Сотирак Коджаманов

Сотирак Коджаманов
Σωτήριος Γκοτζαμάνης
	Сотирак Коджаманов Σωτήριος Γκοτζαμάνης
гръцки политик
Роден	1884 г. Енидже Вардар, Османска империя
Починал	28 ноември 1958 г. (74 г.) Атина, Гърция
Политика
Партия	Народна партия
	Депутат
	(декември 1915 – 1917) (1920 – 1923) (1923 – 1926) (1926 – 1928) (1928 – 1929) (1929 – 1932) (1932 – 1933) (1933 – 1935) (1935 – 1936) (1936 – 1946)

Сотир (Сотирак) Коджаманов (на гръцки: Σωτήριος Γκοτζαμάνης, Сотириос Годзаманис) е гръцки лекар, общественик и политик от български произход. След Балканските войни (1912 – 1913) е непрекъснато народен представител в гръцкия парламент от 1915 година до 40-те години на XX век и два пъти министър при Цалдарис (1932 – 1933) и при Цолакоглу и Логотетопулос (1941 – 1943).

Биография

Ранни години

Сотирак Коджаманов е роден през 1885 година в град Енидже Вардар, тогава в Османската империя, в семейството на Петър Коджаманов, който е един от видните ръководители на гръцката община. Сотирак Коджаманов получава образованието си в гръцко училище в града и в Солун, след което самият той става гръцки учител в Енидже Вардар и в гръцката солунска гимназия. През 1909 година с гръцка държавна стипендия завършва медицина в Падуа, Италия и практикува медицина в Енидже Вардар и Солун. Същевременно започва да пише статии с политическа насоченост в местните гръцки вестници.^[1]

След Балканските войни (1912 – 1913) се установява в Солун и започва да развива политическа дейност.

Ранна политическа кариера

През 1918 година се застъпва за жителите на Куфалово, чийто роднини са дезертирали от гръцката в българската армия и не позволява те да бъдат измъчвани.^[2] Куфаленецът Никола Кривопетров си спомня за Сотирак Коджаманов:

„

В Пазар имаше един доктор Сотирак Коджаманов от царската партия. Той беше родом от Куфалово, ама се беше изучил в гръцки училища и му беше по-удобно да се бърка с гъркоманите...^[3]

“

Назначен е за социален министър в правителството на Панагис Цалдарис от 4 ноември 1932 до 16 януари 1933 година.^[4]

Янис Стефанидис пише:

„

Антивенизелизмът представлява основната политическа изява на славофоните. Антивенизелистки патрони като Годзаманис, при удобен случай не се колебаят да прибягват до квазирасова полемика в усилията си да се представят като единствената ефективна защита срещу натиска на венизелистката администрация и антагонизма на бежанците.^[5]

“

През Втората световна война

Финансов министър е в колаборационисткото правителство на генерал Георгиос Цолакоглу от 1941 до 1944 година.^[6] Напуска Гърция с изтеглящите се германски войски и е задочно осъден на смърт за предателство в Гърция.

След Втората световна война

По-късно получава амнистия и се завръща в Гърция. През 1954 година се кандидатира за кмет на Солун. Умира на 28 ноември 1958 година в Атина, след което е погребан в Солун.^[7]^[8]

Трудове

Κοινωνικαί τάξεις και πολιτικά κόμματα (1923)
Η Πανελλήνιος Ιδέα ως δυναμικόν στοιχείον εν τη ιστορία του τετάρτου αιώνος π.Χ. (1940)
Το Μακεδονικόν ζήτητμα (Αγών κατά της αυτονομήσεως) (ανατύπ. 1943)
Εθνικά ζητήματα: Μακεδονία και μειονότητες, γλωσσικαί μειονότητες, ξενικαί βλέψεις (1954)
Κατοχικόν δάνειον και δαπάναι Κατοχής (1954)

Източници

Γκοτζαμάνης, Σωτήριος. Κατοχικόν δάνειον και δαπάναι Κατοχής. Θεσσαλονίκη, 1954. Архив на оригинала от 2016-06-25 в Wayback Machine.

Μαρκέτος, Σπύρος. Πώς φίλησα τον Μουσσολίνι! Τα πρώτα βήματα του ελληνικού φασισμού. Αθήνα, Βιβλιόραμα, 2006. ISBN 978-960-8087-52-1. с. 95–96, 146.

Marchetos, Spyros. A Slav Macedonian Greek Fascist? Deciphering the Ethnicophrosyne of Sotirios Gotzamanis. Scribd, 2009. с. 1–30. Посетен на 2016-03-16. Aναπαραγωγή από το Spotlights on Russian and Balkan Slavic Cultural History. Μόναχο-Βερολίνο, Sagner, 2009. ISBN 978-3-86688-070-2. с. 67–96.

Μιχαηλίδης, Ιάκωβος. Σωτήριος Γκοτζαμάνης: ο άνθρωπος, ο πολιτικός, ο μύθος. Θεσσαλονίκη, Βάνιας, 2001. ISBN 978-000-288041-1.

Απεβίωσεν ο Σ. Γκοτζαμάνης (pdf) // Μακεδονία (29 Νοεμβρίου 1958). с. 1.

Εκηδεύθη την Κυριακήν ο Σωτήριος Γκοτζαμάνης δαπάναις της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών (pdf) // Μακεδονία (2 Δεκεμβρίου 1958). с. 7.

Бележки

↑ Spyros, Marchetos. A Slav Macedonian Greek Fascist? Deciphering the Ethnicophrosyne of Sotirios Gotzamanis, в: Spotlights on Russian and Balkan Slavic Cultural History. Munich-Berlin, Sagner, 2009. с. 67 - 96.
↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр. 170 – 172, 193
↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.158
↑ Γενική Γραμματεία της Κυβέρνησης
↑ Stefanidis, Yannis D. Inter-War Macedonia // Modern and Contemporary Macedonia, vol. II, 80. Посетен на 2 юни 2013 г.
↑ Γενική Γραμματεία της Κυβέρνησης
↑ Μακεδονία, Εκηδεύθη την Κυριακήν ο Σωτ. Γκοτζαμάνης δαπάναις της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, 2 Δεκεμβρίου 1958.^{[неработеща препратка]}
↑ Μακεδονία, Απεβίωσεν ο Σ. Γκοτζαμάνης, 29 Νοεμβρίου 1958.^{[неработеща препратка]}

[Spyros-1] Spyros, Marchetos. A Slav Macedonian Greek Fascist? Deciphering the Ethnicophrosyne of Sotirios Gotzamanis, в: Spotlights on Russian and Balkan Slavic Cultural History. Munich-Berlin, Sagner, 2009. с. 67 - 96.

[2] Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр. 170 – 172, 193

[3] Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.158

[4] Γενική Γραμματεία της Κυβέρνησης

[5] Stefanidis, Yannis D. Inter-War Macedonia // Modern and Contemporary Macedonia, vol. II, 80. Посетен на 2 юни 2013 г.

[6] Γενική Γραμματεία της Κυβέρνησης

[7] Μακεδονία, Εκηδεύθη την Κυριακήν ο Σωτ. Γκοτζαμάνης δαπάναις της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, 2 Δεκεμβρίου 1958.^{[неработеща препратка]}

[8] Μακεδονία, Απεβίωσεν ο Σ. Γκοτζαμάνης, 29 Νοεμβρίου 1958.^{[неработеща препратка]}

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]