуван стих
[редактиране | редактиране на кода]Римуваният стих е исторически най-често използваната форма стих в английската литература. Обикновено има забележима метрика и краестишна рима.[1][2] В българската литература се появява в края на Възраждането.
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
....
—Христо Ботев (из Хаджи Димитър)
Бял стих
[редактиране | редактиране на кода]Поетическите текстове без римуване се наричат „бял стих“. Те могат да бъдат изградени от правилни, метрични, но неримувани редове, но това не е задължително.
За първото човешко непокорство и плода
на запретеното дърво, със своя бренен вкус
довел смъртта в света и цялата ни земна скръб
със загубата на Едем, доде престолът светъл
ни бе възвърнат от един друг, по-велик Човек...
....
—Джон Милтън (из Изгубеният рай, превод на Александър Шурбанов, 1981)
Свободен стих
[редактиране | редактиране на кода]Свободният стих обикновено се определя като стих без фиксирана метрика и без краестишна рима. Въпреки че свободният стих може да включва краестишна рима, това е рядко явление.[3][4]
Мили славею,
ще затворя прозореца.
Съмнителни са тези оди,
с които ме преследваш всяка нощ.
О, аз отдавна щях да ти повярвам,
ако не беше толкова настойчив.
Но днес в един-единствен трепет
на най-любовната ти песен
като светкавица ме хрясна
несбъднатият ти копнеж
за хищни нокти и железен клюн.
Мили славею,
ще затворя прозореца.
Прекланям се пред песента ти -
но се плаша,
че в някоя безлунна нощ,
когато изведнъж ти израстат
орлови нокти и железен клюн,
ще влезеш тихо в романтичната ми стая
и ще изтръгнеш от гърдите ми
размекнатото ми сърце.
—Константин Павлов (Пак за славея)
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Мирослав Янакиев, Българско стихознание. София, 1960, 232 с.
- Яни Милчаков, „Стих и поезия“. София: „Просвета“, 1990, 117 с.
- Рая Кунчева, Стихът като възможност за избор. София: УИ Климент Охридски, 1988, 142 с.
- Рая Кунчева, Метрика, свободен стих, сонет: Стихознанието преди и сега. София: ИК Аура, 2000, 318 с.
- Яни Милчаков, „Българска стихотворна култура (ХVII–ХХ век)“. Варна: Изд. „Словесност“, 2006, 368 с. (ISBN 978-954-356-001-1)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Wells, William Harvey. A Grammar of the English Language: For the Use of Schools. Allen, Morrill, and Wardwell, 1846. с. 199.
- ↑ Camp, Elisabeth. The Poetry of Emily Dickinson: Philosophical Perspectives. Oxford University Press, 2021-01-18. ISBN 978-0-19-065122-0. с. 127.
- ↑ Greene, Roland, Cushman, Stephen, Cavanagh, Clare. The Princeton Encyclopedia of Poetry and Poetics. Princeton University Press, 2012-08-26. ISBN 978-0-691-15491-6. с. 522-25.
- ↑ Hartman, Charles O. Verse: An Introduction to Prosody. John Wiley & Sons, 2015-03-30. ISBN 978-0-470-65600-6. с. 168.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Gosse, Edmund William (1911). „Verse“. Encyclopædia Britannica. Vol. 27 (11th ed.). pp. 1041–1047.
|