Сергей Булгаков

Сергей Булгаков
	Сергей Булгаков
руски философ
Роден	16 юни 1871 г. (стар стил) Ливни, Русия
Починал	13 юли 1944 г. (73 г.) Париж, Германска окупация на Франция
Погребан	Руско гробище в Сент Жьоневиев де Боа, Франция
Религия	православие
Националност	Русия; Франция
Учил в	Юридически факултет на Московския държавен университет
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на XX век
Интереси	Теология
Идеи	Софиология
Повлиян	Николай Бердяев, Владимир Соловьов, Лев Шестов
	Сергей Булгаков в Общомедия

Сергей Николаевич Булгаков е изтъкнат руски-френски философ, богослов и икономист, един от представителите на руския философско-религиозен ренесанс от началото на XX век наред с Владимир Соловьов, Николай Бердяев, Павел Флоренски, Лев Карсавин, Семьон Франк и други.

Биография

Роден е на 16 юни 1871 година (стар стил) в Ливни, Русия. Детството си прекарва из родните си места в Орловска област на Русия, където в Орел завършва духовна семинария. Магистърска степен получава в Юридическия факултет на Московския университет и през 1901 г. е избран за редовен професор в Киевския политехнически институт. През 1906 година се завръща в Москва като частен доцент в Московския университет. Избран е за депутат в Държавната дума, където обаче не играе съществена роля.

След Октомврийската революция през 1918 година приема свещенически сан. Комунистическият режим принуждава Булгаков да емигрира и след кратък престой в Истанбул и Прага, през 1925 година той се заселва трайно във Франция и през 1925 госина вече е професор в Православния руски богословски институт в Париж, който се намира под юрисдикцията на Руската православна църква зад граница.

Умира на 13 юли 1944 година в Париж на 73-годишна възраст.

Развитие на философските възгледи

Още като ученик в семинарията Булгаков преживява религиозна криза и започва да се увлича от марксизма и по специално в частта му, засягаща политическата икономия. В пространната си дисертация „Капитализмът и земеделието“, той защитава универсалността на марксическите стопански закони. Постепенно обаче започва да възприема това учение като несъстоятелно и под въздействието на религиозни мислители като Владимир Соловьов, Фьодор Достоевски и Лев Толстой, както и при анализа на гносеологията на Имануел Кант, се връща към религиозния светоглед. В произведението си „Християнският социализъм“ (1903) все още се опитва да съгласува двете идеологически концепции – религиозната и марксическата, но скоро изоставя този подход и окончателно се завръща към религиозното мислене. В „Двата града“ (1911) той вече открито се противопоставя на марксическия материализъм. Моралните и интелектуалните етапи, които е преминал по този път, описва в сборника „От марксизъм към идеализъм“ (1904).

Централно място в зрелите възгледи на Булгаков заема софиологията, която разработва в многообразните ѝ аспекти – от икономическите теории до мистическите и съзерцателни умозрения. Булгаков възприема София като „идеална основа на света“, „световна душа“, „нетварен вечен образ“. Онтологичното единство на света се съдържа в метафизически непрекъснатото му изпълване със София. Сам по себе си светът е вторичен и не е тъждествен с Бога, но при все това притежава собствена божественост, която е тварната София. Човек е също така осъществяване на София, както и всеки друг феномен – обществото, икономиката, историята. Софиологическите възгледи на Булгаков са вече окончателно оформени в „Светлина невечерна“ (1917), развиват се в по-късните му произведения „Ипостас и ипостасност“ (1925), „Неизгарящата къпина“ (1927), „Глави за троичността“ (1928). Окончателната им разработка е в трилогията, наричана още условно „София – Премъдрост Божия“, съдържаща произведенията „Агнец Божий“ (1933 г.), „Утешителят“ (1936) „Невестата на Агнеца“ (1945).

Софиологическото учение на Булгаков е осъдено през 1935 година от Московската патриаршия, но възникналият „спор за София“ и до днес не е намерил окончателно решение в богословските среди.

Библиография

Карл Маркс като религиозен тип. Пловдив, 1909
Принципите на християнската етика и политическата икономия. Пловдив, 1909
Първото християнство и най-новият социализъм. София, 1910
За особеното религиозно призвание на нашето време. In: Нова ераб 1924. N. 1, 6 – 13
Поседуjе ли православлье спольашньи ауторитет догматске непогрешивости? In: Хришħански живот, 1925. N. 4, 149 – 162
Евхаристическият догмат. In: Народен страж, 1931. N. 3, 9 – 11; N. 4, 8 – 11; N. 6, 11 – 13; N. 8, 10 – 11; N. 9, 8 – 10; N. 15, 8 – 10; N. 16, 7 – 8; N. 17, 9 – 11
(Fragment) Православлье и држава. In: Светосавлье, 1933. N. 1, 29 – 36
(Fragment) Православлье и економски живот. In: Светосавлье, 1933. N. 2, 57 – 65
Творческият лик на църквата. In: Народен страж, 1933. N. 3, 9 – 10
Власт над светом. In: Хришħанска мисао, 1934. N. 7/8, 104 – 106
Црква и култура. In: Хришħанска мисао, 1935. N. 7/8, 17 – 20; in: Теоложки погледи, 1977. N. 4, 197 – 203
Хришħанство и социjално питанье. In: Православна мисао, 1959. N. 1, 61 – 75
Разговор имеħ у Бога и човека. In: Православна мисао, 1967. N. 1/2, 47 – 68

Външни препратки

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Сергей Николаевич Булгаков.

На руски език

На английски език