Направо към съдържанието

Сезон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Картината „A Masque for the Four Seasons“ от Уолтър Крейн като алегория на четирите сезона

Сезоните (пролет, лято, есен, зима) са установени отдавна деления на годината на периоди в съответствие с видимото движение на Слънцето по звездното небе и сезонните изменения в природата. Смяната на годишните времена (сезоните) е вследствие на това, че оста на въртенето на Земята е наклонена към плоскостта на земната орбита (еклиптиката) под ъгъл от 66°33′. При движението на Земята около Слънцето оста се премества почти строго паралелно на самата себе си и поради това през цялата година се оказва наклонена по направление на Слънцето, ту със северния, ту с южния си край, които краища съответстват на полюсите на Земята. При това преместване Слънцето силно нагрява и осветява ту Северното, ту Южното полукълбо на Земята, вследствие на което лятото в Северното полукълбо съвпада със зимата в Южното и обратно.[1]

Началото на всеки сезон в астрономията се определя от видимото движение на Слънцето по небесната сфера. За начало на пролетта в Северното полукълбо се счита момента, когато центърът на Слънцето, движейки се по еклиптиката и преминавайки от Южното полукълбо в Северното (на 20 или 21 март), пресича небесния екватор в пролетната равноденствена точка. В това време по цялата Земя (освен района на полюсите) денят е равен на нощта, на екватора Слънцето преминава на пладне през зенита си, започва да изгрява на Северния полюс и залязва под хоризонта на Южния полюс.[1]

В момента на началото на лятото в Северното полукълбо (21 или 22 юни) Слънцето преминава през най-северната тока на еклиптиката (токата на лятното слънцестоене). В Северното полукълбо на Земята по това време е най-дългия ден, а в Южното – най-дългата нощ. В този ден Слънцето преминава на пладне през зенита си над Северната тропична окръжност, докосва в полунощ хоризонта на Северната полярна окръжност, но не залязва и не изгрява на юг от Южната полярна окръжност.[1]

В момента на началото на есента в Северното полукълбо (23 септември) Слънцето вторично пресича екватора (в токата на есенното равноденствие) и преминава от Северното полукълбо в Южното. По това време навсякъде по Земята денят отново е равен на нощта. На земния екватор Слънцето на пладне преминава през своя зенит, скрива се под хоризонта на Северния полюс и се появява на Южния.[1]

Зимата в Северното полукълбо започва (21 или 22 декември), когато Слънцето преминава през най-южната точка на еклиптиката (точката на зимното слънцестоене). В Северното полукълбо на Земята в това време е най-късия ден, а в Южното – най-късата нощ. В този ден Слънцето преминава на пладне през зенита си над Южната тропична окръжност, на Северната полярна окръжност въобще не изгрява, а на Южната полярна окръжност не залязва и само докосва хоризонта в полунощ. Северно от Северната полярна окръжност започва непрекъсната полярна нощ, а южно от Южната полярна окръжност – непрекъснат полярен ден.[1]

Елипсовидната форма на земната орбита обуславя неравномерното движение на Земята около Слънцето, поради което сезоните имат различна продължителност. Земята е най-близо до Слънцето в началото на януари, когато тя преминава през своя перихелий, и тогава нейното движение е най-бързо. Поради това зимата в Северното полукълбо има най-малка, а лятото – най-голяма продължителност от всичките четири сезона. Понастоящем в Северното полукълбо пролетта продължава приблизително 92,8 денонощия, лятото – 93,6, есента – 89,8 и зимата – 89,0 денонощия, които събрани общо съставляват 365,2422 денонощия (т.н. тропическа година). Различието между най-голямото и най-малкото разстояние между Земята и Слънцето при движението ѝ по своята орбита е сравнително малко, вследствие на което изменението на количеството слънчева топлина, получавана от Земята, практически не оказва влияние върху на съответните сезони в Северното и Южното полукълбо.[1]