Спомагателен кораб
Спомагателен кораб, също снабдителен кораб или подсигуряващ кораб, е влизащ в състава на военноморския флот (военноморски сили) военноморски или рейдов плавателен съд (кораб), предназначението на който е осигуряване на действията на силите на флота във военно и мирно време. Спомагателните съдове могат да бъдат специално построени за целта или преоборудвани такива кораби или съдове[1].
Като правило, спомагателните съдове носят флага за спомагателен съд или държавния флаг. Могат да се управляват или от командир (офицер), или капитан от гражданския флот[1].
Морски спомагателни съдове
[редактиране | редактиране на кода]Морските спомагателни съдове се делят на[1]:
- Съдове за подсигуряване на бойната подготовка, изпитание на оръжието и техниката;
- Съдове за медицинско подсигуряване, радиационна безопасност и химическа защита;
- Съдове за навигационно и хидрографско подсигуряване;
- Транспортни спомагателни съдове;
- Съдове за аварийно-спасително подсигуряване;
- Съдове на техническото подсигуряване;
- Съдове за подсигуряване на базирането на корабите и оборудване на театрите на бойни действия.
Съдовете за подсигуряване на бойната подготовка, изпитание на оръжието и техниката са предназначени за обозначаване на цели при изпълняване на бойните упражнения с използване на оръжие, тренировките на личния състав, провеждането на изпитания на бойните средства, изследването на енергетичните установки, двигателите и конструктивните възли. Към тези съдове се отнасят: учебните съдове, съдовете-мишени и катерите-мишени, катерите – водачи на мишени, опитните съдове и други[1].
Съдовете за медицинско подсигуряване, радиационна безопасност и химическа защита са предназначени за транспортиране на ранените и поразени членове на личния състав, оказването им на медицинска помощ, дезактивация и дегазация на бойните кораби и съдове. Към тези съдове се отнасят: съдовете болници, санитарните транспорти, съдовете за радиационен контрол, дегазационните съдове, съдовете за радиационно и химическо разузнаване и други[1].
Съдовете за навигационно и хидрографско подсигуряване са предназначени за извършване на изследвания на световния океан, оборудването на морските и океанските театри на военни действия с навигационните средства за подсигуряване на безопасността на мореплаването. Към тези съдове се отнасят: океанографските съдове, хидрографските съдове, плаващите фарове[1].
Транспортните спомагателни съдове са предназначени за доставка и предаване на бойните кораби в пунктовете на базиране и в открито море на различни видове оръжие, гориво, вода, продоволствие и други материални средства. Към тези съдове се отнасят: корабите за комплексно снабдяване, морските транспорти на въоръжение, сухогрузните съдове, рефрижераторите, водоналивните съдове, танкерите и други[1].
Съдовете за аварийно-спасително подсигуряване са предназначени за оказване на помощ на корабите, съдовете и летателните апарати, търпящи бедствие, а също за изпълнение на съдоподемни и подводно-технически работи. Към тези съдове се отнасят спасителните съдове, съдоподемните съдове и други[1].
Съдовете на техническото подсигуряване са предназначени за провеждане на ремонтно-възстановителни работи на корабите (съдовете) в пунктовете на базиране и в открито море, контролни проверки на състоянието на физичните полета на корабите (съдовете), размагнитването им и решаване на други задачи по техническото им подсигуряване. Към тези съдове се отнасят: плаващите кораборемонтни заводи, плаващите работилници, съдовете за контрол на физически полета на корабите, съдовете за размагнитване и други[1].
Съдовете за подсигуряване на базирането на корабите и оборудване на театрите са предназначени за подсигуряване на комуникациите на маневрените пунктове за базиране, провеждане на корабите и съдовете през ледове, полагане на подводни кабели, буксировка на корабите (съдовете) и изпълнение на други задачи. Към тези съдове се отнасят: съдовете за свръзка, ледоразбивачите, кабелните съдове, морските буксири[1].
Рейдови спомагателни съдове
[редактиране | редактиране на кода]Основно предназначение на рейдовите спомагателни съдове са снабдяването, ремонта, техническото подсигуряване и осигуряването носенето на службата на корабите в основните им пунктове на базиране, в заливи и на рейдовете. Към рейдовите спомагателни съдове се отнасят[1]:
- Рейдовите транспортни съдове;
- Рейдовите съдове и средства за техническо подсигуряване;
- Рейдовите съдове за подсигуряване базирането на корабите и оборудване на театъра.
Към рейдовите транспортни съдове се отнасят пътническите, маршрутни и работни катери, рейдови баржи, рейдови фериботи; към рейдовите съдове и средства за техническо подсигуряване – рейдовите плаващи работилници, рейдовите съдовете за размагнитване, големите, средните и малките плаващи докове, рейдовите съдове – електростанции и други; към рейдовите съдове за подсигуряване на базирането на корабите и оборудването на театъра – свързочните катери, рейдовите буксири, рейдовите ледоразбивачи, килектори и т.н.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Военно-морской словарь. ISBN 5-203-00174-X.
- Вспомогательные суда //Вавилон – „Гражданская война в Северной Америке“ / [под общ. ред. Н. В. Огаркова]. – М.: Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1979. – 654 с. – (Советская военная энциклопедия: [в 8 т.]; 1976 – 1980, т. 2).
- Суда снабжения //Радиоконтроль – Тачанка / [под общ. ред. Н. В. Огаркова]. – М.: Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1980. – 693 с. – (Советская военная энциклопедия: [в 8 т.]; 1976 – 1980, т. 7).
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Судно обеспечения“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |