Периметрия
Облик
Периметрията е основен диагностичен метод в офталмологията. Използва се от 17 век за определяне на количествени и качествени дефекти в зрителното поле на човека. Тя е метод за измерване на зрително-функционалния капацитет на окото.[1]
Това изследване осигурява един от основните показатели, с които се потвърждава или отхвърля диагнозата Глаукома, а също така служи и за проследяване и преценка на ефективността на лечението при пациенти с вече разпозната глаукома.
На приложента фигура вдясно се вижда проекция на ефективното зрително поле на здраво дясно око (изображението вдясно) и на око с прогресираща глаукома на другото око (изображението вляво)... Цензурирано
Апаратура
[редактиране | редактиране на кода]Съвременният периметричен комплект се състои от:
- Периметър, осъществяващ кинетична и/или статична периметрия,
- Компютър, контролиращ яркостта и калкулиращ резултатите. Стандартният фон при периметрия е равен на 31,5 апостилба.
- Изходно устройство, най-често принтер.
Документ от изследването
[редактиране | редактиране на кода]- Паспортна част,
- Показатели за достоверност,
- Резултати от измерване на ретиналната светочувствителност,
- Общо отклонение от нормата,
- Коригирано общо намаление на ретиналната светочувствителност => локализирани дефекти,
- Заключение по показателите.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Aulhorn, Harms, 1972 – ПЕРИМЕТРИЯТА Е СУБЕКТИВНА КООРДИНАТА НА РЕТИНАТА ДАВАЩА ПРЕДСТАВА ЗА ЦЯЛОСТНОТО Й ФИЗИОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ ОТ РЕЦЕПТОРНИ КЛЕТКИ ДО ВИСШИ МОЗЪЧНИ ЦЕНТРОВЕ.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Чилова-Атанасова Б., Атанасов М., Конарева-Костянева М. – „Глаукомите“, СТЕНО 2007, ISBN 954-449-260-7
|