Ротари

Ротари
	Ротари
Информация
Основана	23 февруари 1905 г.
Седалище	Еванстън, САЩ
Сайт	www.rotary.org
	Ротари в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Ротари.

Ротари Интернешънъл (на английски: Rotary International), или само Ротари, е доброволческа, хуманитарна и неправителствена организация с нестопанска цел със седалище в Еванстън, окръг Кук, щата Илинойс, САЩ.

Включва разпръснати по целия свят клубове, известни като Ротари клубове. В света има повече от 32 000 клуба в повече от 200 страни с над 1,2 милиона членове. Членовете на Ротари клубовете са известни като ротарианци. Декларираната цел на организацията е да събира на едно място лидери, които доброволно да отдават времето и уменията си, за да служат на своите общности и света. Членовете обикновено се срещат седмично за закуска, обяд или вечеря, което е както социално мероприятие, така и възможност за осъществяване целите на организацията.

Ротари не е свързана по никакъв начин с религиозните и с политическите убеждения на своите членове. Декларирайки, че насърчавайки хуманизма и почтеността във взаимоотношенията между хората, Ротари се обявява за зачитане личната свобода на всеки човек. Затова тя е преследвана от тоталитарните и недемократичните режими по света, като се радва на добър прием във всички демократични, и особено либерални общества.

Мото

Най-известното мото на Ротари е „Service above Self“ – „За безкористна служба“.

Философия

Заявените цели на Ротари са да насърчава и развива идеала за служба на обществото, като основа на достойно начинание, и в частност да насърчава и възпитава:

Създаването на познанства като възможност да бъдеш полезен и служиш;
Високи етически норми в бизнеса и професията, признаване значимостта на всяко полезно занятие, както и стремежа на всеки ротарианец да защитава името на своята професия и да служи на обществото;
Прилагането на практика на идеала за служба в личния живот, бизнеса и обществения живот на всеки ротарианец.
Международното разбирателство, добрата воля и мира чрез приятелство на бизнесмени и професионалисти от цял свят, обединени от идеала за служба на обществото.

Тези цели впоследствие залягат в основата на „Ротарианския четиристранен тест“, който се използва, за да се установи дали планувано мероприятие съдържа ротариански дух. Тестът е създаден от ротарианеца и предприемач Хърбърт Дж. Тейлър през 1932 по време на Голямата депресия, като съвкупност от указания за съживяване на бизнеса, и е възприет, като етичен стандарт от Ротари през 1942. Преведен е на повече от 100 езика и до днес се смята за етичен стандарт в бизнес управлението.

Това ли е истината?
Справедливо ли е спрямо всички, които засяга?
Ще създаде ли това добронамереност и по-добри приятелства?
Ще бъде ли от полза за всички, които засяга?

История

Първият Ротари клуб е създаден през 1905 в Чикаго, (САЩ) от адвоката Пол Харис. На 23 февруари Пол Харис провежда среща с трима свои приятели, за да обсъди една идея. На срещата присъстват: Силвестър Шийл, тръговец на въглища, Густавус Е. Лоер, минен инженер и Хирам Шори от шивашкия бизнес. Те избират името Ротари (на английски: rotary – въртящ се, ротационен), защото решават седмичните сбирки да стават в различните офиси на членовете, като се редуват.^[1]

През 1910 година Ротари свиква първия си конгрес в Чикаго и шестнадесетте съществуващи тогава клуба се обединяват в Национална асоциация на Ротари клубовете. През същата година е чартиран клубът в Уинипег, Канада, който е първият Ротари клуб извън САЩ.^[2] Първият клуб извън Северна Америка е създаден през 1911 в Дъблин, Ирландия. Първият Ротари клуб в страна, в която не се говори английски, е сформиран през 1916 година в Хавана, Куба.

През 1912 на конгреса в Минесота, поради международния ѝ характер, организацията се преименува на Международна асоциация на Ротари клубовете, а през 1922 името и е съкратено на Rotary International. До 1925 Ротари се разраства до 200 клуба с повече от 20 000 членове.

По време на Втората световна война много от клубовете се разпускат, а членовете им взимат участие в подпомагане на жертвите от войната. Ротари е в основата на създаването на ЮНЕСКО и ООН.^[3]

Ротарианските клубове в страните от Източна Европа под комунистическия режим са разформировани в периода от 1945 до 1989. През 1989 се създават клубове в Унгария и Румъния, а през 1990 – в бившия Съветски съюз.

Организация и администрация

За да осъществява своите цели, Ротари като организация се състои от клубове, формално обединени в дистрикти (на английски: district – „област“) на териториален принцип и международни нива. Ротарианците са членове на своите клубове. Клубовете се чартират от глобалната организация Rotary International разположена Еванстън, предградие на Чикаго. Заради административни причини повече от 32 000-те клуба по света са групирани в 529 дистрикта, а дистриктите в 34 зони.

Ниво клуб

Всеки клуб избира от активните членове своите клубни офицери за срок една година. Ролята на клубните офицери е да служат, а не да управляват. Клубовете се ползват със значителна автономия в рамката на конституцията на Rotary International. Управляващото тяло на клуба е борда на директорите, който се състои от елект-президент, вицепрезидент, секретар на клуба и ковчежник, паст президент, избирани според конституцията и правилника на клуба.

Непосредственият паст-президент (бивш президент) е член на борда. Президентът на клуба определя председатели на комисиите по петте основни дейности в клуба – клубна дейност, професионална дейност, обществена дейност, международна дейност и работа с новите поколения.

Ниво дистрикт

Дистрикт-гуверньорът, който е офицер на Rotary International и представител на борда на директорите на Rotary International, ръководи дистриктите. Гуверньорът се предлага от клубовете в дистрикта и се избира на годишното събрание на клубовете, провеждано всяка година в различна страна. За да му помагат в дейността, дистрикт-гуверньорът определя асистент-гуверньори от ротарианците в дистрикта.

Ниво зона

Приблизително 15 Ротари дистрикта образуват зона. Директорът на зона, който е член на борда на директорите на РИ, оглавява две зони. Директорът на зона се предлага от клубовете и се избира на годишното събрание за две последователни години.

Известни ротарианци

Короновани особи

датският принц Аксел (РК Копенхаген); белгийският крал Алберт I (РК Брюксел); белгийският крал Бодуен I (почетен член на РК Брюксел); нидерландският принц Бернхард; шведският крал Карл XVI Густав (РК Стокхолм); мароканският крал Хасан II (РК Рабат); Единбургският херцог принц Филип (почетен член на РК Уиндзор, Англия); принцът на Монако Рение III (почетен президент на РК Монако, Монако); Уиндзорският херцог Едуард VIII (почетен член на два РК в Канада)

Политици

Асгейр Асгейрсон, президент на Исландия (РК Рейкявик); Едуард Бенеш, президент на Чехословакия (РК Прага, Чехословакия); Алсино Кардозо, държавен секретар на Португалия (РК Порто Доуро); Мишел Дебре, френски външен министър и министър на финансите (РК Амбоаз, Франция); Хорхе Фидел Дурон, министър на външните работи на Хондурас (РК Тегусигалпа); Ханс-Дитрих Геншер, министър на външните работи на ФРГ (РК Бон Зюд-бад-годесберг); Збигнев Гертих, полски посланик във Великобритания (РК Лондон); д-р Лоренцо Гереро Гутиерез, президент на Никарагуа (РК Гранада), Стайнгримур Хермансон, министър-председател на Исландия (РК Рейкявик); Сидни Холанд, министър-председател на Нова Зеландия (РК Кристчърч); Абдула Халил, министър-председател на Судан (РК Хартум); Чунг Юл Ким, министър-председател на Южна Корея (РК Ханянг); Карл Кобелт, президент на Швейцария (РК Сент Гален); Ян Масарик, външен министър на Чехословакия (РК Прага); Чезаре Мерцагора, председател на сената на Италия (РК Милано); Нереу Рамос, президент на Бразилия (РК Флорианополис); Бхичай Ратакул, външен министър на Тайланд (бивш президент на Rotary International); генерал Карлос Ромуло, президент на Филипините (РК Манила; бивш вицепрезидент на Rotary International); Волфганг Шаленберг, австрийски посланик във Франция (РК Виена); Валтер Шел, президент на ФРГ (РК Бон ам Райн); Чанг Сун Ю, министър-председател на Южна Корея (РК Ханянг); Невил Чембърлейн, министър-председател на Великобритания; сър Уинстън Чърчил, министър-председател на Великобритания; генерал Аугусто Пиночет (почетен член на РК Сантяго); Маргарет Тачър, министър-председател на Великобритания; Никола Саркози, настоящият президент на Франция (РК Ньой, Франция); Патрик Олие, консервативен депутат, говорител на френския парламент (РК Рюей-Малмезон, Франция); Шуи-биан Чен, 10-и президент на Тайван; Франко Караро, министър на туризма на Италия (РК Рим).

Президенти на САЩ

Уудроу Уилсън, 28-и президент (РК Бирмингам, щат Алабама); Уорън Хардинг, 29-и президент (РК Вашингтон); Калвин Кулидж, 30-и президент; Хърбърт Хувър, 31-ви президент; Франклин Д. Рузвелт, 32-ри президент (почетен член на РК Олбъни); Хари Труман, 33-ти президент; Дуайт Д. Айзенхауер, 34-ти президент (почетен член на РК Абилен, щат Канзас, 1942 г. и на РК Гетисбърг, щат Пенсилвания, 1952 г.); Джон Ф. Кенеди, 35-и президент (РК Хианис, щат Масачузетс); Ричард Никсън, 37-и президент; Джералд Форд, 38-и президент; Джими Картър, 39-и президент; Роналд Рейгън, 40-и президент (РК Пасифик палисейдиз, щат Калифорния); Джордж У. Буш, експрезидентът (РК Вашингтон; званието му е връчено на церемония в Белия дом на 2 юли 2001 г.)

Политици от САЩ

Уилиам Фулбрайт, сенатор от щат Арканзас (РК Фейтвил, Арканзас); Джон Ошбърн, консервативен сенатор от щат Калифорния; Джеси Хелмс, сенатор от щат Северна Каролина

Бизнесмени

Прескът Буш, американски бизнесмен; Макс Коантро, производител на ликьора „Коантро“ (РК Париж); Режиро Хатори, президент на фирмата „Сейко“ (РК Токио Гинза, Япония); Коносуке Мацушита, президент на „Мацушита илектрик къмпъни“ (РК Осака, Япония); Киоши Сейке, японски архитект (РК Токио-Мегуро, Япония)

Военни

генерал Джон Дж. Пършинг, американски военачалник от I световна война (почетен член на РК Линкълн, щат Небраска); армейски генерал Дъглас МакАртър, американски военачалник от II световна война (почетен член на РК Токио, Япония); маршал Карл-Густав Манерхайм (почетен член на РК Хелзинки от 1934 г. до смъртта си през 1951 г.)

Учени

Артър Холи Комптън, нобелов лауреат по физика за 1927 г. (РК Сейн Луис, САЩ); Ко Хирасава, японски учен анатом и ректор на университета „Киото“ (РК Киото Ийст, Япония); Жан Льоклан, френски учен египтолог (РК Париж); Гулиелмо Маркони, изобретател на радиото, нобелов лауреат по физика за 1909 г. (РК Болоня, Италия); Кенджиро Шода, ректор на университета „Осака“ (РК Осака, Япония); Томас А. Едисън, световноизвестен изобретател (почетен член на РК Ориндж, Ню Йорк); д-р Алберт Швайцер, физик и философ, нобелов лауреат за мир (почетен член на РК Пасау, Германия); Вернер фон Браун, родоначалник на ракетостроенето (РК Хънтсвил, щат Алабама и РК Ел Пасо, щат Тексас)

Дейци на литературата, изкуството и киното

Хосе Белони, скулптор (РК Монтевидео, Уругвай); Джон Бригс, английски пианист (РК Бингли, Великобритания); Хосе Вайреда Канадел, испански художник (РК Герона); Роже Шаплен-Миди, френски художник (РК Париж); Сесил Б. дьо Мил, филмов режисьор (РК Холивуд, Калифорния, САЩ); Морис Денюзиер, френски писател (РК Витри-сюд-ист, Париж); Едгар Гест, американски поет и журналист (РК Детройт, Мичиган); Франц Лехар, австрийски композитор (РК Виена); Томас Ман, немски писател, нобелов лауреат за литература през 1929 г. (РК Мюнхен); Хуан Абело Прат, испански художник (РК Барселона Кондал); Джеймз Райли, американски поет (РК Индианаполис, щат Индиана); Зигмунд Ромбърг, американски композитор (РК Ню Йорк); Ян Сибелиус, финландски композитор (РК Хелзинки); Уолт Дисни (почетен член на РК „Палм Спрингс“, Калифорния, САЩ); Хю Уолтърс, английски писател фантаст

Изследователи и откриватели

Франк Борман, американски астронавт (РК Спейс сентр, Хюстън, Тексас); адмирал Ричард Бирд, арктически изследовател (РК Уинчестър, САЩ); Орвил Райт (САЩ), един от пионерите на авиацията; Гордън Купър, американски астронавт (РК Спейс сентър, Хюстън, Тексас); Нийл Армстронг, американски астронавт, първият човек, стъпил на Луната (РК Уапаконета, Охайо, САЩ); Тур Хайердал, океанограф (почетен член на РК Ларвик, Норвегия); Чарлс Линдберг (САЩ), първият човек, прелетял над Атлантическия океан; Алън Шепърд, първият американски астронавт; Алън Б. Шепърд мл., американски астронавт (почетен член на РК Дери, Ню Хампшър, САЩ); Л. Гордън Купър, американски астронавт (почетен член на РК Спейс сентър, Хюстън, САЩ)

Духовници и богослови

пастор д-р Норман Винсънт Пийл, висш служител на Колегиалната реформирана протестантска холандска църква на гр. Ню Йорк и автор на световноизвестната книга "Силата на положителното мислене (РК Ню Йорк); Ханс Кюнг, богослов (РК Ройтлинген-Тюбинген, Германия); Спенсър У. Къмбъл, 12-и председател на Църквата на светиите на Иисус Христос от последните дни;

История на ротарианството в България

Първият Ротари клуб в България е основан в София на 22 април 1933 г., а 3 години по-късно е удостоверен (на английски: charted – „присъдена му е харта, сиреч удостоверение“) Ротари клуб и в Русе. Следва чартирането на Ротари клуб в Бургас, във Варна, в Пловдив и Плевен.

По време на Втората световна война Ротари клубовете в Царство България са забранени със Закона за защита на нацията (ДВ, бр. 16 от 23 януари 1941 г.) и са разпуснати като тайно общество.

През 1951 г. организацията отново е забранена от болшевизираните комунисти в НРБ.

Ротарианството е възстановено през 1990 г., след като демократичните промени вече позволяват това. Към края на 2008 г. в България има 80 Ротари клуба с над 2200 ротарианци.

Към 1 юли 2016 година в Дистрикт 2482 България има 86 ротари клуба.

Програми на Ротари

В световен мащаб Ротари спонсорира следните 9 програми:

Rotary Community Corps – Ротари обществен корпус
Rotary Volunteers – Ротари доброволци
World Community Service – Международна служба в полза на обществото
Youth Exchange – програма за младежки обмен
Interact – програма на ротари за млади лидери на възраст от 12 до 18 години
Rotaract – програма на ротари за млади лидери на възраст от 18 до 30 години
Rotary Youth Leadership Awards
Open World Program
Rotary Friendship Exchange – Програма за приятелски размен

Ротари клубове в България

В България съществуват Ротари клубове със следните имена:

Айтос	Карнобат	Свиленград
Асеновград	Козлодуй – Аугуста	Свищов
Балчик	Кърджали	Севлиево
Банско – Разлог	Кюстендил	Силистра
Берковица	Ловеч	Сливен
Благоевград	Момчилград	Смолян
Благоевград – Център	Монтана	Созопол
Ботевград	Несебър	София
Бургас	Нова Загора	София – Балкан
Бургас – Пиргос	Пазарджик	София – Витоша
Бургас Приморие	Пазарджик-Бесапара	София – Интернешънъл
Варна	Панагюрище	София – Сердика
Варна – Галатея	Перник	София – Сити
Варна-Евксиноград	Петрич	София – Средец
Велико Търново	Пирдоп	София – Тангра
Велинград	Плевен – Центрум	София – Център
Видин	Пловдив	Стара Загора
Враца	Пловдив-Пълдин	Троян
Габрово	Пловдив-Филипопол	Тутракан
Гоце Делчев	Поморие	Търговище
Горна Оряховица – Лясковец	Попово	Харманли
Димитровград	Провадия	Хасково
Добрич	Мездра	Хасково – Аида
Дупница	Раднево	Царево
Елена	Разград	Червен бряг
Златоград	Русе	Шумен
Каварна	Русе – Дунав	Ямбол
Казанлък	Самоков
Карлово	Сандански

Източници

↑ www.monitor.bg, архив на оригинала от 5 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120205163406/http://www.monitor.bg/article?id=233559, посетен на 10 юли 2010
↑ Wikle, Thomas A. „International Expansion of the American-Style Service Club“, Journal of American Culture Summer 1999, Vol. 22, Issue 2, p45
↑ Rotary Goes Global Архив на оригинала от 2008-07-23 в Wayback Machine. Посетен на 18 юли 2007.

Външни препратки

[1] www.monitor.bg, архив на оригинала от 5 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120205163406/http://www.monitor.bg/article?id=233559, посетен на 10 юли 2010

[2] Wikle, Thomas A. „International Expansion of the American-Style Service Club“, Journal of American Culture Summer 1999, Vol. 22, Issue 2, p45

[3] Rotary Goes Global Архив на оригинала от 2008-07-23 в Wayback Machine. Посетен на 18 юли 2007.

[1]

[2]

[3]