Станос (дем Аристотел)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Станос.
| Станос Στανός | |
| — село — | |
  Станос  Станос  Станос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Аристотел |
| Географска област | Мадемохория |
| Надм. височина | 522 m |
| Население | 829 души (2001 г.) |
| Покровител | Хайдо Станоска |
| Станос в Общомедия | |
Станос или Стано (на гръцки: Στανός) е село в Република Гърция, част от дем Аристотел, област Централна Македония, с 859 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Станос е село в историко-географската област Мадемски села (Мадемохория). Разположено е в североизточната част на Халкидическия полуостров, в планината Пиявица (Стратонико), северно от Арнеа (Леригово).[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Станос е гръцко село в Касандренска кааза на Османската империя. Църквата „Въведение Богородично“ е от 1811 година.[2][3] Църквата „Света Неделя“ край селото също е от XIX век.[4] Покровителка на селото е Света Хайдо, новомъченица от османско време, на която е посветена новата църква в селото.[1]
В 1819 година Атанасиос Стагиритис, който вероятно е от Извор, пише в „Ипериотика или история и география на Епир“:
| „ |
Κατά τά Ανατολικά παραθαλάσσια τῆς Μακεδονίας, ὅπου ἦταν ἡ χώρα Χαλκιδική καλουμένη, ὠνομάζονται ἔτι κωμοπόλεις, καὶ κῶμαι , καὶ ὄρη, καὶ ἄλλα τοιαῦτα, μὲ ὀνόματα Βουλγάρων · Ἴσβουρος, Στανὸς , Νιβοσέλον καὶ λοιπά · σώζονται καὶ τινὲς λέξεις, καὶ τρα ξούδια εἰς γλῶσσαν ἑλληνικὴν, περιέχοντα ὀνόματα Βουλγάρων · εὑρίσκονται καὶ ὀνόματα τινῶν ἀρχαίων ἐγκατοίκων Βουλγάρων Ψυχή Βουλγάρου ὅμως ἤδη δὲν ὑπάρχει , καθὼς εὑρίσκονται περὶ τὴν Θεσσαλονίκην καὶ ἀλλαχου , οὔτε ἄλλου ἔθνες , ούτε γλώσσης , ἐκτὸς τινῶν Λατινικῶν , μανίκια , κολίγας , και τινων ἄλλων . Ἐκ τούτων οὖν φαίνεται ὅτι ἦσαν καί ἐκεῖ Βούλγαροι ἐγκάτοικοι, πλήν ἐξελληνίσθησαν, ἀναγκαζόμενοι μά λιςα ὑπὸ τῆς ̓Εκκλησίας, καὶ τῶν ἐκεῖ ἐθίμων · ἐπειδὴ δὲν εἶχον ὄντε ̔Ιερᾶς ὄντε ἐκκλησιαςικὰ βιβλία εἰς τὴν γλῶσσαν αὐτῶν. По източното крайбрежие на Македония, където е била областта наречена Халкидики, някои паланки, и села, и планини и всякакви подобни, носят български имена: Исвурос, Станос, Новоселу и други. Оцелели са и някои думи и песни на гръцки език, съдържащи имената на българи. Намират се и имена на старите жители българи. Но няма жива душа българин, както се намират около Солун и на други места, нито от някой друг народ или език освен латински - μανίκια [ръкав], κολίγας [колега] и малко други. От всичко това изглежда, че е имало там жители българи, вече погърчени, принудени от Църквата и[5] тамошните обичаи, тъй като те нямаха свещеници, нито църковни книги на своя език.[6] |
“ |
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Станос (Stanos), Ардамерска епархия, живеят 900 гърци.[7] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Стано (Стенос) живеят 550 жители гърци християни.[8]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стано (Стенос) (Stano Stenos) има 500 гърци.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1912 година, по време на Балканската война, в Станос влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Стакудзила[10] | Στάκου Τζίλα | Аркудорема | Άρκουδόρεμα[11] | името на Холомонда край Станос[10] |
| Бара[10] | Μπάρα | Стени | Στενή[11] | възвишение в Пиявица на СИ от Станос (630,7 m)[10] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Станос
- Хайдо Станоска (около 1806 - 1876), новомъченица
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Στανός // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 18 юни 2014.
- ↑ Πολιτιστικός Σύλλογος Στανού Χαλκιδικής: Γιορτάζει αύριο η εκκλησία μας, γιορτάζει και το χωριό // ΕΡΓΟΧΑΛΚΙΔΙΚΗΣ, 21 ноември 2013. Посетен на 5 юни 2014.
- ↑ Ἱερὰ Μητρόπολις Ἱερισσοῦ, Ἁγίου Ὄρους καὶ Ἀρδαμερίου // Οικουμενικόν Πατριαρχείον. Посетен на 5 юни 2014.
- ↑ ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 7 юни 2014.
- ↑ Ηπειρωτικά : Ήτοι Ιστορία και Γεωγραφία της Ηπείρου παλαιά τε και νέα, και βίος του Πύρρου. / Συλλεχθέντα εκ πολλών Συγγραφέων και παραφρασθέντα εις την απλουστέραν Ελληνικήν γλώσσαν, υπό Αθανασίου του Σταγειρίτου Καθηγητού της Ελληνικής Γλώσσης εν τη εν Βιέννη της Αουστρίας Καισαροβασιλική Ακαδημία των Ανατολικών Γλωσσών. Εν Βιέννη της Αουστρίας, Εν τη Τυπογραφία του Ιωάν. Βαρθ. Τσβεκίου,, 1819. σ. 352. (на гръцки)
- ↑ Ηπειρωτικά : Ήτοι Ιστορία και Γεωγραφία της Ηπείρου παλαιά τε και νέα, και βίος του Πύρρου. / Συλλεχθέντα εκ πολλών Συγγραφέων και παραφρασθέντα εις την απλουστέραν Ελληνικήν γλώσσαν, υπό Αθανασίου του Σταγειρίτου Καθηγητού της Ελληνικής Γλώσσης εν τη εν Βιέννη της Αουστρίας Καισαροβασιλική Ακαδημία των Ανατολικών Γλωσσών. Εν Βιέννη της Αουστρίας, Εν τη Τυπογραφία του Ιωάν. Βαρθ. Τσβεκίου,, 1819. σ. 353. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 35. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 210 – 211. (на френски)
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||
