Паспал
| Паспал | |
  Паспал  Паспал | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 15 души[1] (15 март 2024 г.) 6,24 души/km² |
| Землище | 2,501 km² |
| Надм. височина | 666 m |
| Пощ. код | 6776 |
| Тел. код | 03652 |
| МПС код | К |
| ЕКАТТЕ | 55525 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кърджали |
| Община – кмет | Ардино Изет Шабан (ДПС; 2019)[2] |
Паспа̀л е село в Южна България, община Ардино, област Кърджали.
География
[редактиране | редактиране на кода]| Население по години [3] | |
|---|---|
| 1934 г. | 158 души |
| 1946 г. | 213 души |
| 1956 г. | 248 души |
| 1975 г. | 137 души |
| 1985 г. | 76 души |
| 1992 г. | 65 души |
| 2001 г. | 43 души |
| 2011 г. | 27 души |
| 2019 г. | 13 души [4] |
Село Паспал се намира в източната част на Западните Родопи, на около 15 – 20 km западно от границата им[5] с Източните Родопи, около 9 km запад-югозападно от град Ардино, на стръмен склон край левия бряг на река Арда. На около 300 m южно от селото е изграден микроязовир „Паспал“ – част от Водноелектрическа каскада „Горна Арда“, предвидена за оползотворяване на хидроенергийния потенциал в горния участък на река Арда.
Местната флора е представена предимно от иглолистна растителност (бял бор), но се срещат и широколистни видове като бук, дъб, акация. Разпространени са храсти като хвойна, къпина и шипка. В землището на селото могат да бъдат открити редица характерни за планината билки като мащерка, лайка, бял равнец, жълт кантарион и други.
Животинският свят е разнообразен и съставен главно от птици, влечуги и насекоми. От птиците се срещат сойка, кос, селска лястовица, ястреб, а в близост до реката – корморани и представители на редкия вид черен щъркел. От бозайниците се срещат лисица, дива свиня, сърна, а към 2016 г. се наблюдават и единични екземпляри на кафява мечка.
История
[редактиране | редактиране на кода]По спомени на възрастните жители на селото, то е основано от преселници от село Върбина, община Мадан, заселили се в днешното землище на Паспал в търсене на паша за стадата си. С името „паспал“ се е назовавал брашненият прах във водениците, който се образувал при смилането на зърното. В близост до язовирната стена и въжения мост, свързващ двата бряга на реката, и до днес стоят руините на някогашната воденица, в която се добивало брашно за нуждите на местните жители.
Селото – тогава махала с име Паспал (Пала) – е в България от 1912 г.[6][7] Признато е от махала за село с министерска заповед № 1014, обнародвана на 11 май 1942 г. [6]
Във фондовете на Държавния архив Кърджали[8] се съхраняват документи на/за Народно основно училище „Георги Бенковски“ – с. Паспал, Кърджалийско от периода 1945 – 1970 г.; според промените в наименованието на фондообразувателя:
- – Народно начално училище (1944 – 1965);
- – Народно основно училище „Георги Бенковски“ (1965 – 1970).
Разположената в центъра на селото сграда на училището към 2016 г. е полуразрушена.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 27 | 100,00 |
| Българи | 5 | 18,51 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 22 | 81,48 |
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Потомци на големите родове и фамилии в селото организират ежегодна родова среща.
Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.ardino.bg
- ↑ Населението на селото е показано според данните в Националния регистър на населените места – Справка за населението на с. Паспал, общ. Ардино, обл. Кърджали
- ↑ Според текущата демографска статистика за населението към 31.12.2019 г.
- ↑ Енциклопедия „България“, том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“
- ↑ а б Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 209.
- ↑ Като последица от Чаталджанското примирие от 1912 г.
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Кърджали, Списък на фондове, Списък на фондове от масив „С“, фонд 726
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
| ||||||||