Р-7
Р-7 Семёрка | |
Обща информация | |
---|---|
Произход | СССР |
Вид | МКБР, Ракета носител |
Оператори | СССР |
Габаритни характеристики | |
Дължина | 34 м |
Диаметър | 2,95 м |
Степени | 3 |
Технически характеристики | |
Гориво | течно |
Бойна глава | ядрена |
Взривна мощност | 3 – 5 Мт |
Брой бойни глави | 1 |
МОЦ | 2500 – 5000 м |
Обсег | 8800 км |
Р-7 Семёрка в Общомедия |
Р-7 (на руски също Семёрка – буквално седмѝца) е първата междуконтинентална балистична ракета в света. На запад е известна под натовското означение SS-6 Sapwood, а в номенклатурата на ГРАУ – 8K71.
Р-7 е съветска двустепенна ракета с дължина на полета 8000 km, способна да носи 3000 kg полезен товар. Дължината на самата ракета е 33 m, диаметър 2,95 m, тегло 278 t. Първата ѝ степен е снабдена с четири двигателя РД-107, а втората степен – с един двигател РД-108. Няколко стартови комплекса на Байконур и 4 стартови площадки на космодрума Плесецк. Снета е от въоръжение през 1968 г.
Ракетата има множество недостатъци. Огромният полезен товар, предназначен да пренася ранните термоядрени бойни глави, става излишен след разработването на по-леки и малки водородни бомби. Подготовката за изстрелване трае повече от 20 часа, а самата ракета не може да бъде заредена с гориво повече от един ден, заради спецификата на криогенното ѝ гориво. Затова Р-7 е изместена от военна употреба към космически изследвания.
На 4 октомври 1957 година, носен от специално модифицирана ракета Р-7, е изстрелян първият изкуствен спътник „Спътник-1“. С това се бележи първата стъпка на човечеството в космоса.
Създадена е като междуконтинентална балистична ракета от конструкторското бюро на Корольов. Поради техническите си характеристики, без аналог в света при създаването ѝ, и относително сигурната ѝ употреба, Р-7 е използвана като основна ракета носител на СССР в началото на Космическата надпревара със САЩ. Р-7 е използвана при изстрелването на първия апарат към Луната, както и за извеждането на Юрий Гагарин в орбита.
В днешно време се експлоатират следните варианти на ракетата:
- Союз-У;
- Союз-ФГ;
- Союз-2;
- Молния-М – последният и старт е на 30 септември 2010 г. и нейната експлоатация е приключена;
Оператори
[редактиране | редактиране на кода]СССР – Стратегическите ракетни войски на СССР са единственият оператор на Р-7.
Списък на вариантите на ракетите носители от семейството и техните основни разлики
[редактиране | редактиране на кода]Ракета носител | код (индекс по ГРАУ) | първа степен | втора степен | трета степен | четвърта степен | двигател 1-ва степен | двигател 2-ра степен | двигател 3-та степен | двигател 4-та степен | Система на управление | дължина | диаметър | маса |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Спутник | 8К71ПС | Блокове Б, В, Г, Д | Блок А | - | - | РД-107 | РД-108 | - | - | една, аналогова | 29167 | 10300 | 267000 |
Спутник-3 | 8А91 | Блокове Б, В, Г, Д | Блок А | - | - | РД-107 | РД-108 | - | - | една, аналогова | 31000 | 10300 | 269300 |
Полет | 11К59 | Блокове Б, В, Г, Д | Блок А | - | - | РД-107 | РД-108 | - | - | една, аналогова | 30000 | 10300 | 277000 |
Луна | 8К72 | Блокове Б, В, Г, Д | Блок А | Блок Е | - | РД-107 | РД-108 | РД-0105 | - | аналогови: една за А-Д, втора за Е | 33500 | 10300 | 279500 |
Восток | 8К72К | Блокове Б, В, Г, Д | Блок А | Блок Е | - | РД-107 | РД-108 | РД-0109 | - | аналогови: една за А-Д, втора за Е | 38246 | 10300 | 287000 |
Восток-2 | 8А92 | Блокове Б, В, Г, Д | Блок А | Блок Е | - | РД-107 | РД-108 | РД-0109 | - | аналогови: една за А-Д, втора за Е | 38246 | 10300 | 287000 |
Восток-2М | 8А92М | Блокове Б, В, Г, Д | Блок А | Блок Е | - | РД-107 | РД-108 | РД-0109 | - | аналогови: една за А-Д, втора за Е | 38246 | 10300 | 287000 |
Восход | 11К57 | Блокове Б, В, Г, Д | Блок А | Блок И | - | РД-107 | РД-108 | РД-0108 | - | аналогови: една за А-Д, втора за И | 44628 | 10300 | 298400 |
Молния | 8К78 | Блокове Б, В, Г, Д | Блок А | Блок И | Блок Л | РД-107ММ | РД-108ММ | РД-0107 | C1-5400 | аналогови: една за А-Д, втора за И,Л | 43440 | 10300 | 305000 |
Молния-М | 8К78М | Блокове Б, В, Г, Д | Блок А | Блок И | Блок Л | РД-107ММ | РД-108ММ | РД-0110 | C1-5400 | аналогови: една за А-Д, втора за И, Л | 43440 | 10300 | 305000 |
Союз | 11А511 | Блокове Б, В, Г, Д | Блок А | Блок И | - | РД-107 | РД-108 | РД-0110 | - | аналогови: една за А-Д, втора за И | 50670 | 10300 | 308000 |
Союз-Л | 11А511Л | Блокове Б, В, Г, Д | Блок А | Блок И | - | РД-107 | РД-108 | РД-0110 | - | аналогови: една за А-Д, втора за И | 44000 | 10300 | 305000 |
Союз-М | 11А511М | Блокове Б, В, Г, Д | Блок А | Блок И | - | РД-107 | РД-108 | РД-0110 | - | аналогови: една за А-Д, втора за И | 50670 | 10300 | 310000 |
Союз-У | 11А511У | Блокове Б, В, Г, Д | Блок А | Блок И | - | РД-117 | РД-118 | РД-0110 | - | аналогови: една за А-Д, втора за И | 51100 | 10300 | 313000 |
Союз-У2 | 11А511У2 | Блокове Б, В, Г, Д | Блок А | Блок И | - | РД-117 | РД-118 | РД-0110 | - | аналогови: една за А-Д, втора за И | 51100 | 10300 | 313000 |
Союз-ФГ | 11А511ФГ | Блокове Б, В, Г, Д | Блок А | Блок И | - | РД-107А | РД-108А | РД-0110 | - | аналогови: една за А-Д, втора за И | 49476 | 10300 | 305000 |
Союз-2.1а | 14А14 | Блокове Б, В, Г, Д | Блок А | Блок И | - | РД-107А | РД-108А | РД-0110 | - | една, цифрова | 49476 | 10300 | 305000 |
Союз-2.1б | 14А14 | Блокове Б, В, Г, Д | Блок А | Блок И | - | РД-107А | РД-108А | РД-0124 | - | една, цифрова | 49476 | 10300 | 311000 |
Союз-2.1в | 14А15 | Блок А | Блок И | - | - | НК-33 РД-110Р | РД-0124 | - | - | една, цифрова | 44000 | 3000 | 158000 |
Спутник
[редактиране | редактиране на кода]Всъщност е междуконтиненталната балистична ракета (МБР) Р-7 със свалена бойна глава. Тази ракета извежда в орбита първият изкуствен спътник в света Спутник-1 и първото живо същество кучето Лайка. Вариантът 8А91 се различава от базовия 8К71ПС по двигателите, които са с увеличен специфичен импулс, използвана е за извеждането на Обект Д. Този вариант е база за тристепенен версия на ракетата.
Луна
[редактиране | редактиране на кода]Отличава се от Спутник по добавената трета степен – блок Е. Тази ракета извежда Луна 1 – първият изкуствен спътник на Слънцето, Луна 2 – първата междупланетна станция, достигнала Луната, Луна 3 – първата междупланетна станция, направила първите снимки на обратната страна на Луната.
Известана още като „Восток-Л“.
Восток
[редактиране | редактиране на кода]Отличава се от ракетата Луна по модернизираните двигателем трета степен на двигателя (РД-0109 вместо РД-0105). Тази ракета извежда в орбита първият космически кораб Восток-1 с Юрий Гагарин на борда.
Восход
[редактиране | редактиране на кода]Получена е от ракетата „Молния“ чрез замяната на четвъртата степен за увеличаване на полезния товар. За първи път е използвана за изстрелване на спътници за фоторазузнаване, масата на които надвишавали възможностите на ракетата „Восток“. Позволявала извеждане на пилотирани кораби с екипаж от 2 – 3 души.
Молния
[редактиране | редактиране на кода]Четиристепенна ракета. Различава се с новата трета степен (Блок И), разработени на базата на втората степен на бойните ракети Р-9, и наличието на четвърта степен (Блок Л) и модернизирани двигатели на всички степени. Предназначена е за извеждане на космически апарати на стартови траектории към други планети. Тази ракета е използвана за изстрелване на станциите, осъществили първото меко кацане на Луната и излизане на окололунна орбита, а също и станции, осъществили кацане на Венера. По-късно е използвана за извеждане на високоелиптична орбита на комуникационните спътници от серията Молния.
Союз
[редактиране | редактиране на кода]По-нататъшна модернизация на ракетата Восход, различаваща се по по-съвършения двигател на третата степен (РД-0110). Способна е да извежда новите „лунни“ пилотирани космически кораби Союз, имащи възможност да правят маневри и скачване в орбита.
Союз-У
[редактиране | редактиране на кода]Модернизация на ракетата „Союз“, отличаваща се с модернизирани двигатели на първата и втората степен. Предназначена е да замени всички останали ракети от семейството „Р-7“, с изключение на ракетата „Молния“, затова получава името Союз-Унифициран.
Ракетата е в експлоатация от 1973 г. и е най-масовата ракета носител в историята на човечеството (към 30.03.2009 г. – 752 старта).
Союз-У2
[редактиране | редактиране на кода]Модернизация на ракетата Союз-У, използваща като гориво на централния блок синтетичен керосин (синтин), вместо традиционен авиационен керосин Т1, което позволило да се увеличи масата на полезния товар с около 200 кг. Експлоатацията е прекратена през 1996 г. след спиране производството на синтин.
Союз-ФГ
[редактиране | редактиране на кода]Модернизация на ракетата Союз-У, на която са монтирани нови двигатели на първата и втората степен, различаващи се със специални форсиращи глави за подобряване смесообразуване, което дава и названието и (Союз-Форсуночные Головки).
Союз-2
[редактиране | редактиране на кода]Модернизация на ракетата Союз-У (може да се погледне и като паралелна модификация на Союз-У).
При разработката и се постига:
- замяна на няколко различни за различните степени, морално остарели системи за управление с една – цифрова, водещо до повишаване точността на извеждане, по-малък разход на гориво и др.
- замяна на остарелия двигател (РД-0110) на третата степен (от 40 години в експлоатация) с икономичния РД-0124, което позволило повишаването (с почти 1 тон) масата на полезния товар.
Ракетата е в пробна експлоатация (заедно с изпитанията).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|
|
|