Направо към съдържанието

Петгъс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петгъс
Πεντάλοφος
Изглед на селото
Изглед на селото
Гърция
40.9294° с. ш. 22.4103° и. д.
Петгъс
Централна Македония
40.9294° с. ш. 22.4103° и. д.
Петгъс
Кукушко
40.9294° с. ш. 22.4103° и. д.
Петгъс
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина450 m
Население155 души (2021 г.)
Демонимпетгъжа̀ни[1]
Пощенски код613 00
Телефонен код2343
Петгъс в Общомедия

Пѐтгъс[2] (на гръцки: Πεντάλοφος, Пендалофос, катаревуса: Πεντάλοφον, Пендалофон, до 1926 година Πέτγα, Петга[3]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 450 m надморска височина,[4] на 6 km югозападно от демовия център Гумендже (Гумениса) в югоизточните склонове на планината Паяк (Пайко). Край селото е разположен Петгъският манастир „Свети Никодим Светогорец“, метох на атонския Симонопетра.[5]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османска империя

[редактиране | редактиране на кода]
Заличен стенопис пред входа на църквата „Св. св. Петър и Павел“

На 1900 m югоизточно от селото и на 2300 m северозападно от Геракарци (Гераконас), от дясната страна на коларския път Петгъс – Геракарци, в местността Тумба на естествен хълм е открито антично селище, обявено в 1996 година за защитен паметник.[6]

В XIX век Пилорик е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е от средата на XIX век.[7]

На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Петгиз (Petjes, Petgiz),[8] на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Петгас (Πέτγας), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Петгис (Πέτγκις) е село с 38 християнски семейства.[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Петгъс живеят 330 българи християни.[10] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[11] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Petgaz) има 376 българи екзархисти.[12]

Църквата „Св. св. Петър и Павел“
Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство, относно относно оплакване на кметове на български села, включително и Петгъс, пред Хилми паша за золуми над българите от страна на османския аскер, 22 ноември 1908 година

След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото (Пет гъз) изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

„ Макар че населението от селото ни да е чисто българско, от четири години насам училището и черквата ни са затворени. Причините за затварянето им не знаем. Молим да се дадат нужните заповеди за отварянето им. От името на населението кмет Иван, член Гоно.[13] “

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Петгъз има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[14]

По данни на Екзархията в 1910 година Петгъсъ е чифлигарско село с 65 семейства, 323 жители българи и една черква.[15]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Πέτγας) има 300 екзархисти и 50 патриаршисти.[9][16]

При избухването на Балканската война двама души от Петгъс са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Петгъс попада в Гърция. Местният български учител получава заплашително писмо от гърците:

„ Учительо Благий. Много Ви се моля да учиш учениците ти на елинска писменост, а не на българска, зщаото ще развалят тишината ви елинските учители... ако не чуете ще пострадате... Македония елинска беше, здраво елинска [е] и ще бъде здраво елинска, защото нашите проливат кръв като река всеки ден заради това място...[18] “

В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Петгас (Πέτγας) като село със 182 мъже и 149 жени.[9]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Петгаз има 120 къщи славяни християни.[19]

От 65 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват 20 семейства[20] или 114 души[4] и в селото остават 45 български семейства.[20] Ликвидирани са 20 имота на жители, преселили се в България.[9] В 20-те години на XX век в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година селото е чисто бежанско с 27 бежански семейства и 104 жители.[21]

В 1926 година името на селото е променено на Пендалофон.[4] В 1940 година в селото има 319 жители, от които само 40 бежанци, тъй като останалите се изселват в полските села.[4] В 1947 година по време на Гражданската война жителите на селото насилствено са изселени в полските ениджевардарски села.[4]

Селото традиционно се занимава със скотовъдство, като частично произвежда и пшеница и картофи.[4]

Прекръстени с официален указ местности в община Петгъс на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Цигарчи камен[5] Τσιγάρτσι Κάμιν Ксиролития Ξηρολιθιά[22] възвишение на ЮИ от Рамна и на С от Цигарево[5]
Голем дол[5] Γκολέμ Ντόλ Мегалос Лакос Μεγάλος Λάκκος[22] река на Ю от Рамна[5]
Дуков рид[5] Δούκοφριτ Рахи Дука Ράχη Δούκα[22] възвишение на ЮЗ от Рамна[5]
Бесина[5] Μπεσίνα Лекани Λεκάνη[22] местност на З от Рамна[5]
Бачилка[5] Μπατσίλκο Тирокомейон Τυροκομεΐον[22] възвишение на ЮЗ от Петгъс и на СЗ от Рамна[5]
Грамайци[5] Γκραμάϊτσι Петротон Πετρωτόν[22] възвишение на ЮЗ от Петгъс и на С от Рамна (529,6 m)[5]
Пресекта[5] Πρεσέκτα Ставродроми Σταυροδρόμι[22] местност на ЮЗ от Петгъс[5]
Берковица[5] Μπέρκοβιτς Ститос Στήθος[22] възвишение на З от Петгъс[5]
Албанджинде[5] Άλμπαντσίντε Агриомилиес Άγριομηλιές[22] възвишение на СЗ от Петгъс[5]
Муркова тумба[5] Μούρκοβα Τούμπα Псилома Ψήλωμα[22] възвишение на И от Петгъс (422 m)[5]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 331[4] 302[4] 266[4] 319[4] 0[4] 272[4] 263[4] 225[4] 217 190 203 155

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Гоно Даулов, емигрант в Мариън, Охайо, САЩ
Родени в Петгъс
  • Георги Пенев Тръпчев (1922 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[23]
  • Дионис Даулов (1873 – 1951) български революционер, четник от ВМОРО
  • Иван Георгиев Политика, български революционер от ВМОРО, четник на Щерьо Юнана[24]
  • Минко Калцев, български революционер, четник от ВМОРО[25]
  • Мино Гонов, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев[26]
  • Христо Георгиев (1878 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Христо Пройчаков, български революционер, четник от ВМОРО.[27]
  • Христо П. Тенков (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Иван Пальошев[28]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 313.
  2. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  3. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  6. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-07-09. Посетен на 26 юни 2018.
  7. ↑ 6. Ιερός ναός Αγίων Πέτρου και Παύλου Πεντάλοφου // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 24 юни 2014.[неработеща препратка]
  8. ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  9. ↑ а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 14 юли 2019 г.
  10. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  11. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  13. ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 538.
  14. ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  15. ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 63.
  16. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
  18. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 179.
  19. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  20. ↑ а б Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 66.
  21. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  22. ↑ а б в г д е ж з и к Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1049. (на гръцки)
  23. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 1
  24. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  25. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 305
  26. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
  27. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 310, 316
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 700.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петгъс&oldid=12434931“.