Самуил (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Самуил.
| Самуил | |
 | |
  Самуил  Самуил | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1538 души[1] (15 март 2024 г.) 112 души/km² |
| Землище | 13,731 km² |
| Надм. височина | 501 m |
| Пощ. код | 7454 |
| Тел. код | 08477 |
| МПС код | РР |
| ЕКАТТЕ | 65276 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Разград |
| Община – кмет | Самуил Джевдет Азис (ДПС; 2019) |
| Самуил в Общомедия | |
Самуѝл е село в Североизточна България, област Разград, административен център на община Самуил, железопътен възел.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Лудогорското плато сред Самуилските възвишения. През него преминава Железопътна линия 9, Републикански път III-2005 и река Война. В Самуил живеят българи, турци и цигани.
История
[редактиране | редактиране на кода]- Имена
В чест на цар Самуил село Ашиклар е преименувано на Самуил (а гаровото село става Гара Самуил)[2] с МЗ № 2820, обн. 14 август 1934 г.
Гаровото село Гара Самуил и село Самуил се сливат под името Самуил (като тяхната община Гара Самуил се преименува на Самуил) на 17.12.1955 г. [2]
- Железница
С построяването на железопътната линия Варна – Русе през 1866 – 1867 г. малкото дотогава селище получава гара с телеграфна станция с голямо значение за околността.[3] След Освобождението там се заселват много българи. В-к „Свободен гражданин“ съобщава за за некачествено ползване на железопътната линия, довело да застояване на стоки на Ишикларската гара през 1896 г.[4] Възниква гарово селище.
След световните войни започва строежът на първата републиканска жп линия, като свързва гарата с градовете Исперих (1948), Дулово (1960), Алфатар (1969) и Силистра (1974). Тази линия допълнително усилва значението на селото за региона и икономическото му развитие. Така близките села Хърсово, Голяма вода и Богданци се сдобиват със спирки по новопостроената линия, а на гара Самуил се прави връзка с влаковете в 3 направления – Силистра, Варна и Русе.
Стопанство
[редактиране | редактиране на кода]Основна икономическа роля за селото и общината играе транспортната инфраструктура.
Водещ отрасъл е селското стопанство с приблизително 54 % от площите в общината, засети със зърнени култури. Добивите от пшеница и ечемик са над средните за страната[5].
Водещи предприятия в селото и общината са: вагоноремонтен завод, предприятие за преработка на растително олио, маслобойна, мелничен цех и млекопреработвателни предприятия.
Приоритети за развитие на общината са подобряване на инфраструктурата, инвестиции в селското стопанство и качеството на живот в общината.
Религия
[редактиране | редактиране на кода]Религиите, изповядвани в Самуил, са източноправославно християнство и ислям.
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Статуя на патрона на селото цар Самуил, разположена в центъра на селото близо до гарата.
- Гора Колчакова кория[6].
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В селото се провежда ежегоден панаир, който е през първата седмица на септември[7].
Пазарен ден за Самуил е събота.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]Родени в Самуил
- Васил Карадимов (р. 1937), художник.
Работили в Самуил
- Аничка Бочева (1933 – 2012), хореографка
- Христо Килифаревски (1875 – 1973), биолог
- Върбан Килифарски (1879 – 1923), анархист
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Справка за промени в наименованието, вида или административно-териториалната принадлежност на населено място / Самуил (кодове: 18592 за гара Самуил, 65276 за Самуил), Национален регистър на населените места (в сайта на Националния статистически институт, София), 30.12.2022 г.
- ↑ Черно море - дигитално копие - 03/02/1894, No. 92, стр.1
- ↑ „Свободен гражданин“, седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро, ред. Коста Ранков, стр. 3, бр. 10, 02.10.1896 г.
- ↑ rz.government.bg // Архивиран от оригинала на 2019-07-07. Посетен на 2018-10-04.
- ↑ Колчаковска кория, ranica.eu
- ↑ Събор на село Самуил, strannik.bg
| |||||||