Пол де Ман
Пол де Ман Paul de Man | |
белгийски и американски литературен теоретик | |
Роден |
6 декември 1919 г.
|
---|---|
Починал | 21 декември 1983 г.
|
Учил в | Харвардски университет Брюкселски свободен университет |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Философия на XX век |
Школа | Деконструкция |
Научна дейност | |
Област | Реторика, литературна теория |
Работил в | Университет „Джонс Хопкинс“ Университет Корнел Цюрихски университет |
Видни студенти | Гаятри Чакраворти Спивак Барбара Джонсън Самюъл Уебър |
Пол де Ман (роден на 6 декември 1919 в Антверпен, Белгия, починал на 21 декември 1983 в Ню Хейвън, Кънектикът, САЩ е американски философ и литературовед, представител на Йейлската школа.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]През 1940 г. по препоръка на чичо му Хендрик де Ман младият Пол получава поста на главен редактор на белгийския колаборационистки спрямо нацистите вестник „Le Soir“. През 1948 г. емигрира в САЩ, където става преподавател в колежа „Бард“. През 1960 г. завършва „Сравнително литературознание“ в Харвардския университет. Преподава в университета „Джонс Хопкинс“, след това в Университета Корнел и в Цюрихския университет. Но най-важният период от професионалната му кариера е свързан с Йейлския университет (1970—83). Към датата на смъртта си от рак той е ръководител на департамента по сравнително литературознание в Йейл.
Научен ръководител е на дисертациите на Гаятри Чакраворти Спивак (в Корнел), Барбара Джонсън (в Йейл), Самюъл Уебър (в Корнел) и други.
Приятел и професионален съратник на Жак Дерида.
След смъртта му са открити повече от 200 негови статии в „Le Soir“, сред които и такива, съдържащи антисемитски излияния. Скандалът се отразява на репутацията на целия деконструктивизъм като литературна теория.
Влияние и наследство
[редактиране | редактиране на кода]Сред повлияните от Де Ман учени са и българските литературоведи Димитър Камбуров, Бойко Пенчев и Морис Фадел.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Книги на Де Ман
[редактиране | редактиране на кода]- Allegories of Reading: Figural Language in Rousseau, Nietzsche, Rilke, and Proust, (ISBN 0-300-02845-8) 1979
- Алегории на четенето: Фигуративният език у Русо, Ницше, Рилке и Пруст . Прев. Д.Камбуров, И.Мерджанова, К.Лазарова, София: Критика и хуманизъм, 2000. 335 с. [1]
- Blindness and Insight: Essays in the Rhetoric of Contemporary Criticism (Слепота и прозрение: Есета по реторика на съвременното литературознание) (2nd ed.), (ISBN 0-8166-1135-1) 1983
- The Rhetoric of Romanticism (Реторика на Романтизма), (ISBN 0-231-05527-7) 1984
- The Resistance to Theory (Съпротивата спрямо теорията), (ISBN 0-8166-1294-3) 1986
- Wartime Journalism, 1934–1943 (Текстове от пресата от годините на Втората световна война), (ISBN 0-8032-1684-X) eds. Werner Hamacher, Neil Hertz, Thomas Keenan, 1988
- Critical Writings: 1953-1978 (Литературоведски съчинения), (ISBN 0-8166-1695-7) Lindsay Waters (ed.), 1989
- Romanticism and Contemporary Criticism: The Gauss Seminar and Other Papers (Романтизмът и съвременното литературознание: Лекции от The Gauss Seminar и други текстове), (ISBN 0-8166-1695-7) eds. E. S. Burt, Kevin Newmark, and Andrzej Warminski, 1993
- Aesthetic Ideology (Естетическата идеология), (ISBN 0-8166-2204-3) ed. Andrzej Warminski, 1996
- The Post-Romantic Predicament (Постромантическото затруднение), (ISBN 978-0-7486-4105-5) ed. Martin McQuillan, 2012 [дисертацията на Де Ман, плюс негови текстове от годините в Харвардския университет, 1956-1961]
За него
[редактиране | редактиране на кода]- Tom Cohen, Barbara Cohen, J. Hillis Miller, Andrzej Warminski (eds.), Material Events: Paul de Man and the Afterlife of Theory. Univ Of Minnesota Press, 2000, 416 p. (ISBN 978-0-8166-3614-3)
- Ortwin De Graef. Serenity in Crisis: A Preface to Paul de Man, 1939-1960. University of Nebraska Press, 1993, 242 p. (ISBN 978-0-8032-1694-5)
- Ortwin De Graef. Titanic Light: Paul de Man's Post-Romanticism. University of Nebraska Press, 1995, 289 p. (ISBN 978-0-8032-1695-2)
- Jacques Derrida, Memoires for Paul de Man. Columbia University Press, 1986. (ISBN 978-0-231-06232-9)
- Rodolphe Gasché, The Wild Card of Reading. Harvard University Press, 1998, 309 p. (ISBN 978-0-674-95296-6)
- Christopher Norris, Paul de Man: Deconstruction and the Critique of Aesthetic Ideology. Routledge, 1988, 218 p. (ISBN 978-0-415-90079-9)
- David Lehman, Signs of the times: Deconstruction and the Fall of Paul de Man. Poseidon Press, 1991, 318 p. (ISBN 978-0-671-68239-2)
- Lindsay Waters & Wlad Godzich, Reading de Man Reading. University of Minnesota Press, 1989.
- Морис Фадел, Пол де Ман: опити с невъзможното. София: Издателски център „Боян Пенев“, 2002, 191 с. (ISBN 954-8712-17-2)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Морис Фадел, „Реторика и разбиране“, рец. в „Литературен форум“, бр. 5 (489), 5 февруари 2002 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Guide to the Paul de Man Papers, фонд Специални колекции и архиви на Калифорнийския университет в Ървайн, САЩ
- Paul de Man Biography, сайт на The European Graduate School, посетен на 26 септември 2012 г.
- Морис Фадел, „Пол де Ман и постмодерността“, в. „Литературен форум“, бр. 22 (506), 4 юни 2002 г.
|
- Американски литературни теоретици
- Американски философи
- Белгийски учени
- Белгийски философи
- Философи от 20 век
- Постмодернизъм
- Деконструкция
- Реторици
- Възпитаници на Харвардския университет
- Университет „Корнел“
- Преподаватели в Цюрихския университет
- Преподаватели в Йейлския университет
- Родени в Антверпен
- Починали в Ню Хейвън
- Починали от рак