Направо към съдържанието

София Баварска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името София Баварска.

София Баварска
Sophie von Bayern
ерцхерцогиня на Австрия
Портрет от Йозеф Карл Щилер, 1832 г.
Портрет от Йозеф Карл Щилер, 1832 г.

Родена
София Федерика Доротея Вилхелмина Баварска
Починала
28 май 1872 г. (67 г.)
ПогребанаИмператорска крипта, Виена, Австрия

Управление
Други титлибаварска принцеса
Герб
Семейство
РодВителсбахи по рождение
Хабсбург-Лотаринги по брак
БащаМаксимилиан I Йозеф (Бавария)
МайкаКаролина Баденска
Братя/сестриМаксимилиан Йозеф Баварски
Елизабет-Лудовика Баварска
Амалия-Августа Баварска
Мария Анна Баварска
Мария Лудовика Баварска
Максимилиана Йозефина Баварска
Природениː
Лудвиг I Баварски
Августа-Амалия Баварска
Амалия Мария Баварска
Каролина Августа Баварска
Карл Теодор Баварски
СъпругФранц Карл Австрийски (4 ноември 1824)
ДецаФранц Йосиф Карл
Фердинанд Максимилиан I
Карл Лудвиг Йосиф
Мария Анна Каролина
Лудвиг Виктор
София Баварска в Общомедия

Принцеса София Федерика Баварска (на немски: Princess Sophie of Bavaria), родена София Федерика Доротея Вилхелмина Баварска (на немски: Sophie Friederike Dorothea Wilhelmine von Bayern, 27 януари 1805, дворец Нимфенбург, Мюнхен, Кралство Бавария28 май 1872, Виена, Австро-Унгария), е баварска принцеса и чрез брак австрийска ерцхерцогиня – майка на австро-унгарския император Франц Йосиф и на мексиканския император Максимилиан I. Изключително амбициозна жена, тя притежава главна заслуга за възцаряването на най-големия ѝ син на австрийския престол и дълги годни диктува правилата в двора на Хабсбургите.

Йозеф Карл Щилер, Портрет на най-малките дъщери на Максимилиан Баварски (София, Мария и Федерика), 1822 г.

София е дъщеря на баварския крал Максимилиан I Йозеф Баварски (1756 – 1825) и на втората му съпруга Каролина Баденска (1776 – 1841). Има един брат и пет сестри:

Има и двама полубратя (сред които Лудвиг I, крал на Бавария) и три полусестри (сред които Каролина Шарлота Августа, императрица на Австрия) от първия брак на баща си.

София е родена на 25 януари 1805 г. в Мюнхен като принцеса София Фредерика Доротея Вилхелмина Баварска. Говори се, че е любимата дъщеря на баща си, въпреки че е по-привързана към майка си, която обича силно. Обожава близначката си Мария Анна и е много близка с всичките си сестри.

На 4 ноември 1824 г. се омъжва за ерцхерцог Франц Карл Австрийски, син на австрийския император Франц II и брат на император Фердинанд I. Нейната полусестра по бащина линия Каролина Августа Баварска е съпруга на овдовелия баща на младоженеца Франц II от 1816 г. Император Франц II наистина харесва София.

Въпреки че тя няма много общо със съпруга си, е грижовна и предана съпруга на Франц Карл, който я обича и уважава.[1] Ражда му шест деца. За разлика от него е привързана към всичките си деца, особено към Франц Йосиф, както и към Фердинанд Максимилиан, който е нейният любим син. Тя има репутацията на волева и авторитарна по природа жена, но също така е известна като общителна личност, отдадена на семейството си и на Хабсбургската империя.[1] Харесва дворцовия живот, танците, изкуството и литературата, конната езда.[2]

Нейната амбиция да постави най-големия си син на австрийския престол е постоянна тема в австрийската политика.[3] По онова време е наричана „единственият мъж в двора“.[4] По време на Австрийската революция от 1848 г. убеждава своя слабохарактерен съпруг да се откаже от правата си върху трона в полза на сина им Франц Йосиф.[5] След възкачването на Франц Йосиф София става движещата сила на управлението.

В исторически план е запомнена с враждебното си отношение към снаха си Елизабет Баварска (Сиси), която е и нейна племенница – дъщеря на сестра ѝ Мария Лудовика. Елизабет пък мрази София заради взискателността ѝ и заради факта, че отнема децата ѝ, за да ги възпита, но няма доказателства, че София е хранила същите чувства към Сиси, тъй като обикновено я описва доста позитивно в дневника и писмата си.[2] Въпреки това София има по-добри отношения с другите си снахи и е грижовна свекърва на ерцхерцогиня Мария Анунциата.

Тя също така е известна с близките си отношения с Наполеон II, който живее в австрийския двор като херцог на Райхщад. Има слухове за връзка помежду им,[2] Има дори подозрение, че синът ѝ Максимилиан, роден две седмици преди смъртта на Райхщат през 1832 г., всъщност е негово дете. Тези твърдения никога не са потвърдени, но е сигурно, че София и Наполеон са били много добри приятели и че смъртта му я е засегнала много. Твърди се, че след смъртта му тя става твърдата и амбициозна жена, описана в белетристиката и филмите.

През по-голямата част от живота си си води подробен дневник, който разкрива много за живота на австрийския двор.[2] Тя е дълбоко засегната през 1867 г. от екзекуцията в Мексико на втория ѝ син Максимилиан. Така и не се възстановява от този шок и се оттегля от обществения живот. Умира от пневмония през 1872 г. на 67-годишна възраст.

Йозеф Карл Щилер, Ерцхерцогиня София със сина си ерхцхерцог Франц Йосиф, 1830-те г.

∞ 4 ноември 1824 г. за ерцхерцог Франц Карл Австрийски, син на австрийския император Франц II и Мария-Тереза Бурбон-Неаполитанска, от когото има четири сина и една дъщеря:

  • Трилогия романтични филми за живота на Сиси, режисирани от Ернст Маришка, с участието на Роми Шнайдер като Сиси и Вилма Дегишер като София: Sissi (1955), Sissi – Die Junge Kaiserin (1956) („Сиси – младата императрица“) и Sissi – Schicksalsjahre Einer Kaiserin (1957) („Сиси – съдбовните години на една императрица“). Forever My Love („Завинаги моя любов“) е съкратена версия, като трите филма са монтирани в един пълнометражен филм, дублиран на английски език. София е представена като смразяващо строгата свекърва на младата императрица. Стереотипът за София като злодейка изглежда се разпространява от тези филми.
  • Британски телевизионен минисериал от 1974 г. Fall of Eagles („Падането на орлите“), в ролята: Памела Браун.
  • Mayerling („Майерлинг“), балет от 1978 г. на Кенет Макмилан, който представя София в малко по-симпатична светлина.
  • Мюзикъл Elisabeth („Елизабет“) от 1992 г. на Майкъл Кунце за живота на императрица Елизабет, където София е представена като злонамерена интригантка, който се стреми да съсипе живота на снаха си с всички възможни средства, въпреки че по-нови продукции донякъде смекчават нейния характер с допълнителни сцени и песен, които дават повече представа за сложните мотивации и личността на София.
  • Френски телевизионен филм от 2004 г. Sissi, l'impératrice rebelle („Сиси – иператрицата бунтарка“), в ролята: Стефан Одран.
  • Sisi („Сиси“), минисериал от две части, премиерно по европейската телевизия през 2009 г., в немско, австрийско и италианско партньорство, в ролята; Мартина Гедек. София е изобразена по-балансирано.
  • Минисериал на Нетфликс от 2022 г. Die Kaiserin („Императрицата“), в ролята: от Мелика Форутан.
  1. а б Ehrlich, Anna, Bauer, Christa. Erzherzogin Sophie: Die starke Frau am Wiener Hof. Wien, Amalthea Signum Verlag, 2016. ISBN 978-3-99050-024-8. OCLC 932029774.
  2. а б в г Bled, Jean-Paul. Sophie de Habsbourg: L'impératrice de l'ombre. Paris, Perrin, 2018. ISBN 978-2-262-06539-3. OCLC 1023604752.
  3. Van der Kiste, John. Emperor Francis Joseph: Life, death and the fall of the Hapsburg Empire. Thrupp, Stroud, Gloucestershire, Sutton, 2005. ISBN 0-7509-3787-4. OCLC 58554150.
  4. Archduchess Sophie: the 'only man' at court? // Die Welt der Habsburger. Посетен на 2023-01-05. (на английски)
  5. McAllen, M.M. Maximillian and Carlota. Trinity University Press, April 2015. ISBN 978-1-59534-263-8. с. 22.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Princess Sophia of Bavaria в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​